От дясната страна на страницата се изписва името на този, за когото е предназначена информацията, а също така и за кого се говори в съобщението. Може да е само един човек, а би могло да са двама или трима, но всяко име трябва да е подчертано. По-долу следват имената на всички останали, които трябва да получат копие от съобщението, но не се налага прякото им участие по случая. Подателят обикновено се обозначава като отдела, където работи, а не като конкретна личност.
Датата се пише от лявата страна на страницата заедно с бързината, с която съобщението трябва да се предаде — бързо, експресно или нормално. Освен това е необходим и кодов номер на листа.
По-долу, в средата, следва текстът на съобщението със заглавие в рамките на едно изречение и с двоеточие, и всичко това подчертано.
Най-долу може да се пише например: „за справка към писмо 31“, а също и датата към справката. Ако гореспоменатото писмо засяга част от хората, посочени от вас, а те от своя страна не разполагат с негово копие, то вие сте длъжни да им изпратите такова.
Когато темите в съобщението са няколко, те се излагат под поредни номера. Всеки път, когато се пише цифра, примерно: „Поръчах 35 рула тоалетна хартия“, информацията трябва да се повтори още веднъж: „Поръчах 35X35 рула…“ Така, дори ако нещо не е в ред с компютъра, информацията ще остане достоверна. Щом приключиш с всичко се подписваш с кодовото си име.
Щяхме да изкараме безброй часове в упражнения по НАКА, тъй като главната цел на службата ни бе да се събира и обработва информация.
На следния ден лекцията по сигурността беше отложена, а на всички ни раздадоха вестници, в които определени статии бяха заградени. Всеки от нас получи по една тема за работа и ни казаха да съберем цялата достъпна информация и да я представим в доклад, като за база данни използваме вестниците. Щом достигнехме предела на базата, следваше да напишем в доклада „няма повече информация“, което значи, че по конкретния източник не може да се работи по-нататък. Другото, което усвоихме, бе да пишем заглавието едва след като оформим рапорта.
По това време все още ни караха на занятия всеки ден. Тогава получихме малки бели карти, на които нямаше нищо друго освен снимката и личния ни код под нея.
Към края на първата седмица Риф съобщи, че ще започнем да изучаваме правилата за лична безопасност. Едва беше открил лекцията си, когато вратата се отвори с шут и в стаята нахлуха двама човека. Единият държеше револвер, тип „Орел“, а другият — автомат. Моментално започнаха да стрелят на поразия. Кадетите се хвърлиха отчаяно на пода, само Риф и Рен С. политнаха назад към стената, облени в кръв.
Преди да сме преброили и до три, двамата се метнаха в някаква кола отвън и изчезнаха. Бяхме изпаднали в пълно вцепенение. Но още докато лежахме на пода, Риф се изправи и посочи към Джери С., един от кадетите, и каза:
— Е, вече съм мъртъв. От тебе искам да опишеш кой ме застреля, колко изстрела си чул и какво друго забеляза, което може да ни помогне да заловим убийците.
Джери разказа какво е видял, а Риф го записа на черната дъска. После се поинтересува от мнението на останалите и излезе, за да „залови убийците“. Те нямаха нищо общо с описанието ни. Въобще не ги познахме.
Всъщност двамата „терористи“ бяха Муса М., завеждащ отдел „Подготовка по операционна безопасност“, или съкратено АПАМ, и помощникът му Дов Л., който много приличаше на Тели Савалас.
— Ще ви обясним защо беше нужен целият този ребус рече Муса. — Най-често сме принудени да действаме в чужбина. Всичко за нас е или опасност, или мишена. Нямаме доброжелатели. Никога и никъде.
И все пак не трябва да се превръщаме в маниаци. Не можеш непрекъснато да мислиш за опасността, която те заплашва, нито да живееш във вечен страх, че някой те следи или наблюдава. Ако си изпаднал до това положение, няма да успееш да изпълниш задачата, за която си изпратен.
АПАМ е само допълнително удобство. То е съкращение от „Автахат Пайлут Модйенит“, или обезопасяване на разузнавателната дейност. Неговата роля е да осигури островчета на спокойствие и сигурност, така че да свършите работата си както трябва и да ви коригира, ако евентуално сбъркате. Обаче за АПАМ грешките са недопустими. Свети Архангел Гавраил може и да ви даде право на втори опит, но тук грешките са фатални.
Ще усвоявате изкуството на сигурността по етапи. Няма никакво значение колко добри сте по останалите дисциплини, нито колко сте умни и съобразителни. Ако не преценя, че сте научили АПАМ както трябва, значи сте вън от играта. Тук не се изисква някакъв по-особен талант, но е нужно старание. Трябва да знаете що е страх и как да се оправяте с него. Нито за миг не забравяйте за работата си.
Системата, в която ще бъдете обучени през следващите две-три години, е безпогрешна. Изпитана е на дело. Усъвършенствана е. И ще става все по-съвършена. Логиката и е такава, че дори и да бъде разбрана от противника, пак ще сте в безопасност.
Муса каза, че Дов ще ни стане инструктор, но и той самият щял да води част от лекциите, а също и упражненията ни. После взе разписанието на заниманията ни, вдигна го високо и рече:
— Виждате ли прозореца между последния час за деня и първата лекция на следващия ден? Ето кога ще сте на мое разположение.
Радвайте се на последната си седмица като слепци, защото от следващата ще почнем да ви отваряме очите. Вратата ми е широко отворена. Ако имате някакви проблеми, не се колебайте, а направо идвайте при мен. Но ако ми поискате съвет, ще очаквам от вас да постъпите според него.
Последната новина, която научих за Муса, бе, че е станал шеф по безопасността на всички операции в Европа. Както Ейтан, той също бе работил по-рано в „Шабак“. Преди това е бил в състава на поделение 504 към военното разузнаване за нелегално преминаване през границите. Беше строг, но не жесток. Хареса се на всички ни. Служеше с чисто сърце на идеалите си, а също така умееше да цени добрата шега.6
Преди да ни пуснат за почивните дни, заведоха всички кадети при Рути Кимчи — училищната секретарка. По едно време съпругът й бе завеждащ отдел „Набори“, а по-късно като заместник-министър на външните работи изигра важна роля за участието на Израел в безсмислената ливанска война. По-късно се замеси и в аферата с „Иранските контри“.
Учебните занятия обикновено се разделяха на пет блока: от 8 до 10, 10 до 11, 11 до 13, 14 до 15 и от 15 до 20 часа вечерта. Междучасията бяха по 20 минути, а обядът от 13 до 14 часа. Столовата се намираше в друга сграда надолу по хълма. Когато отивахме там, минавахме покрай едно павилионче, където се продаваха цигари, бонбони и сладкиши почти на вересия. По това време пушех два-три пакета цигари на ден. Почти всеки в Академията пушеше по толкова.
Занятията се разделяха на четири главни дисциплини: НАКА, АПАМ, общовоенно и прикриване.
В часовете по общовоенно изучавахме всичко, свързано с танковете, военновъздушните сили, флота, устройството на базите, съседните държави и тяхната политическа, религиозна и обществена структура. Тези последните обикновено се водеха от университетски преподаватели.
С течение на времето ставахме все по-уверени, разказвахме си вицове в час и обикновено бяхме в най-добро настроение. Три седмици след започването на курса към нас се присъедини още един — Йоси С., на 24 години. Той бе приятел с друг от кадетите, Хаим М., 35-годишен, едър плешив мъж с нос като патладжан, който владееше арабски и непрекъснато се хилеше под мустак. Хаим бе женен с две деца.
Йоси беше работил заедно с него в Ливан към поделение 504 и току-що се бе върнал от Йерусалим, където беше завършил шестмесечен курс по арабски. Владееше езика свободно, въпреки че английският му беше отчайващ. И той бе женен, а жена му вече бременна. Ортодоксален евреин, Йоси винаги носеше косата си сплетена на ярмулка7, но това, с което го запомнихме, бе успехът му сред жените. Беше просто невероятен. Жените се лепяха за него като за магнит, а той се възползваше от това в пълна мяра.
След края на занятията обикновено се отбивах в „Капулски“, едно от кафенетата на прословутата верига в Рамат Хашарон на път за дома ми в Херцлия. По-късно се присъединих към отбора верни другари
