след като го е победил и към молба го е принудил, веднъж така не бе се чудил как милостта да му откаже. А тук и друго има даже. На този, дето тъй го моли, не ще откаже, но с какво ли той милостта си да потиска? Девицата главата иска. Да я получи? Ако може. И рече му: „Ще се наложи отново да се биеш с мен, за теб съм омилостивен. Главата да си защитиш, вземи си шлема ти и виж да се въоръжиш отново, за стълкновение сурово ти трябва по-добър тъкмеж. Но знай, че вече ще умреш, ако те победя накрая.“ „Повече аз и не желая, от теб не искам милост друга.“ „Това е моята услуга — му рече, — ще се бия с теб, и да е боят най-свиреп, оттук не мръдвам нито педя.“ Приготвен, онзи за победа се хвърли в боя като луд, но рицарят без много труд отново тук го победи дори по-лесно отпреди. И викна девата: „Бъди твърд, рицарю, не го щади. Ако те беше победил, той теб не би те пощадил, каквото и да ти рече. Повярваш ли му, знай си, че ще те излъже, затова ти най-безчестната глава по всички земни кралства май я отсечи и ми я дай. Тогава, обещавам свято, ще ти се отплатя богато за нея още тези дни. Ще те излъже, запомни, сега отвори ли уста.“ А онзи, виждайки смъртта, замоли с глас висок, обаче това самото нищо значи, и смут безкраен го обзема. А той задърпа го за шлема, подбрадника му скъса в миг, а от главата му с пестник събори тежкото забрало. Завика онзи с гърло цяло: „За бога, милост! Милост моля!“ „Ако — му каза — имах воля и ум, не бих те съжалил, веднъж молбата уважил.“ „Ах, грях ще сторите, на тая повярвате ли й накрая, погубвате ме всуе само.“ А тази, искаща смъртта му, на рицаря отново рече главата да му вземе вече — с лъжи устата му не млъкна. Замахна той, главата хвръкна насред широката поляна. На девата добре й стана. Главата хвана за косите, подаде й я — да засити доволството й. Рече тя: „Сърцето твое радостта от обич нека да получи, тъй както с моето се случи да я постигне от ненавист. Тъй страдах аз — не от дребнавост, а от това, че той бе жив. Дарът ми, твърде предвидлив, за всичко ще ти отплати. Направи ми услуга ти, честит ще бъде твоят жребий. Отивам си сега, за тебе ще моля бога да те пази.“ И тръгна си тогава тази девица, сбогом те си взеха. А всички, с истинска утеха видели битката желана, голяма радост ги обхвана. От рицаря в захлас набърже свалиха брони и оръжие и почестите не спестиха. И пак ръцете си измиха, да седнат пак и да ядат, но по-засмени този път. Чудесно веселбата мина. А след вечеря домакина обърна се в часа напреднал към своя гост, до него седнал:
