не го оставяха в покой. До краля бе застанал той. Видяха истината проста: как рицарят минава моста със мъки, с болки, с нрав корав. Цвета от ярост и от гняв си промени Мелеаган. Разбра — ще му оспорят в бран кралицата. Но рицар беше той опитен, не се боеше от никого, тъй горд и твърд. И щеше да е най-добър, но беше подъл и злораден. Сърцето му бе камък хладен, не бе го нежността познала. Което тук зарадва краля, сина му наскърби безкрайно. На краля сигурно бе знайно, че рицар, моста минал тук, е по-добър от всеки друг. Не би се осмелил да мине тоз, който и дела безчинни, и срам връз близките стоваря, ни в чест, ни в доблест има вяра. Не би могъл да бъдеш смел, щом със злини си се заел, не се съмнявайте, защото по-лесно се извършва злото. Говорих доста за това, да спастрям своите слова. Неща по-други ще подхвана, към тях подтиква ме романа. Та чуйте тука крал един как само смъмри своя син: „Случайност, сине, бе почти да дойдем тука аз и ти, прозорецът ни изненада, така че сякаш за награда сполучихме като на длан да видим подвиг невидян, какъвто и не ще сънуваш. Признателен не ми се струваш към този, който чудо стори. Недейте помежду си спори, а сам кралицата върни му. Да търсиш бой е немислимо, бедата идва неусетна. Сега за мъдър ще те сметна и за любезен, само ти кралицата му изпрати. В дома си окажи му чест — това, което търси, днес му дай, преди да го поиска. Целта му, знаеш я, е близка — тя е кралица Гениевра. Недей в упорство потреперва тъй глупав, горделив и зъл. В земята ти е той дошъл, срещни го както подобава. Храбрец храбреца уважава, любезности ще му окаже и близък ще му стане даже. Почиташ ли, ще си почитан. Ще кажат, че си най-възпитан, с услуга ако почетеш ти рицаря, когото вещ и най-добър ще сметнем ние.“ Отвърна: „Бог да го убие такъв — добър ли, най-добър ли! Тъй кралските слова отхвърли, по-лош не сметна се така: — А с вързани ръце, крака васал да щете да му стана, да моля за една поляна? По-скоро в роб ще се обърна, отколкото да му я върна. Че аз дори не се и каня, ще я оспорвам, ще я браня от всички, вече полудели да идват в нашите предели.“ Но кралят рече думи чинни: „Любезно ще постъпиш, сине, ако с упорство не хортуваш. И те съветвам да кротуваш. Ти знаеш, че постъпка низка за рицаря е да не иска от теб кралицата в двубой. Да я получи смята той във битка, не с добри слова, от всички знае се това. Не иска, както го разбирам, каквото му се дава миром, за нея бой не ще спести. А мъдро ще постъпиш ти, ако от битка го лишиш. И моля мирен да стоиш. Презреш ли ми съвета — нека, за мен е загубата лека, злините са за теб тогава.
