Сърцето, с по-голяма власт, по-господарски се държи — оттатък с нея продължи. Отсам е погледът сега, със сълзи пълен и с тъга. А кралят с тих и кротък глас му каза: „Изумен съм аз, защо е днешната промяна, с кралицата ли нещо стана, та думица не ви отроня? Да е била неблагосклонна към вас, сега е друго време, та като чужд да ви приеме след всичко, сторено за нея. Сам да гадая не умея, но поради каква злина не чухте думица една?“ „Сир, тя не ме погледна даже, не щя ни дума да ми каже, не ме изслуша тя дори. Това душата ми гори.“ „Тя — рече кралят — стори грешка. Целта ви беше много тежка, във странстване на смърт ви прати. Приятелю, сега елате да идем с вас при сенешала.“ „О, да, след дългата раздяла.“ И ето ги, при него те са. Това съвсем не му хареса — без много приказлив обход направо смъмра Ланселот: „Опозори ме ти!“ — „Ала с какви, кажете ми, дела? Какъв позор съм ви навлякъл?“ „Голям. Не си ме ти изчакал, до края всичко си довел, каквото беше моя цел.“ И кралят ги остави там, от стаята излезе сам. Попита Ланселот дали Ке нещо още го боли. „Ами боли не на шега и ни веднъж като сега. Отдавна аз да съм умрял, ако не беше този крал. Той с милосърдие голямо приятелство дари ми само. Да бъда в нужда, недобре да съм, и той да разбере — веднъж не ще пропуснат даже това, което той им каже, да се приготви начаса. Но други тъй добри не са. Мелеаган не е било изкусно да не прави зло, извикваше лукаво врача и му отреждаше задача да маже раните с мехлем, от който бе ми зле съвсем. При майка — мащеха да имам! Щом само цяр добър да взимам и да наложат моите рани речеше кралят, със старание да бъда час по-скоро здрав — синът му, подъл и лукав, веднага сменяше мехлема, та вече да не се съвзема, и яд му слагаше дори. Но кралят нищо не откри, със сигурност това го знам: не би търпял подобен срам, такава подлост и злонравие. Услуга доблестна направи на господарката, ще кажа, че никаква сурова стража не е опазвала човек от Ноевия вехт ковчег до днес, тъй както кралят нея, от своя страдащ син отне я, оставяше го да я види, но с други там ако отиде или е там самият крал. Тъй почит неведнъж отдал, и днес отдава я на тази кралица наша с милостта си, каквато свикна тя да иска. И нямаше си дама близка, той неин събеседник беше. А той почтеността ценеше у нея, рядка при това. Но вярно ли е, чух мълва, че тя била ви е сърдита, пред всички нито да ви пита, ни да говори пожелала?“ „Това е истината цяла — му рече Ланселот. — За бога, спасете ме от изнемога, кажете ми, защо ме мрази?“ И Ке учуди се от тази
