Ланселот, рицарят на каруцата

При него старец бе приканен,
добър и честен християнин.
Той знаеше с добро старание
по-леко да лекува рани
от всеки врач в Монпелие.37
От него рицарят прие
в нощта отвари и мехлеми,
с поръка кралска да ги вземе.
Научиха до сутринта
безбройни рицари вестта,
и дами, и барони смели
от най-далечните предели.
Отвсякъде по светло рано
гъмжило цяло бе събрано —
и чужденци, и свои люде.
Препускали са като луди
през тази нощ със всички сили,
пред замъка са се стълпили
и логърци, и горци — как,
а и къде да сложиш крак!
И твърде рано стана краля,
тревога бе го завладяла.
При своя син се озова.
Той вече беше на глава
със шлем, в Поатие направен.38
Отсрочка няма боят славен,
мирът не ще се възцари.
И краля сам се примири,
от безучастие обзет.
А тук пред кулата, насред
поляната с тълпи събрани,
двубоят най-подир ще стане,
тъй както кралят повелява.
На него рицарят тогава
му се обади. И отведен
той, където в него вгледан
роякът логърски се сбира.
Тъй както ходят в манастира
да чуят органа чудесен
ведно със коледната песен
Или по други обичай,39
тъй всички заедно комай
се бяха тука насъбрали.
Три цели дни не бяха яли,
във дрипи, в боси върволици
прокудениците девици
от крал Артуровото царство —
да се срази това коварство
със сила, да я дава бог
на рицаря за бой жесток,
да бъдат те освободени.
И горците, ведно сплотени,
се молеха за господаря —
победа в боя, чест без мяра
да му даде божата власт.
И рано в утринния час,
съвсем въоръжени — ето
ги двамата насред полето
с коне, покрити с брони тежки.
Бе с хубави черти младежки
Мелеаган, левента строен,
с ръце и със нозе на воин,
и шлема му, а и щита,
привързан горе на врата,
за вкус говореха самички.
На другия държаха всички,
без тези, викнали сами,
че всеки ще се посрами,
надмогнат от Мелеаган.
Стояха двамата за бран.
Дойде и кралят. Той добре
се бе старал да ги възпре,
мир между тях да възцари.
Сина си само не смири.
И рече им: „Сега юздите в ръце
задръжте здраво свити,
на кулата да се кача.
Любезността ви да вгорча,
ще трябва тук да ви забавя.“
Разстроен тръгна си тогава
и при кралицата отиде,
не трябваше да я обиди —
помолила бе през нощта
да й даде възможността
да гледа, отдалеч макар.
И той й даде този дар.
Отиде да я доведе
и почит да й отдаде,
услугите си да предложи.
И на прозореца я сложи,
до нея пък отдясно тук
облакъти се той на друг.
Стояха край сина и госта
и логърци, и горци доста,
и рицари, и дами умни,
и тук родени деви шумни,
изгнаническо общество —
а то внимаваше какво
в молитва или реч ще каже.