Аз моля милост, ако може.“ „Тогава ще ти се наложи в каруца сам да се качиш. Молби напразно да мълвиш и да ми падаш в прахоляка, каруцата със срам те чака, че ти с език невъздържан взе от каруцата катран.“ Отвърна рицарят убог: „Не, да не пожелава бог.“ „Не искате? Но ще умрете.“ „Сир, мога, но ме разберете, за бога, милост аз желая, но само да не трябва в тая каруца срамна да застана. Аз бих понесъл всяка рана, обаче не такава тежка. Не ще направя тази грешка, не, мъртъв май е по-добре. Не може нищо да ме спре, каквото щете, ще го сторя, но ме спасете от позора.“ Докато тъй бе изтерзан, зад тях зададе се в раван напряко мястото просторно девица с муле непокорно, раздърпана, с изцапан лик. Държеше тя в ръка камшик, тъй с него мулето разтри, че никой кон, в галоп дори, сега по равната поляка не би се мерил със равана. На победителя тогава тя рече: „Бог да ти дарява със пълни шепи от което най-радостно ти е сърцето.“ От все сърце я поздрави: „Бог нека ви благослови със здраве, радост, доброта.“ Молбата си откри му тя: „При тебе отдалеч и чужда дошла съм от голяма нужда — ти дар да ме даруваш сам, а за отплата по-голям от мене ще ти е дарът. Да ми помогнеш този път ще трябва, както се надявам.“ „Това навярно ще направим. Ако го имам, докато ми кажете — е ваше то, но трудно да не бъде много.“ „Главата е това, ей богу, на рицаря, от теб сразен. Тъй вероломен, непочтен не би могло да има друг. Ни грях, ни зло ще сториш тук, а милостиня ще дадеш от него да се отървеш — от него няма по-безчестен.“ А победеният, безсвестен, я чу и рече му: „На тази не вярвайте, че тя ме мрази. Но аз ви моля в изнемога за милост в името на бога — баща и син, а сам накрая направил своя майка тая, която бе му щерка вярна.“ „О, рицарю, в речта коварна на подлия не вярвай днес. И бог да ти въздава чест голяма, колкото желаеш, да ти даде да увенчаеш и делото си най-опасно.“ Бе хванат рицарят натясно и мисълта му ход забави, не знаеше какво да прави — на нея да даде главата, или на него мълчешката да му даде надежда близка. Добро и ней, и нему иска да стори, молиха го твърде. И щедрост, а и милосърдие не го съветваха против — бе щедър той и милостив. Ако молбата й не скърши, със милосърдието свърши. Главата ли не вземе тя, е свършено със щедростта. От милостта е задържан и щедростта в един капан натясно — няма накъде. Тя иска той да й даде главата и го умолява, а где е доблестта тогава и милосърдието где е? Дали съвсем ще проумее измолената милост той? Да, нямаше ни миг покой — до днес за никой враг немил,
