Кой в този рицар се съмнява? Единствен ти, досадно то е. От наше име и от мое гостоприемство му дължа. На честността си аз държа, не знам измяна, зла шега, та да се променя сега заради тебе или друг. Не ща да си ласкател тук, но ти на него обещай на битките да туриш край — оръжие и кон си няма, — че смелостта му е голяма: дотука да се добере! Бе пътят преграден добре, за друг бе непосилен жребий освен единствено за тебе. Та думата ми тук е тази: ако от тебе се опази, от никой друг не се налага.“ „Съветът ви не ме засяга — отвърна му Мелеаган, — пред приказки стоя смълчан, но те не ме привличат много. Съвсем не съм светец, ей богу, ни щедър, нито благороден, не искам почит, дар изгоден, да дам, което най обичам. За неговата цел се вричам: не ще я той постигне лесно, ни бързо, как — не е известно, но както той не се надява. Помогнете ли му, тогава с вас няма да се спогодим. Мирът ви, тъй необходим за него, хич не ме засяга. За него нужен е смелчага — такъв съм, да ме пази бог, от мене чака той урок. Не ща да правите за мен това, с което обвинен ще сте като човек негоден. Бъдете все тъй благороден. Мен оставете ме жесток.“ „Задържаш я за дълъг срок?“ „Завинаги.“ — „Каквото знаеш прави сега, но ще се каеш. При рицаря ще ида аз, да чуе по-любезен глас, съвет и помощ му дължа, на него истински държа.“ И кралят слезе долу вече, кон да му оседлаят рече. На своя боен кон голям от стремето качи се сам, взе трима рицари добри и двама стражници дори, не повече, и ги поведе. Заслизаха, бе той отпреде, докато стигнаха до моста. Видяха рицаря, че доста кръв бършеше от свойте рани. На гости кралят го покани, за да го излекува, но това не бе ли все едно вода от прилив да се бърше? От коня кралят слезе бърже, пък рицарят със рани днешни изправи се да го посрещне, а не защото го позна. Че по ръце и колена гори го болка, си мълчеше, като че здрав и читав беше. Видя го кралят как търпи, побърза да го подкрепи: „Сир, за учудване не е ли, че вие в нашите предели проникнали сте чак дотук? Добре дошли бъдете, друг това не ще го предприеме, не ще се случи в друго време такава храброст, друг не може на гибел тъй да се изложи. Обикнах ви, защото смело извършихте голямо дело, не би го и помислил друг. Ще бъда благосклонен тук, за честност и за чест ме хвалят. На тези тук земи съм кралят и ви предлагам, ако щете, услуги, помощ и съвети. И струва ми се, че разбрах какво сте търсили без страх: кралицата е тук целта ви.“ „Сир — каза онзи, — чест ви прави, съдбата тъй ми отреди.“ „Ще се измъчите, преди да бъде ваша някой ден. Но тежко вие сте ранен
