разумната подредба и хитроумните изобретения на капитан Харвил, благодарение на които пространството бе оптимално използвано. Недостатъците на стандартната мебелировка на наетите квартирите бяха притъпени, а вратите и прозорците бяха добре уплътнени срещу зимните студове. Наемодателят им бе предложил разнородно обзавеждане в рамките на обичайната безлична мизерия, която контрастираше особено силно с уникалността на няколкото изящно изработени дървени статуетки и другите прелюбопитни и ценни предмети, които капитан Харвил бе донесъл от далечни страни. Всичко това се видя на Ан много интересно, тъй като то говореше за характера на професията му, плодовете на неговия труд и влиянието на този труд върху навиците на семейството, даваше представа за отдиха и домашния уют на стопаните и в крайна сметка създаваше впечатление за спокойствие и удовлетвореност — не повече, ала не и по-малко от това.
Капитан Харвил не обичаше да чете, но бе направил няколко хубави полици и бе създал чудесни условия за съхранението на нелоша сбирка от добре подвързани томчета, които принадлежаха на Бенуик. Капитанът накуцваше и това не му даваше възможност да излиза много от дома си, но благодарение на своя практичен и изобретателен ум той постоянно беше зает с някаква работа вкъщи. Все нещо чертаеше и майстореше от дърво, полираше, лепеше и правеше играчки за децата. Беше направил чудесни куки и игли за плетене на мрежи и когато свършеше с другите неща, сядаше в ъгъла на стаята и подхващаше работата над една огромна рибарска мрежа.
Когато си тръгнаха, Ан долови огромното щастие на стопаните, които оставяха след себе си. Тя вървеше заедно с Луиза и момичето възторжено се впусна в изблици на възхита и възхвала към хората от флота — колко били гостоприемни, искрени и правдиви, как се чувствали като братя помежду си, а когато Ан каза, че според Луиза няма по-достойни и пламенни мъже в Англия, момичето се разропта — моряците просто знаели как да живеят и заслужавали уважение и любов.
Върнаха се да се преоблекат и да обядват. До този момент всичко се развиваше според плановете им и според тях нищо не бяха изпуснали, макар че стопаните на страноприемницата все се извиняваха и нареждаха многократно — „сега не бил сезонът“, „в Лайм всичко било затворено“ и „едва ли ще си намерят компания“.
Ан установи с изненада, че вече успява да се владее в компанията на капитан Уентуърт много повече, отколкото някога се бе надявала, и дори не й струваше някакво усилие да седи с него на една маса и да си разменят по някоя учтивост — никога на преминаваха тази граница.
Вечер ставаше много тъмно и дамите нямаше за какво да се събират след вечеря, ала капитан Харвил бе обещал да се отбие по здрач и той наистина дойде с приятеля си Бенуик, което надхвърли очакванията на всички, тъй като според всеобщото мнение Бенуик се чувствал потиснат в обществото на толкова много непознати. Той бе поел риска от една повторна среща с тях, макар че такава общо взето весела компания едва ли бе най-подходящата за състоянието на духа му.
Докато в единия край на стаята Уентуърт и Харвил поведоха разговор за старите времена и разсмиваха останалите с множество анекдоти, на Ан се падна късмета да седне доста настрани от тях, съвсем близо до капитан Бенуик. Доброто й сърце я подтикна да го заприказва, за да го опознае по-добре. Той беше срамежлив и склонен да се ограничи само с най-общи фрази, но внимателното й държание и подкупващата нежност на лицето й скоро си казаха думата — не след дълго тя бе напълно възнаградена за своите усилия да го разведри. Веднага си пролича, че младият човек си е изградил чудесен вкус към литературата, макар да бе чел най-вече поезия и на Ан й бе особено приятно, че поне за една вечер му бе доставила удоволствие с разговор на такива теми, които едва ли интересуваха обичайните му събеседници, дори се надяваше да му е била от полза с някои свои внушения за необходимостта да се бори с мъката и благотворния резултат от успеха на тази борба — бяха стигнали съвсем естествено до такава тема в своя разговор. Макар и стеснителен, той съвсем не беше затворен човек и като че ли само бе чакал удобен момент, за да даде изблик на чувствата си. Говореха за поезия и за нейния съвременен разцвет, споделиха накратко мненията си за най-добрите поети и се опитаха да уточнят коя поема е по-добра — „Мармиън“ или „Дамата от езерото“, на кое място могат да наредят „Гяур“ и „Невестата на Абидос“9 и как точно трябва да се произнася думата „гяур“.
Бенуик се оказа отлично запознат с най-нежните поеми на единия от поетите и със страстните изповеди на безнадеждна скръб в творбите на другия, повтаряше развълнувано многобройни стихове, в които се говореше за разбити сърца и съкрушена от мъка душа, а в погледа му личеше толкова силно желание да бъде разбран, че Ан се осмели да изрази надеждата си от ползата за него при четенето не само на поезия, защото според нея в това се състояла и бедата на поезията — тези, който четат само стихове, не могат да им се насладят така пълно, ако не ги сравняват понякога с проза и че трябва да се щадят онези силни чувства, благодарение на които човек може да оцени добрата поезия.
Тя не прочете в очите му болка, а по-скоро удовлетвореност от лекото й напомняне за собственото му положение. Това я окуражи и тя продължи да говори. Чувстваше се по-зряла и се осмели да му препоръча повече проза, която би му осигурила ежедневни занимания, а когато той я помоли да му посочи определени заглавия, Ан спомена онези произведения на нашите най-добри нравоучители, сборници с белетристика и спомени за достойни и изстрадали люде, които в този момент й се сториха най-подходящи за укрепването на ума с възвишени идеи и ярки примери за силата на вярата и морала.
Капитан Бенуик я слушаше внимателно, беше признателен за проявения интерес и макар да въздишаше и да поклащаше глава като израз на недоверието си, че съществуват книги за страдания, по-големи от неговото, все пак си записа имената на книгите и обеща да си ги набави и прочете.
След приключването на вечерта Ан не можеше да не види нещо доста забавно в обстоятелството, че бе дошла в Лайм да учи на търпение и примиреност със съдбата един младеж, когото вижда за първи път в живота си и подобно на някои моралисти и проповедници след по-сериозен размисъл не можеше да не изпита известни опасения, че е била доста по-убедителна от необходимото по въпрос, по който собственото й поведение едва ли би могъл да бъде за пример.
Глава 12
На другата сутрин Ан и Хенриета се събудиха преди останалите и решиха да се поразходят край морето преди закуска. Отидоха на плажа да погледат как лекият югоизточен ветрец гони вълните към брега и въпреки полегатия бряг приливът изглеждаше доста страховит. Известно време превъзнасяха красотата на утрото, величествеността на морето и ласките на свежия вятър, после помълчаха и накрая Хенриета каза внезапно:
— О, убедена съм, че морският въздух е много полезен почти за всеки! Несъмнено е помогнал много на доктор Шърли, когато се възстановяваше след болестта, и едномесечният престой в Лайм направи за него повече от всички лекарства, дето ги гълташе; казва, че морето го подмладява. Затова не мога да не си мисля със съжаление, че не живее някъде край морето. За него ще е най-добре да напусне Апъркрос и да се засели в Лайм. Ти как мислиш, Ан? Не си ли съгласна, че така би било най-добре — не само за него, но и за мисис Шърли? Освен това в града тя има роднини и много други познати, и ще й приятно да остане тук, а и съм сигурна, че би приела с удоволствие да живее някъде, където в случай на друг сърдечен пристъп би могла да намери веднага лекар за мъжа си. Доста тъжно е да гледаш как такива прекрасни хора като тях, които цял живот са изпълнявали съвестно задълженията си, сега съсипват последните си дни в място като Апъркрос — там не общуват почти с никого освен нас. Наистина съм убедена, че трябва да се преместят, а на неговата възраст и с неговия авторитет не мисля, че от църквата ще му създадат затруднения с разрешението за преместване. Само се чудя какво би могло да ги убеди в необходимостта да напуснат енорията. Той е толкова стриктен и съзнателен, дори прекалено, струва ми се. Не го ли намираш за прекалено съвестен, Ан? Не смяташ ли, че той има доста криворазбрана представа за съзнателност, след като е пожертвал здравето си заради своите задължения, които спокойно биха могли да бъдат изпълнявани и от друг? Пък и Лайм е само на седемнайсет мили разстояние и ще бъде достатъчно близо до Апъркрос, за да може в случай на нужда хората да отидат при него и да му се оплачат от нещо.
При тази реч Ан се позасмя вътрешно и се включи в темата с обичайната си готовност да помогне, като се опита да разбере чувствата на една млада дама — и на един млад мъж всъщност — и макар че това едва ли беше кой знае каква помощ, би ли могла да предложи нещо друго освен съгласието си с всичко, което Хенриета бе казала? Ан изреди онова, което й се стори разумно и подходящо за случая, защити, както му е
