а други му извеждат коня. Е да, не бе заслужил той — тъй както бе на коня свой, отляво с тежък меч провиснал щита за ремъците стиснал, до зъби чак въоръжен — тук да не бъде приравнен със най-добрия от добрите. И коня целия с юздите като за него бе избран, а здраво с ремъци държан, щитът по мярка бе съвсем. А на глава бе вързал шлем, добре стоеше му отгоре, не би могло да ви се стори, че той на заем го е взел. Ще кажете: за тази цел излят е, погледите парва. Бих искал да ми се повярва. Стоеше сред лъката тоя — да, който искаше двубоя, и му отправяше заплаха. Навън когато се видяха, препуснаха един към друг, тъй силно сблъскаха се тук, тъй удари си размениха, че копията се строшиха и разлетяха на парчета. Със звек разсичат броня клета. От шлем, от щит отломки ръсят. Трошат дърво, желязо късат. И си отварят много рани с такива сякаш обещани безбройни удари страхотни. И хълбоците конски потни нашарват мечове със стръв, но те не се напиха с кръв, не се ли впиха във ребрата. Конете рухнаха, и двата. И рицарите в миг спешени нахвърлиха се настървени. До смърт да бяха си немили, така не биха те се били със мечовете помежду си. Нанасят удари изкусни — игра на зарове това е, но колкото и да играе, играчът хвърля две и две. А може да се назове по-иначе играта кратка: това е само славна схватка на сили яростни, могъщи. И наизлезли са от къщи мъжът, жената, синовете ведно със щерките напети, навън е цялата гълчава и всеки най-отпред застава да види битката упорна върху поляната просторна. А с укор този рицар наш се обвини веднъж и дваж: не е способен за победа, отдавна домакинът гледа! За всички тук му стана жал. И гневно потрепера цял. Но трябва ли да победи, ще губи време заради това инатесто магаре! Тогава страшно го удари, изби му меча над главата и се нахвърли лудешката. Преследваше го, без да спира, не го оставяше на мира, не даде с меча островръх ни миг да си поеме дъх и силица не му остави. Та може ли да се забрави, че за каруцата позорна речта му беше най-злотворна. Така отново го подхвана, че възел даже не остана на ризницата от яката. Изби му шлема от главата, отпред забралото строши му. Измъчва го неуморимо, да иска милост му наложи. Не, чучулигата не може да устоява пред сокола, не знае неговата воля, понеже той е по-голям. Тъй този тук, за негов срам, за милост молеше, защото бе сложил край на мъжеството. А рицарят, щом чу веднага, че моли, спря да го налага: „Ти искаш милост?“-„В този час най-мъдро слово чух от вас вместо обида. Тъй горещо до днес не съм поисквал нещо.
