и птицата — да не запее, когато вън е ясна заран, та има ли човек, накаран да се роди невръстен пак? И да пресъхне морски бряг? Не стават тези чудесии. Нима надявате се вие, че тези двата бесни лъва (един веригата опъва) не ще ви пият от кръвта, не ще ви изядат плътта и костите не ще ви глождят? А смели мисли ме спохождат и мене, отдалеч ли гледам. Пазете се и стойте редом, да знаете, ще ви погубят, ще ви разкъсат, ще изскубят ръцете ви, а и нозете — от милост те не са обзети. Над вас самия се смилете и редом тука останете. Че правите ужасна грешка, нарочно на опасност тежка излагате се сам при тях.“ А той отвърна им със смях: „Сеньори, тъй съм задължен, че се вълнувате за мен! От обич и от доблест то е. Към мен и всяко дело мое не проявихте зло желание. Но аз изпитвам упование: от всичко бог ще ме закриля. Ни мост, ни тъмна водна сила по-страшни са от твърда почва. Премеждието ми започва — ще мина и ще продължа. И на това до смърт държа.“ А двамата, като не знаят какво да кажат — туй е краят, го жалеха, в скръбта единни. Пък той над бездната да мине приготви се добре отрано, направя нещо много странно — събу се и ръце заголи. Не, няма в мъки и неволи тъй читав да се добере. А закрепи се той добре на меча, от коса по-лют, ръце заголил и събут — тъй бездната ще му захапе нозете боси, без чорапи. Не се смути, че има рани от меча по крака и длани — по-скоро с рани най-досадни, но във водата да не падне, излизане от нея няма. А беше болката голяма, но мина с мъка той отвъд. Ръце, крака горят, пламтят, но ги превърза Любовта, водителката към целта, и всички болки му отне. С ръце, с нозе и колене надмогна бездни вероломни. Тогава отведнъж си спомни, че в някакъв проблясък кратък два лъва бе видял оттатък. Огледа се, но не откри ни плахо гущерче дори, ни друга животинка блага. Ръката вдигна си веднага и поглед в пръстена си впери, но лъв понеже не намери на камъчето в някой ъгъл, помисли, че се е излъгал. Ни лъв, ни лъвски отпечатък. Ония двамата оттатък, като видяха да минава, зарадваха се до забрава. Не знаеха, че има рани. Бе всичко страшно изпитание, че зло къде ти по-голямо. По ризата попи кръвта му с гореща кървава следа. И яка кула той видя, не беше виждал ни една такава яка твърдина, и няма по-добра, изглежда. А от прозореца поглежда крал Бадмагю, човек вежлив, и прозорлив, и разсъдлив, зачел доброто и честта, решил във всичките неща почтен да е невероятно. А неговият син, обратно, в безчестни всякакви дела се хвърляше със сила зла. Ни подлост някаква презряна и ни коварство, ни измяна
