около 50 и носеше риза с къс ръкав и жилетка. Насочи се към председателското място, докато останалите двама седнаха в другия край на стаята.
— Казвам се Ахарон Шерф — представи се той — и съм директор на Академията. Добре дошли в „Мосад“. Пълното название на организацията е „Ха Мосад, ле Модийн ве ле Тафкидим Майюхадим“ (Институт за разузнаване и специални операции). Девизът ни е: „Чрез измама ще спечелиш войната си.“
Почувствах, че се задушавам. Знаехме, че ще работим за „Мосад“, но да осъзнаеш, че всичко е вече действителност! Господи, трябваше да си поема дъх. Шерф — по-известен с прякора си Аралех (вместо Ахарон) — стоеше облакътен на масата, после внезапно се изправяше и пак се облягаше. Изглеждаше строг и волеви.
— Вие сте екип — продължи той. — Избрани сте измежду хиляди. Пресели сме безброй хора, за да сформираме тази група. Вие притежавате необходимите качества за всяка задача, която бихме ви поставили. Имате възможността да служите на родината си по начин, за който малцина са достойни.
Трябва да разберете, че за нас не съществуват никакви ограничения относно броя ви, тук нямаме квоти, нито щат. Бихме желали обаче всички вие да завършите, защото ужасно се нуждаем от нови кадри. От друга страна, не ще допуснем нито един, който няма 100% квалификация. Ако това означава да не пуснем никого, добре, така да бъде. И преди се е случвало.
Тази академия е единствена по рода си. Ако искате да ускорите обучението си, ще трябва да се промените из основи. На този етап сте просто суровина, що се отнася до целите на разузнаването. Когато излезете оттук обаче, ще бъдете най-добрите разузнавачи в целия свят.
Хората, които ще ви обучават, не са учители. Те са служители на „Мосад“ и посвещават част от времето си на Академията като ваши инструктори. По-късно отново ще се върнат в разузнаването. Ще се отнасят с вас като с бъдещи партньори и колеги, а не като с ученици.
Нищо от това, което ще ви кажат, не е издълбано на камък като неотменимо правило. Всичко трябва да се докаже на практика и за различните хора важат различни методи. Но знанията им почиват върху опита, който са натрупали, а точно от това се нуждаете вие. С други думи, те ще се опитат да ви предадат опита си и живата памет на „Мосад“ така, както самите те са го получили — с годините на служба, на успехи и провали.
Играта, в която се намесвате, е опасна. Има много да се учи. Никак не е просто. И животът не е върховна ценност в тази игра. Винаги помнете, че в тая работа зависите един от друг — ако не искате да увиснете един до друг.
Аз съм директорът на Академията и отдела за набиране го на кадри. Винаги съм на ваше разположение. Вратата ми е широко отворена. Желая ви късмет. А сега ви оставям с вашите инструктори.
И си излезе.
По-късно щях да открия иронията в надписа над вратата на Шерф. Той е цитат, приписван на бившия президент на Щатите Уорън Хардинг, и гласи следното: „Добрата цел не оправдава неморалните средства“ — пълна противоположност на веруюто на Академията.
Докато Шерф говореше, в стаята влезе още един човек и седна. Щом директорът приключи, същият набит господин със северноафрикански акцент излезе пред нас и се представи:
— Казвам се Ейтан. Завеждам отдел „Вътрешна безопасност“. Трябва да ви кажа някои неща, но няма да ви отнема много време. Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да ме прекъснете и да питате. — Не след дълго разбрахме, че всеки инструктор започва лекцията си по същия начин.
— Това, което искам да ви кажа, е, че и стените имат уши. Въведени са някои секретни технологии в работата ни — ще научите за тях с течение на времето, но има и други, за които дори и ние не знаем. Бъдете дискретни. Разбираме, че всички вие имате някакъв военен стаж, но секретността тук е още по- строга. Моля ви, не го забравяйте нито за миг.
Второ, забравете думата „Мосад“. ПРОСТО Я ЗАБРАВЕТЕ! Не искам никога да я чувам от вас. Никога! Отсега нататък това ще бъде само „службата“. Във всеки разговор тя ще е службата. Не искам да чувам за „Мосад“.
Ще кажете на приятелите си, че работите в Министерството на отбраната — продължи Ейтан. — И че ви е забранено да говорите за работата си. Защото те ще усетят, че не сте в банка или във фабрика. Така че ще трябва да им дадете някакво обяснение, в противен случай любопитството им ще ви създаде проблеми. Ще отговаряте, както ви научих. А с нови хора няма да се сприятелявате без нашето одобрение. Разбрано?
Още нещо, няма да използвате домашния си телефон за разговори около работата си. Само да хвана някой от вас да говори за службата по телефона, ще има много да пати.
Не ме питайте как ще разбера какво сте говорили по домашния си телефон. Отговарям за безопасността и знам всичко.
Ако има нещо, което искам да науча, ще използвам всякакви средства, за да се добера до него. Също искам да знаете, че историята, която се разказва за мен за работата ми към „Шабак“ (тайната държавна полиция), не е вярна. Уж съм бил откъснал топките на някакъв тип по време на разпит — това е измислица.
Веднъж на всеки три месеца ще бъдете подлагани на тест с детектор на лъжата. И по-късно, всеки път, когато са връщате от чужбина — било от специална задача, било от нещо друго, — ще имате такъв тест.
Разбира се, имате право и да откажете да се тествате, което автоматично ми дава право да ви застрелям.
Ще се срещаме с вас и за в бъдеще, за да ви разясня и останалите подробности около работата ви. След ден-два ще получите карти за самоличност. Сега ще мине фотографът, та да си увековечите мутрите. Също така искам да ми донесете всички документи, които имате от чужбина — паспорти, лични карти, ваши, на съпругите ви или на децата. Тъй като в близко бъдеще няма да ходите никъде, ние ще ви ги пазим.
За мен това означаваше да предам канадските паспорти на цялото си семейство.
Щом свърши, Ейтан само кимна и излезе. Всички бяхме зашеметени. Държанието му бе грубо, направо цинично. Човек трудно би могъл да го определи като приятен. Всъщност след около два месеца той изчезна и повече не го видях.
Още не се бяхме съвзели, и мургавият мъж излезе отпред и каза, че името му е Орен Риф и ни е курсов ръководител.
— Аз отговарям за вас, дечица. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да си прекарате приятно тук. Надявам се да научите колкото е възможно повече — рече той и представи по-дребния господин — Рен С. („Донован“ от операция „Сфинкс“), който сега играеше ролята на пръв помощник. Изискано облеченият човек с фините черти се казваше Шай Каули, втори поред в йерархията на Академията и един от първите ми екзаминатори.
Преди да премине към същината на работата, Риф ни разказа малко повече за себе си. Беше работил в службата дълги години. Една от първите му мисии била да окаже помощ на кюрдите в борбата им с Ирак по време на войната за независимост. Като катса в парижкия клон бил свръзка към кабинета на Голда Меир. Бил е свръзка и в десетки други страни по света.
— Положението сега е такова — оплака се той, — че в Европа се броят на пръсти страните, където бих бил в безопасност.4
После Риф добави, че ще започнем с двете дисциплини, на които ще отделим особено внимание през следващите два или три месеца. Първата от тях бе сигурността — лекциите щели да водят инструктори от „Шабак“, а втората се наричаше НАКА5 — съкращение, което буквално означаваше единна писмена система.
— Всъщност това значи, че докладите трябва да се пишат по един определен начин и само по него. Ако направите нещо, което не сте описали в доклада, все едно че изобщо не сте го направили. От друга страна, ако впишете нещо, а не сте го направили в действителност, то ще се води като извършено — поясни той, смеейки се. И така — обяви Риф, — да започваме с НАКА.
Когато ставаше въпрос за операционни съобщения, не се допускаха никакви отклонения от нормата. Листът задължително е бял: квадратен или правоъгълен. В горния ъгъл се вписва индексът по сигурността, подчертан така, че да обозначава дали се касае за секретна, строго секретна или несекретна информация.
