всичко.
— Дотук добре. Сега ми кажете вие бяхте ли цел?
— Какво?
— Някой стреляше ли специално по вас?
— Не знам. Как бих могла да зная?
— Японците автомати ли използваха?
— Какво?
— Какъв звук издаваха — „рат-рат“ или „банг-банг“? Тя остро го изгледа.
— Знам какво е автоматично оръжие. Упражнявахме се с тях в планината.
— „Рат-рат“ или „банг-банг“?
— Бяха автомати.
— А някой, стоящ наблизо до вас, беше ли улучен? Тя се замисли, притискайки колене до устните си.
— Не. Никой близо до мене не падна.
— След като професионалисти, използващи автомати, не са свалили никой близо до вас, значи не сте била цел. Вероятно не са решили, че сте заедно. Особено след като сте напуснала проверката известно време след тях. Добре. Сега ще ви помоля да си припомните изстрелите от мецанина, които са свалили японците. Какво можете да ми кажете за тях? Тя поклати глава.
— Нищо. Нищо не си спомням. Но не бяха автомати. — Тя погледна лукаво към Хел. — Правеха „банг- банг“.
Той се усмихна.
— Ето това е начинът. Хуморът и гневът в момента са по-полезни от сълзливите емоции. В съобщението по радиото се казваше нещо за „специални агенти“, които били заедно с италианската полиция. Можете ли да ми кажете нещо за тях?
— Не. Изобщо не видях хората, които стреляха от мецанина.
Хел кимна и наведе глава, събрал дланите си и леко докосвайки е върха на пръстите си устните.
— Дайте ми минутка да подредя всичко това. — Той фокусира поглед в тъканите шарки на татамито, но когато започна да обмисля чутото, очите му се разфокусираха.
Ханна остана седнала на пода. Загледа се към градината, където слънчевата светлина се отразяваше в малкия поток, проблясващ между бамбуковите листа. Типично за нейната култура и класа, вътрешните ресурси й липсваха, за да изпита човек насладата от тишината, и много скоро се почувства неудобно.
— Защо няма никакви цветя във вашата…
Без да я погледне, той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
Четири минути по-късно повдигна глава.
— Какво?
— Извинете?
— Нещо за цветя?
— О-о, нищо важно. Просто се чудех защо нямате никакви цветя в градината.
— Има три цветя.
— Три вида?
— Не. Три цветя. Всяко от тях показва сезона на цъфтенето. Сега сме между сезоните. Добре, нека да видим с какво разполагаме и какво можем да предположим. Съвсем очевидно е, че нападението в Рим е било организирано или от палестинците, или от „септемврийците“ и че те са научили за намеренията ви — вероятно от вашите приятели от ИРА в Лондон, които биха продали собствените си майки в турски харем, ако цената си заслужава — и ако някой уважаващ себе си турчин може да ги използва за нещо. Появата на фанатици от японската „Червена Армия“ би трябвало да сочи към „Черния Септември“, които често използват други за опасната работа, тъй като не обичат много да рискуват. Но тук нещата малко се усложняват. Наемните убийци са ликвидирани за секунди и то от хора, разположени на мецанина. Най- вероятно не са били от италианската полиция, защото нещата са извършени съвсем ефикасно. Най-доброто предположение е, че тези, на които е била предадена информацията за вас, също са били предадени. Защо? Единствената причина, за която се досещам веднага, е, че някой не желае японците да останат живи. А защо? Най-вероятно те не са били стрелци от „Червената Армия“. А това естествено ни довежда до ЦРУ. Или до компанията-майка, която контролира ЦРУ и всички останали в правителството на САЩ, ако това има някакво значение.
— Какво представлява компанията-майка? Никога не съм чувала за нея.
— Малко от американците са чували. Това е една управляваща организация, в която влизат главните петролни и енергийни международни компании. Те отдавна спят в едно легло с арабите, използвайки тези невежи копелета като залог за своите комбинации при предизвикване на кризи и спекулации. Компанията- майка е сериозен противник и не може да бъде притисната лесно. Въпреки че се стараят да се представят в средствата за информация като лоялни американски — или британски, или германски, или датски — компании, в действителност те са международни подправителствени институции, чийто единствен патриотизъм е печалбата. Много вероятно е и вашият баща да притежава акции при тях, както и повечето посивели дами в страната ви.
Ханна поклати глава.
— Не мога да си представя ЦРУ да има нещо общо с „Черния Септември“. Съединените щати подкрепят Израел; те са съюзници.
— Подценявате разтегливостта същност на съвестта на вашата страна. Те направиха една осезаема стъпка след петролното ембарго. Американската преданост към честта е обратно пропорционална на загрижеността им към централното отопление. Типично за американците е, че могат да бъдат смели и самопожертвователни за много кратко време. По тези причини са по-добри във война отколкото при носещ отговорности мир. Могат да посрещнат опасността, но не и неудобствата. Те отравят въздуха си, за да убиват комарите. Изтощават енергийните си източници, за да управляват електрически ножове за дърворезба. Никога не трябва да забравяме, че винаги имаше кока-кола за войниците във Виетнам. Ханна се засегна като патриот.
— Смятате ли, че е честно да се правят такива обобщения за хората?
— Да. Обобщаването е погрешен начин на мислене само когато се отнася за отделни индивиди. Това е най-точният начин да се опише масата, пачките с банкноти. А вашето е демокрация, диктатура на парите.
— Отказвам да повярвам, че американци са участвали в този ужас на летището. Невинни деца и възрастни хора…
— Говори ли ви нещо шести август?
— Шести август? Не, защо? — Тя притисна коленете си по-силно.
— Няма значение. — Хел стана. — Трябва малко да обмисля всичко това. Ще говорим пак този следобед.
— Възнамерявате ли да ми помогнете?
— Вероятно. Но сигурно не по начина, който си представяте. Между другото, мога ли да ви дам един доброжелателен съвет?
— Какъв?
— Лош стил е за една така щедро окосмена млада дама да носи толкова къси шорти и да седи така, че да го показва. Освен, разбира се, ако не искате да докажете, че червената ви коса е естествена.
Обедът беше поднесен върху малка кръгла маса в западната приемна с изглед към преливащите зелени тонове на градината и алеята, която водеше към централната врата. Големите плъзгащите прозорци бяха отворени и дългите завеси мързеливо са издуваха от ухаещия на кедър ветрец. Хана се беше преоблякла в дълга сивкавосиня копринена рокля. Тя донареждаше поставения в средата букет и се обърна с усмивка към Хел и Ханна, които влизаха в момента.
— Идвате съвсем навреме. Току-що сервираха обеда. — В действителност тя ги чакаше вече от десет минути, но едно от нейните качества беше умението й да накара другите да се чувстват добре. Един поглед към лицето на Ханна й показа, че разговорът с Хел е бил доста разстройващ, и тя се зае със задачата да поддържа лек, светски разговор по време на обеда.
