Да, Любовта ще й подскаже. И Любовта, дори не споря, изпитва всички свои хора и опознава ги докрай. Не служих аз добре комай на дамата си. Сам разбрах, бездушна като я видях. Като възлюблен неин, там постъпих тъй, че само срам и хорски укори спечелих, от упреци не се разделях, дори терзаха ме със стръв. Да, обичаят е такъв: невежите във любовта за срам ще вземат и честта. Но който чест и срам събира, за почит да не се и взира. Невежите във любовта презират тези тук неща, издигат чувства неумели дори над нейните повели. А има по-добра надежда, когато Любовта нарежда, и е простимо всяко нещо. Посмей да го извършиш вещо!“ Окайваше се Ланселот, край него всичкият народ го пазеше печален днес. Ала дойде внезапна вест: кралицата е жива. Боже, да си отдъхне вече може! И ако той преди това смъртта си страстно призова, сега бе сто пъти щастлив, че също е останал жив… Изникна крепостта. Не редом — на левги шест или на седем. А там на краля щом една тъй скъпа нему новина за Ланселот му известиха, изслуша я със радост тиха, че тук се връща жив и здрав. Като човек с пристоен нрав, разказа после на мадам. А тя му рече: „Вярно, знам, е, щом твърдите. Боже мой, но ако беше мъртъв той, от радост вече нямах нужда. Тя щеше да ми бъде чужда, ако ли рицаря, при мен на служба, бе от смърт сразен.“ Оттука кралят си отиде, а тя изгаряше да види как идва нейният любим. За спор мислим и немислим прищявка не изпита тя. Но без почивка е вестта, лети незнайно накъде, и при кралицата дойде: без малко бил се Ланселот лишил за нея от живот. Повярва радостна, ала наистина не пожела и мъничко да е пострадал. Забързан, всички изненадал, дойде си Ланселот. Е, да, щом като кралят го видя, да го прегърне се завтече. Като че ли летеше, вече му даде радостта криле. Ала я подкосиха зле — те вързан рицаря му свалят. Закани им се люто кралят, че днес главите им ще вземе. А в отговора им без време и волята му се намесва. „На мене не, то вам харесва, на него му е все едно. Не нему, срамното петно тежи на мен; като приятел оттука аз съм го изпратил. Но няма с вас да се шегувам, пред казън с вас ще се сбогувам. Успя гнева му да смири, с виновните да го сдобри — заслужи Ланселот похвала. Тогава го заведе краля кралицата да посети. Не рече тя да го смути със взор или слова погрешни, а стана с радост да го срещне, почете го с обноски редни и място стори му да седне. Разменяха си след това каквито искаха слова, защото мисли и отради доволно Любовта им даде. Щом той видя любезността й, че думите му тя желае,
