«Нима?» — «Намерих тука аз по вашите завивки кръв, къде свидетел по такъв. И знам, та истина не е ли — кръвта по вашите постели, че е от неговите рани; нещата са докрай разбрани.» Тогава смаяна видя тя за първи път, че по леглата стояха кървави петна. От срам съвсем поаленя и каза: «Бог ми е свидетел, че Ке дори не се е сетил при мен да идва, а кръвта е от носа ми, през нощта насън е текла, то се знае.» И сметна даже, че така е. Мелеаган не се сдържа: «Кълна се, всичко е лъжа! Ненужни са притворни речи, съвсем сте уличена вече и всичко тук ще се докаже. Подсети верните си стражи: — Оттука никой да не мърда. Докато дойда, с воля твърда пазете нейния чаршаф! Да види кралят, че съм прав за тези двама лицемери.» Потърси го и го намери и коленичи най-подир: «Елате и узнайте, сир, от вас кралицата се пази, а волята ви тя погази. И чудеса ви чакат там, каквито аз видях за срам, в сърцето мое като шип са. Сега не ме корете в липса на справедливост или чест: известно ви е как до днес заради нея аз съм патил, от мене като неприятел я пазехте със дни и нощи. Отидох да я видя още в леглото и каквото там видях, ми стига, за да знам: Ке всяка нощ със нея спи. Сир, повече не се търпи, не негодувайте от мен, защото аз съм възмутен, пък тя ме мрази и презира, а всяка нощ до Ке примира.» «Мълчи, не вярвам!» — рече кралят. «Пред вас постелки ще се валят, Ке ги е подредил добре. Неверие ли ви възпре и усъмните ли се в мене, чаршафите окървавени от раните на Ке са там.» «Да идем, за да видя сам — поиска кралят. — Право, криво — ще хвърля поглед предвидливо.» Към стаята й плащ разпери и там кралицата намери, че тъкмо станала бе тя. Видя в леглото й кръвта, в постелята на Ке надникна. «Госпожо, виждам — той възкликна, че моя син е имал право.» «Такова лъжене дребнаво не може, боже помози, като змия да изпълзи. А сенешала Ке е честен и с благородство е известен, извън съмнения изцяло. За показ и за продан тяло аз нямам. Ке такъв човек не е и даже с намек лек да ме обиди не посмя, а нямам и сърце сама да го извърша в миг коварен.» «Сир, ще ви бъда благодарен — синът поиска от бащата — да си изкупи Ке вината, кралицата да се засрами. С едничка просба е речта ми: бъдете справедлив без жал. Сеньора си е Ке предал, на крал Артур е изменил. Той с вяра бе му поверил най-драгоценното си нещо.» «Сир, оправдание горещо да кажа — рече Ке — си струва, Бог вечни мъки да ми струпа, ако съм аз изгубил мярка и спал със свойта господарка. И мъртъв по-добре, но не с най-отвратително спане да имам грях към господаря. И нека бог да не затваря
