да научи това.
Лейди Ръсел и мисис Крофт много си допаднаха, но засега не се очертаваше възможност да продължат познанството, което бе започнало с това гостуване — когато им върнаха визитата, семейство Крофт казаха, че заминават за няколко седмици при свои роднини на север и по всяка вероятност няма да се върнат преди отпътуването на лейди Ръсел за Бат.
Това сложи край на всички опасения на Ан, че ще види капитан Уентуърт в Келинч Хол или че ще попадне на среща между него и лейди Ръсел. Всичко се размина благополучно и тя се усмихна при мисълта за безсмислието на многото тревожни чувства, които бе изпитала, мислейки по този въпрос.
Глава 14
Доколкото Ан успя да разбере, едва ли от присъствието на Чарлз и Мери в Лайм изобщо имаше някаква полза, ала въпреки това бяха останали там дълго след пристигането на мистър и мисис Масгроув. Все пак бяха първите, които се върнаха вкъщи и колкото се може по-скоро побързаха да дойдат в Лодж. Преди заминаването си от Лайм оставили Луиза вече в състояние да седи, главата й се оправила, ала все още се чувствала много слаба и нервите й били опънати до краен предел; макар че общо взето се възстановяла бързо, все още не можеше да се каже кога точно ще могат да я преместят вкъщи и родителите й, които трябвало да се върнат по Коледа, за да посрещнат по-малките деца за ваканцията, не се надявали, че ще им разрешат да вземат Луиза със себе си.
Всички били настанени в една и съща квартира. Мисис Масгроув бе взела при себе си децата на мисис Харвил, а от Апъркрос пристигаха доставки с всякакви продукти. Семейство Масгроув правеха всичко възможно да облекчат добрите хора от неудобствата, които им причиняват, а Харвилови все така ги канеха на обяд — с други думи и двете семейства се бяха впуснали в надпревара кой да бъде по-безкористен и гостолюбив.
Мери отново си бе показала рогата, но като цяло бе имала повече основания да се чувства добре, отколкото да страда. Чарлз Хейтър идвал в Лайм по-често, отколкото харесвало; като обядвали у Харвилови, на масата имало само една прислужница и в началото мисис Харвил все давала почетното място на мисис Масгроув, но после като разбрала чия дъщеря е Мери, от все сърце й се извинила и така започнали да се виждат, непрекъснато и кръстосвали между едната и другата къща; сестра й даже взимала книги от тяхната библиотека и ги сменяла толкова често, че по всяка вероятност засега Лайм водеше резултата в състезанието по гостоприемство. Водили я и в Чармут и Мери дори се изкъпала там; веднъж ходила на църква, където видяла много повече хора, отколкото в църквата на Апъркрос; всичко това подхранваше самочувствието й на особено полезен човек и от двуседмичния й престой в Лайм се бе получило едно доста приятно прекарване.
Ан попита как е капитан Бенуик. Мери веднага се намръщи, а Чарлз се засмя.
— О, капитан Бенуик си е много добре, мисля, но ми се вижда доста странен. Не знам какво ще излезе от него накрая. Поканихме го да ни погостува някой и друг ден — Чарлз се нае да го води на лов и той много се зарадва; тъкмо си помислих, че въпросът е решен, когато съвсем ненадейно, във вторник вечерта, дойде при нас и доста несръчно ни се извини — изобщо не ходел на лов, не сме го били разбрали правилно, бил обещал на този, обещал бил на онзи и в крайна сметка разбрах, че няма намерение да ни посети. Предполагам, че се е уплашил да не му е скучно, но бога ми, според мен в Котидж си живеем достатъчно весело за един толкова отчаян човек като капитана.
Чарлз отново се разсмя и добави:
— Виж какво, Мери, много добре знаеш как стоят нещата. Всичко е заради вас — каза той и се обърна към Ан. — Той си е мислел, че всички живеем в Апъркрос и ако ни дойде на гости, ще може да ви види, а като разбрал, че лейди Ръсел е на три мили от нас, уплашил се е и загубил всякакъв кураж. Точно така стои въпросът, честна дума. И Мери го знае.
Ала Мери не прояви любезност да потвърди думите му и можем само да гадаем дали защото не смяташе Бенуик по рождение и място в обществото за достоен да се влюби в някоя Елиът или просто не искаше да приеме Ан в ролята на по-голяма притегателна сила към Апъркрос, от самата нея. От това, което чу, Ан съвсем не стана по-малко добронамерена и продължи с въпросите си:
— О, какви работи само приказва за вас! — извика Чарлз — с едни такива думи… — тук Мери го прекъсна:
— Казвам ти, Чарлз, през цялото време, докато бях там, не съм го чула да споменава Ан повече от два пъти. Мога да заявя и пред тебе, Ан, че той никога не говори за тебе.
— Не, наистина — призна Чарлз — и аз не съм го чувал — по обичайния начин поне, но е съвсем ясно, че той безмерно ви се възхищава. Главата му е пълна с разни книги, които вие сте му препоръчали и би искал да си поговорите за тях; в някоя от тези книги открил нещо, което според него… Ох, не мога да се престоря, че помня за какво ставаше дума, но беше нещо много хубаво — чух как го разправяше на Хенриета и така възвишено говореше за „мис Елиът“! Слушай Мери, мога да ти заявя, че беше точно така, чух го със собствените си уши — ти тогава беше в другата стая. „Изящество, нежност, красота“ — достойнствата на мис Елиът нямаха край.
— Аз пък съм сигурна — каза Мери разпалено — че дори и да го е направил, едва ли може да му се има доверие. Мис Харвил е починала само през юни. Не си струва да спечелиш човек с такова сърце, нали, лейди Ръсел? Убедена съм, че ще се съгласите с мене.
— Преди да реша, трябва първо да видя капитан Бенуик — каза лейди Ръсел с усмивка.
— И мога да ви кажа, госпожо, че по всяка вероятност това ще стане много скоро — каза Чарлз. — Макар че го достраша да дойде с нас и избегна възможността да ви направи официално посещение, някой ден сам ще дойде в Келинч, ще видите. Казах му как се стига дотук и на какво разстояние живеем едни от други, споменах и че църквата си заслужава да се види — защото той си пада по такива неща — та си помислих, че това би му послужило като добро оправдание. Той ме слушаше много внимателно и съм сигурен, че ако се съди по вида му, скоро ще го видим тук. Така че, смятайте, че съм ви предупредил.
— Всеки от познатите на Ан може да се чувства добре дошъл — каза лейди Ръсел любезно.
— О, познат на Ан — обади се Мери — по-скоро е мой познат, защото през последните две седмици се виждахме всеки ден.
— В такъв случай е добре дошъл като познат и на двете ви, много ще се радвам да се запозная с капитан Бенуик.
— Уверявам ви, че в него няма да намерите нищо кой знае колко хубаво, госпожо. Той е един от най- скучните млади мъже на света. Понякога се разхождахме от единия край на плажа до другия и той не казваше нито дума. Изобщо не е добре възпитан. Сигурна съм, че няма да го харесате.
— В това отношение доста се различаваме, Мери, — каза Ан — мисля, че ще й допадне. Според мене тя ще хареса начина, по който той разсъждава и ще прецени, че обноските му са безупречни.
— Аз също мисля така, Ан, — каза Чарлз — според мене лейди Ръсел ще го хареса. Той е точно от хората, които й допадат. Дай му една книга и ще си я чете цял ден.
— А, виж, това може — каза Мери подигравателно. — Ще се вторачи в книгата и дори няма да те чуе, ако го заговориш, ако си изпуснеш ножицата или пък стане нещо. Нима смяташ, че на лейди Ръсел й харесват подобни неща?
Лейди Ръсел не можеше да не се засмее.
— Честна дума — каза тя — никога не съм допускала, че мнението ми за някого ще даде основания за толкова различни предположения, колкото и да се смятам за здравомислеща. Вече наистина съм любопитна да видя човека, който даде повод за толкова противоположни изказвания. Иска ми се да го убедите да дойде. И тогава, Мери, можеш да разчиташ на моето мнение, но сега решително не искам да съдя за него предварително.
— Няма да го харесате, казвам ви.
Но лейди Ръсел заговори за нещо друго. Мери възбудено разказа как са се запознали, или по-точно — как са пропуснали да се запознаят с мистър Елиът при толкова изключителни обстоятелства.
— Той е човек — каза лейди Ръсел — когото не бих искала да видя. Отказът му от добри отношения с човека, който оглавява неговия род, на времето ми направи много силно и много неприятно впечатление.
