Ланселот, рицарят на каруцата

но само да не го убие,
в това е властен Ланселот.
Не искайте един живот —
и не че бил е благочинен,
пред него и пред вас невинен.
Заради мене милостта си
кажете, имам бели власи,
да се въздържа да го блъска.
Тъй след молбата моя дръзка
в услуга скланям аз глава.“
„Молбата, сир, е при това
от мене също тъй желана.
Омраза смъртна и да храня
към вашия противен син,
добре ми служихте един
и за да ви се угоди,
ще искам да го пощади.“
То бяха думи и за други —
и Ланселот тогава чу ги,
а и Мелеаган дори.
Обича да се покори,
да върши като роб последен
тоз, който е изцяло предан,
любимата каквото иска.
Целта на Ланселот бе близка,
с повече обич от Пирам41
изцяло бе изпълнен там.
И чу го Ланселот това —
току последните слова
се ронеха — и той й рече:
„Да спрем желаете ли, вече
желая същото и аз.“
И Ланселот и своя бяс
смири, и меч реши да скрие,
за да не би да го убие.
Смирен да бъде той не свари.
Не, удар оня му стовари,
от гняв и срам обезумял,
след като вече бе разбрал:
за него да се молят даже!
И кралят, за да го накаже,
от кулата направо слезе,
където тъй се биха тези,
и тука своя син подхвана:
„Че то какво, кажи ми, стана?
Един стои, друг меч върти.
Жесток и горделив си ти,
и храбростта ти е за зло.
Че то само не е дошло:
от тебе той е по-добрия.“
Мелеаган от проклетия
и гняв се изкриви пред краля:
„В плен слепота ви е държала!
А истината е такава:
да, сляп е, който се съмнява,
мен, по-добрия, лош изкарва.“
„Тъй смяташ ти, но кой ти вярва!
Добре от всекиго се знае
кое е тъй, кое лъжа е.
Видяхме истината вече.“
И на бароните си рече
сина назад да отведат.
Заповедта и този път
изпълниха — Мелеаган
веднага беше задържан.
На Ланселот по-трудно негли
му бе назад да се оттегли,
че оня с удар, непростимо,
голяма болка причини му.
И кралят рече на сина си:
„Ще трябва — и недей се въси
кралицата да върнеш ти.
И с тази свада се прости,
и от домогвания разни.“
„А приказките ви са празни!
Наслушах се на много думи.
Та всичко то е помежду ни,
махнете се, не се месете!“
Повтори кралят и потрети:
ще го убие по-добрият,
оставил му се да го бият.
„Да може той да ме убие?
Не, аз ще го сразя, но вие
не ни пречете най-подир
със него да се бием, сир.“
И рече кралят: „Да прощаваш,
но няма нищо да направиш.“
„Защо?“ — „Защото не желая.
На глупостта ти и на тая
надменност твоя аз съм сит.
Безумец само упорит
смъртта си търси като теб.
И знам, гнева ти е нелеп,
да те запазя се стремя.
Смъртта ти да ми е в ума,
пред взора ми — помилуй бог,
къде ти удар по-жесток.“
И тъй постигна най-подир
съгласие да има мир.