любознателност, при който силни, млади животни, преливащи от импулса да продължат рода си, се упражняват един с друг в телата си. Въпреки че стадий I е монотонен и плебейски, той е цялостен и честен, и Хел се наслаждаваше на времето, прекарано по този начин. Той съжаляваше само, че толкова много хора бяха осакатени сетивно от собствените си култури и можеха да възприемат силното, изпотяващо любене в стадий I само когато беше свързано с любов, романтика, чувства или самоизява. В объркването си те изграждаха взаимоотношенията си върху пясъчни кули от страст. Хел смяташе за много жалко това, че хората така отблизо контактуват с романтичната литература, която създава очаквания под възможностите за задоволяване и допринася за брачните изневери, силно характерни за западните хора.
По време на краткото си пребиваване в стадий II — използването на секса като психологичен аспирин, като наркоза, като кръвопускане за намаляване на треската и високото кръвно — Хел започна да добива представа за четвъртото ниво на сексуалните преживявания. Тъй като му беше ясно, че половата активност щеше да заема значително място в живота му и тъй като мразеше аматьорството във всичките му форми, той се зае да се подготви. Получи професионално обучение в Цейлон и в изключителните бордеи на Мадагаскар, където живя четири месеца, учейки се от жени от всякаква раса и култура.
Стадий III е най-висшата степен, която може да бъде достигната от западните хора и от повечето азиатци. Хел премина този стадий мързеливо и с голям апетит, защото беше млад, тялото му беше силно, а въображението му богато. Нямаше опасност да затъне в изкуственото стимулиране, с което изнежените интелектуалци и хората от филмовия свят търсеха компенсация и възбуждане.
Още докато беше в стадий III, Хел започна да експериментира някои изтънчени тактики — като колебаене на ръба на кулминацията и мислено полово сношение. Струваше му се занимателно да прави аналогия между сексуални техники и терминология от Го. Някои от тях лесно възбуждаха съзнанието, други можеха да се прилагат само със свободно използване на метафора.
Когато беше на тридесет, сексуалните интереси и възможности съвсем естествено доведоха Хел до стадий IV, последната „фаза на играта“, при която възбудата и кулминацията са нормално следствие от дейност, която изисква цялата умствена сила и сдържаност на един шампионат по Го, тренировката на една цейлонска проститутка и подвижността и смелостта на един алпинист. Играта, която предпочиташе, беше измислил сам. Тя можеше да се играе само с друг любовник от стадий IV и само ако и двамата се чувстваха достатъчно силни. Играеше се в малка стая, около шест татамита. Двамата играчи, облечени в официални кимона, коленичеха един срещу друг, облегнати на стената. От всеки се изискваше да достигне мислено точката на кулминация и да се колебае там. Не беше допустим допир, само концентрация и жестове, които могат да правят с една ръка.
Предметът на играта беше да предизвикаш кулминация преди сам да си я достигнал, и се играеше най- добре, докато вали дъжд.
След време той изостави тази игра, тъй като беше много затормозителна и защото беше самотна и егоистична. Липсваха й привързаността и милувките след края, които бяха най-добрата украса в любенето.
Очите на Хана се присвиха от усилие, устните й бяха опънати върху зъбите. Тя се опита да се измъкне от нежеланата поза, в която я държеше, но той не я пусна.
— Мисля, че се разбрахме, че не ти е разрешено да правиш това! — помоли се тя.
— Не съм се съгласявал с нищо.
— О-о, Нико… не мога!… Не мога да се въздържа! Проклет да си!
Тя огъна гърба си в последно усилие да се сдържи.
Нейното удоволствие подейства на Хел, който освободи контрола си и си позволи да достигне връхната точка точно след нея. След което изведнъж шестото му чувство изпрати предупреждение. Тя се преструваше! Аурата й не танцуваше, както би трябвало в този случай. Той се опита да се спре, но беше много късно. Беше минал извън границата на контрола.
— Ти, дявол такъв! — извика той.
Тя се смееше, след като свърши няколко секунди след него.
Тя лежеше по гръб, тананикайки сънено, докато той бавно прокарваше бръснача по дупето й, чудесен обект, получен от смесването на японската с негърската кръв. Той нежно го целуна и продължи с Удоволствието.
— След два месеца изтича срокът на службата ти при мене, Хана.
— Хм, хм. — Тя не искаше да прекъсне унесеността си с говорене.
— Обмисли ли предложението ми да останеш при мене?
— Хм, хм.
— И?
Проточен звук през отпуснати устни, означаващ: „Не ме карай да говоря.“
Той се засмя и я обърна по гръб, продължавайки с възбуждащия масаж, с подробности и съответни техники. Хана беше в чудесно състояние. Тя беше в средата на тридесетте и все още притежаваше способностите на голяма любовница. Благодарение на големите грижи, които полагаше за тялото си, и в резултат от смесването на кръвта между три раси — азиатска, черна и бяла, което спомагаше да не проличат следите от времето, тя щеше да бъде на висота поне още петнадесет години. Беше удоволствие да я наблюдаваш и да работиш върху нея. Най-голямото й качество беше в способността й да приема удоволствието цялостно и с благодарност.
Когато Удоволствието на бръснача беше близо до върха си, той приключи събитието с класическия му край. За известно време те останаха да лежат заедно в типичната усукана прегръдка на любовници.
— Обмислях оставането си, Нико — каза тя. Гласът й вибрираше до гърдите му. — Има много причини, които да ме накарат да го направя. Това е най-прекрасното място на света. Винаги ще съм ти благодарна, че ми показа този кът от баскската земя. И ти си успял да създадеш един живот на
— Благодаря ти.
— И освен това, трябва да призная, че много по-трудно се намира добре тренирай мъж, отколкото една завършена жена. Но… тук ми е самотно. Знам, че съм свободна да отида до Байон или Париж — и прекарвам добре, когато съм там — но ден след ден, независимо от твоето внимание и удоволствието от разговорите, и независимо от енергията на нашия приятел Льо Каго, тук е самотно за една жена, чиито интереси и апетити са така изострени като моите.
— Разбирам това.
— За теб е по-различно, Нико. Ти си саможив по натура. Ти се отвращаваш от външния свят и нямаш нужда от него. Аз също намирам, че повечето от хората навън или ме отегчават или ме дразнят. Но не съм саможива по натура и притежавам силна любознателност. Освен това… има и друг проблем.
— Да?
— Как бих могла да го обясня? Личности като твоята и моята са предназначени да доминират. Всеки от нас би трябвало да се разгръща в едно голямо общество, придавайки му вкус. Двамата с теб на едно място сме като разхищение на концентрирани подправки в сладникаво ядене. Разбираш ли какво имам предвид?
— Това означава ли, че си решила да напуснеш, след като изтече срокът?
Тя въздъхна дълбоко.
— Означава, че още не съм решила. — Тя помълча за известно време, след което каза: — Мисля, че бих предпочела да имам най-доброто и от двата свята, да прекарвам половината от всяка година тук, почивайки и учейки с тебе, а другата половина там, навън, зашеметявайки моята публика.
— Не виждам нищо лошо в това. Тя се засмя.
— Това ще означава, че ще трябва да се справяш за шест месеца всяка година с почернелите, дългокраки, безмозъчни нимфи на баскската страна. Актриси, модели и други такива. Ще можеш ли да го направиш?
— Точно толкова лесно, колкото и ти с момчетата, притежаващи изключителни мускули и честни, празни очи. За нас двамата това ще бъде като живеене само с ордьоври. Но защо не? Има нещо забавно в ордьоврите. Те засищат, без да са хранителни.
