„Отдавна, сир, за мъки зли от кралство Логър сме дошли. Родени там, желаем вам добро и само почит там, а пък и ние в някой час да видим полза тук от вас, с добро и други да ви сочат, да срещнете добро и почит и там, а и по този път.“ Отвърна: „Да се наспорят!“ Така след веселата глума отвори домакинът дума. А пък синът подхвана друга: „На вас ще трябва, сир, в услуга и всички сили да предложим, и да дадем, каквото можем. Щом нужда имате от тях, поискайте от нас без страх, ще ги получите подир. Недейте се тревожи, сир, че коня ви умря. Поне тук имаме добри коне. Е да, ще имате, не крия, не вашия, но най-добрия. Ще имате от него нужда.“ Готовността не бе му чужда. Застлаха им легла добри. Преспаха. Станаха в зори, застягаха се да вървят и тръгнаха с добром на път. И всеки поздрави повтаря към дамата и господаря, сбогуваха се най-горещо. Но искам да ви кажа нещо, ни мисли крия, ни дела: не, рицарят не пожела да яхне коня подарен, вън до вратата притъкмен, да се качи накара сам един от рицарите там — от малката дружина тяхна. А той пък друг зад него яхна, щом с опитно око погледна. И всеки коня си възседна и тримата на път далечен поеха с благослов сърдечен от домакина, който вложи каквото в почитта си може. И още бяха те на път, когато догоря денят. По залез както те вървяха, до Мост на меча се добраха. Спешиха се подир при моста, наистина опасен доста. Видяха те вода коварна, поройна, черна и кошмарна, тъй грозна, страшна без пощада, като че да течеше в ада, по-гибелна и по-дълбока май няма в никаква посока и не поглъща по-добре самото ледено море. Напряко мостът преминава, от всички той се различава, насън такъв не се и мярва, и няма, нека ми се вярва, по-лош наблизо и далеч — един до бяло лъснат меч опънат бе от бряг до бряг, и мечът бе кален и як, две копия на дължина. Тук и от другата страна забит бе в дънери грамадни. Ще каже всеки, че ще падне, като се счупи по средата, не би познал, че тежината изглежда само тъй голяма. Обзе ги страх онези двама, до третия които спряха. И стори им се, че видяха два лъва, може леопарди — оттам брегът от тях се варди и всеки по синджир опъва. Водата, моста, двата лъва, които им се провидяха, съвсем ги хвърлиха в уплаха: „Сир, чуйте нашия съвет за туй, което е отпред, че той ви е необходим. Това е мост непроходим, със зъл кроеж, за зла шега. Не се ли върнете сега, ще се разкайвате след време. Добре си е човек да вземе да гледа само онзи кът. Че как ще минете отвъд — това не бива да се случва. Та кой ще вземе да заключва бурана страшен — да не вее,
