Ланселот, рицарят на каруцата

и раните кървят. Не знам
дали ще ви се стори прям
тоз, който я доведе. Той
не ще ви я даде без бой.
Но вие тук си починете,
за раните се погрижете,
та читав да се поздравите.
Мехлема най-добър на трите
Марии ще потърся сам,36
а след това ще ви го дам —
и вярвам, чудеса ще стори.
Кралицата в добър затвор е,
не влиза вътре ни един,
тежи то и на моя син,
че там сама съм я оставил.
А никой не е побеснявал,
тъй както той е полудял.
Към вас с добро изпълнен цял,
аз ще ви дам, помилуй боже,
каквото и да се наложи.
Оръжия, и то какви!
Синът ми да се противи,
ще има също като тях,
и кон, какъвто ви избрах.
И вземам вас, че кой го пита,
и тези люде като свита.
И без съмнения в сърцето
освен във оногова, дето
кралицата доведе тук!
И тъй не съм заплашвал друг,
без много да се церемоня,
аз щях от гняв да го изгоня
далеч от моите земи —
да я държи си науми!
Това е моят син. Но той
не ви ли викне на двубой,
не бойте се, не би могъл
към вас да бъде с нещо зъл.“
„Благодаря ви, сир! Разбрах,
че много време пропилях,
а пък не исках. Та нали
хич нищо и не ме боли,
ни рана имам да ми пречи.
При него ме водете вече,
с оръжията, ето с тия,
готов съм с него да се бия,
да удрям, да ме удрят пак.“
„Я потърпете, друже драг,
две-три недели, да успеят
тук раните да заздравеят.
Ще се оправите съвсем,
две седмици ще ви дадем.
За нищо на света не мога
да видя гледката убога:
ранен и зле въоръжен
да се сражавате пред мен.“
„Ала оръжието мое,
със извинение, добро е,
ще почна с него да се бия,
не бих желал да има тия
отсрочки, мудности — комай
ще се проточат до безкрай.
Заради вас, да кажа прямо,
до утре ще изчакам само,
за мене някой да не каже,
че ден не съм изтраял даже.“
И кралят хич не го осъди:
тъй както иска, тъй да бъде.
И даде му подслон с отрада,
да го обслужат заповяда —
а те за негова утеха
грижовно с него се заеха.
И кралят, който само мир
да има искаше безспир,
се върна при сина си. Взе, че
като добър човек му рече,
поискал мир да има пак:
„Ти разбери се, синко драг,
най-после с рицаря без бой.
Не е дошъл на излет той,
да стреля с лък и да беседва,
ами кралицата да следва
и името си да прослави.
Нуждае се да се оправи
от раните, видях това.
След месец, може би след два,
в съвети вслуша ли се той, ще бъде здрав. Но днес за бой готов е, само да те зърне! Кралицата да му се върне — позор ли ще си навлечеш? Не се страхувай от брътвеж, това ще одобрят горещо,
че грях е да задържаш нещо, щом нямаш право, нито власт. Ти боя можеше тозчас да почнеш, както ти се нрави, да бяха му ръцете здрави, а и нозете, не във рани.“ „Ами за глупости търчане — така отвърна му сина. — Във свети Петър се кълна, че тези работи ми втръсват. С коне дори да ме разкъсват, не ще остана убеден. Той търси чест — и аз за мен, той търси слава — а и аз. Той ако иска бой, от бяс на мене ми гори душата.“ „Да, виждам, дириш си белята, ще я намериш, щом се периш. Ти утре сили да премериш със рицаря се притъкми.“ „От него поразен? Ами! — отвърна му Мелеаган. — Двубоя днес е по-желан, а той за утре се отлага. И как се натъжих веднага, тъй както никога преди! Сълза в окото ми смъди, тъмнеят кръгове подочни. И боят докато не почне, не ще съм радостен и мил, не бих и нищо одобрил.“
И кралят най-подир усети: не струват просби и съвети, остави го като ужилен, взе кон добър и много силен, оръжия — и ги изпрати
на онзи, които тъй сърцат е.