Ланселот, рицарят на каруцата

Изгнаните в земите вражи
с молби надяваха се много
на своя рицар, а и богу
да им дарува свободата.
Извиха двамата тълпата
назад — кръгът бе много свит,
И блъснаха се щит о щит,
от кожените им вързанки
провиснаха едни останки,
а копията им, и двете,
проникнали през щитовете,
строшени полетяха. Смело
посрещнаха се чело в чело
конете пак като преди,
удариха гърди в гърди.
И щит о щит, и шлем о шлем
приличаше звукът съвсем
на гръмотевица, която
трещи на всички тъй познато.
Хвърчаха с пяна настрана
юзди, колани, стремена.
И лъковете на седлата
пречупиха се от борбата.
За срам не бива да се смята,
че сринаха се на земята
и двамата след сблъсък як.
Веднага скочиха на крак
и вкопчиха се без подкана
по-яростно от два глигана.
И меч въртяха без умора
в двубоя мълчалив на хора,
които мразят се до смърт.
Тъй сблъсъкът им беше твърд,
че броните сред бой такъв
и искри пръскаха, и кръв.
Голяма ярост ги обхвана,
не гледаха щета и рана
от ударите нечовешки.
И много удари, и тежки
по равно те си размениха
и никой в тази битка лиха
не даде никому превес.
Не можеше обаче днес тоз,
който минал бе по моста,
отпаднал да не бъде доста
от раните си по ръцете.
От изумление обзети
стояха неговите люде —
че той направо ги зачуди
със своя все по-слаб замах.
И струваше им се на тях,
че губи с грешки неумели,
а пък Мелеаган печели.
Тъй почна тук да се говори.
Но на един прозорец горе
една девица мъдроума
помисли си и си издума,
че рицарят не се сражава
заради собствената слава,
ни за ония люде дребни,
на туй позорище потребни,
и бой не води за двамина.
Кралицата ще е причина.
Да знаеше от сутринта
как на прозореца е тя,
от него как се е тешила —
би имал смелост той и сила.
Да знае неговото име,
ще викне думи несмутими
насам глава да вдигне вече.
И на кралицата изрече:
„Госпожо, но за бога, с воля
добра и за добро ви моля.
На този, който смел се бие,
кажете името му вие,
и ще му се помогне вещо.“
„Помолихте ме тук за нещо —
кралицата тогава каза, —
не е белязано с омраза
от мене, а с обратен знак.
Наречен Ланселот дел Лак40
е този рицар според мене.“
„Какво щастливо утешение
е за сърцето и езика!“
И скочи тя и го повика,
да чуе всичкия народ,
със всички сили: „Ланселот!
Насам се обърни и виж
кому загриженост дължиш!“
И Ланселот не се забави,
обърна се и взор отправи:
съгледа онова създание,
което с трепетно желание
бе търсил в толкова беди,
как на прозореца седи.
Откакто в кулата я зърна,
обратно той не се обърна,
ни взор помръдна, ни уста,
а само меч назад въртя.