— Нека си помисля за това, Нико. Идеята е привлекателна. — Тя се надигна на лакът и погледна надолу към притворените му очи. — Освен това, свободата е съблазнителна. Може би няма да вземам никакви решения.
— Това също е решение.
Те се облякоха и слязоха да си вземат душ под перфорираната медна бъчва, която беше конструирал за целта първият образован собственик на замъка почти преди триста години.
Чак след като изпиха чая си в бежово-златистия източен салон, Хел попита за посетителката.
— Тя още спи. Когато пристигна вчера, беше много отчаяна. Беше дошла от селото, след като беше пътувала със самолет от Рим до Пау и оттам на стоп до Тардет. Въпреки че се опита да говори любезности, още от самото начало разбрах, че е много объркана. Започна да плаче, докато пиеше чая си. Плачеше, без да знае, че го прави. Дадох й нещо за успокоение и я сложих да спи. Но през нощта се събуди от кошмари и аз седях на края на леглото, милвах косата й и й тананиках, докато се успокои и заспи отново.
— Какъв е проблемът й?
— Разказа ми, докато галех косата й. Случило се е нещо ужасно на летището в Рим. Двама от нейните приятели са били застреляни, убити.
— Застреляни от кого?
— Не каза. Може би не знае.
— Защо са били застреляни?
— Нямам представа.
— Каза ли ти защо е дошла в нашия дом?
— Изглежда и тримата са били на път за насам. Тя нямала пари, само билета за самолет.
— Каза ли как се казва?
— Да. Ханна Щерн. Каза, че нейният чичо бил твой приятел.
Хел остави чашата си и издиша през носа.
— Аса Щерн ми беше приятел. Той е мъртъв. Длъжник съм му. Имаше един момент, когато без неговата помощ щях да съм мъртъв.
— А това задължение отнася ли се и до момичето?
— Ще видим. Каза, че онзи удар на международното летище в Рим е станал вчера следобед?
— Или сутринта. Не съм сигурна кога.
— Тогава ще е в новините на обед. Когато момичето се събуди накарай я да дойде да ме види. Аз ще съм в градината. О, мисля, че Льо Каго ще дойде на вечеря — ако свърши с работата си в Лару навреме.
Хел работи в градината час и половина, подкастряйки, насочвайки и стремейки се към един среден и неуловим ефект. Не беше художник, но беше чувствителен; на градината му — неговата основна изява на импулса му да създава — липсваше
Точно преди пладне един слуга донесе транзистор. Хел се заслуша в предаването на „Би Би Си“ в дванадесет часа. Новините бяха четени от познатата му жена. Нейният характерен глас беше източник на шеги сред международното англофилско общество от години. Към особеното произношение, характерно за „Би Би Си“, тя прибавяше един полусподавен звук, за който публиката правеше най-различни предположения и обзалагания.
Скрито между баналности за провалящи се правителства, падането на долара, бомби в Белфаст, беше и описанието на ужаса на международното летище в Рим. Двама японци, вследствие идентифицирани от документите им като членове на „Червената Армия“, действащи за „Черния Септември“, открили огън, убивайки двама млади израелци, чиято самоличност беше премълчана. Самите убийци били застреляни при престрелка с италианската полиция и специалните агенти, при което загинали и няколко от присъстващите. „А сега по-леките новини…“
— Мистър Хел?
Той изключи радиото и кимна на младата жена, която стоеше на вратата на оръжейната стая. Тя носеше къси панталони цвят каки и блузка с къси ръкави, чиито първи три копчета бяха разкопчани. Беше обещаваща за ордьовър: дълги, силни крака, тънка талия, агресивен бюст, червеникава коса, бухнала от скорошното миене. Повече субретка, отколкото героиня, тя се намираше в онзи кратък желан момент между жребче и кобила. Лицето й беше меко, без бръчки от преживяното, но напрежението, в което се намираше, му придаваше раздразнително изражение.
— Мистър Хел? — каза тя отново с несигурен тон.
— Елате и седнете, мис Щерн.
Тя седна на един стол под полица с метални устройства, за които очевидно не предположи, че може да са оръжия, и се усмихна слабо.
— Не знам защо, но си мислех, че сте по-възрастен. Чичо Аса говореше за вас като за приятел, мъж на неговата възраст.
— Ние сме на една възраст; живяхме в един и същи век. — Не че това има някакво значение. — Той я изгледа безизразно, преценявайки я. И я намери желана.
Чувствайки се неудобно под втренчения поглед на бутилковозелените му очи, тя потърси спасение в лек разговор.
— Вашата жена — Хана, е… беше много любезна с мене. Тя седя при мене миналата нощ и…
Той я прекъсна с жест.
— Започнете, като ми разкажете за вашия чичо и защо ви е говорил за мен. След това ми дайте подробностите за събитията на международното летище в Рим. След това ми кажете какви са ви плановете и какво общо имат с мене.
Изненадана от служебния му тон, тя си пое дълбоко въздух и, напълно типично започна историята със себе си. Разказа му, че е израснала в Скопие, че е посещавала Северозападния университет, като активно се е интересувала от политика и обществени теми и решила преди дипломирането си да посети чичо си в Израел — да потърси корените си, да открие своя еврейски произход.
Клепачите на Хел леко се свиха, като чу последното. Въздъхна кратко. С един жест я подкани да продължи.
— Вие знаете, разбира се, че чичо Аса беше поел изпълнението на наказанието над тези, които извършиха мюнхенските убийства.
— Това разбрах по тайния съобщителен канал. Ние никога не споделяхме такива неща в писмата си. Когато за първи път чух това, си помислих, че чичо ви е изглупял, за да реши да се опита да извърши нещо такова при положение, че старите му приятели и контакти или са си отишли от този свят, или са се забили в политиката. Можех само да предположа, че това е било едно отчаяно действие на човек, знаещ, че краят му наближава.
— Но той организира нашето ядро преди година и половина, а се разболя едва преди няколко месеца.
— Това не е вярно. Вашият чичо беше болен от няколко години. Имаше две кратки възстановявания. По времето, за което твърдите, че е организирал вашето ядро, той се бореше с болката, използвайки опиати. Това може и да е била причината за замъглената му мисъл.
Ханна Щерн се намръщи и погледна встрани.
— Вие като че ли не уважавате много чичо ми.
— Напротив. Аз много го харесвах. Той беше брилянтен мислител и мъж с щедра душевност — един човек с шибуми.
— Човек с… какво?
— Няма значение. Вашият чичо не беше създаден за терорист. Беше емоционално неподготвен за такова нещо — което разбира се, говори само в негова полза. В по-щастливи времена би живял спокойния живот на учен или учител. Но той страстно защитаваше чувството си за справедливост и не само собствения си народ. Начинът, по който стояха нещата преди двадесет и пет години, не е същият, както е сега в Израел,
