Ланселот, рицарят на каруцата

едничка моя рана, даже
със смърт сега да ме накаже,
помислял ли съм за това.
Но знам, че тази нощ едва
кръвта от раните си спрях,
петната тука са от тях —
и от сина ви нямам мира.
Без право той ме подозира.»
Отвърна му Мелеаган:
«Лукавия без капка свян
докрай издаде ви, ей богу.
Нощес загрели сте се много,
от мъките така желани
сега с отворени сте рани.
И нямам камък в свойта пазва —
кръвта самичка го доказва,
че виждаме я по леглата.
Ще си изкупите вината,
доказана е, ето на.
А рицар с вашата цена
не се е тъй излагал сам,
навлякохте си срам голям.»
«Сир, сир — пред краля Ке застана,
аз нея, себе си ще браня,
синът ви ме набежда само,
боли ме от жестокостта му,
греши, като ме мъчи той.»
«Не сте готов сега за бой —
му рече кралят — с тези рани.»
«Сир, ако може, с ваше знание,
тъй както болен съм, не крия,
желая с него да се бия.
Ще видите, не съм виновен
за упрека му тъй отровен.»
Кралицата, с умелост скрита
успяла Ланселот да пита,
сама на краля извести,
че рицар смел ще защити
за всичко сенешала в бран,
посмее ли Мелеаган.
Мелеаган веднага каза:
«Аз мога тука в бой да вляза
със всеки рицар — той от мен
докато бъде победен.
И с великан ще се разправя.»
Дойде и Ланселот тогава.
А пълна беше тази зала,
тълпа от рицари събрала.
Щом той се появи, без страх
кралицата пред всички тях
разправи станалото там
и рече: «Ланселот, за срам
Мелеаган ще ме направи.
Вини ме той във леконравие
пред всички, стига да не вземе
назад словата си без време.
Нощес, той казва, Ке лежал
при мен, защото бил видял
в леглата ни петна от кръв.
Злодей наричали такъв,
не ще ли да се защищава
или не се ли задължава
да му помогне някой друг.»
«Молбите се ненужни тук,
където се намирам аз —
отвърна Ланселот. — Във вас
и в него има вяра бог.
Готов съм за двубой жесток
и нека никой да не смята,
че нямам сили за борбата.
Не, сили няма да спестя
за боя, да го защитя.»
Мелеаган напред веднага
изскочи: «Бог да ми помага,
доволен съм, това желая,
дори олекна ми накрая.»
«Сир — каза Ланселот, — аз знам
закона, има съд, а там —
защитни речи и присъди:
без клетва може ли да бъде
един двубой за подозрение!»
Мелеаган без двоумение
им даде да се разбере:
«Да има клетва е добре,
реликвите да донесат,43
знам, че съм прав и този път.»
А Ланселот му възрази:
«Не смятам, боже опази,
че сенешала бил е сам
способен на позор и срам.»
Доспехите си пожелаха.
Изведени конете бяха.
И пажове ги улесниха,
до зъби ги въоръжиха.
Изнесоха светите мощи.
Напред Мелеаган — и още
до него Ланселот. И тук
на колене едни до друг.
Над мощите протегнал длан,