проблеми на страната не датираха от вчера, — така че искаше да ги разпръсне някак си из другите части на острова. Но за това бе нужна правдоподобна причина. Точно тогава на „помощ“ се притече Ами Яар. Той измисли грандиозния проект „Махауели“ — инженерния замисъл, който трябваше да обърне течението на река Махауели към сухите райони от другата страна на острова. Това щяло да удвои производството на електричество и да освободи нови 750 000 акра обилно напоявана земя. Освен Световната банка в проекта вложиха средства на обща стойност 2,5 милиарда щатски долара Швеция, Канада, Япония, Германия, ЕИО и САЩ.
От самото си начало проектът бе твърде претенциозен, но Световната банка и останалите инвеститори не го осъзнаха и що се отнася до тях, те все още смятат, че строежът напредва. Първоначалният срок беше 30 години, но впоследствие бе драстично съкратен, когато през 1977 година президентът на Шри Ланка Джуниус Джаяуардене откри, че с малко помощ от „Мосад“ проектът би добил първостепенна важност.
„Мосад“ прибягна до помощта на двама израелски учени, първия — икономист от Университета на Йерусалим, а втория — професор по селско стопанство. Техните научни разработки трябваше да убедят Световната банка да отпусне кредита от 250 милиона щатски долара предвид изключителното значение на този проект и това, че е напълно осъществим, макар и с цената на големи разходи. „Солел Бонах“, една от най-големите израелски строителни компании, получи изключителни права при осъществяването на проекта.
От време на време представители на Световната банка отиваха в Шри Ланка за проверка на място, но тамошните власти бяха обучени как да се справят с подобни инспектори, като ги прекарват по кръгови маршрути с обяснението, че става въпрос за охрана и безопасност, и отново да ги връщат в изходната точка, където наистина имаше някакви частични подготвителни работи, колкото за очи.
По-късно, когато вече работех в отдела на Яар към главната квартира на „Мосад“, ми се случи да екскортирам снахата на Джаяуардене — казваше се Пени — по време на тайното й посещение в Израел. Името, с което й бях представен, беше Симон.
Водехме я навсякъде, където пожелаеше. Говорехме на общи теми, но тя настоя да ми разкаже повече подробности около проекта и как парите отивали за превъоръжение на армията. Оплака се, че всъщност работата изобщо не напредвала. Целият проект бил претекст за получаване на пари от Световната банка, с които да се изплащат новите оръжия.
По това време Израел нямаше дипломатически отношения с Шри Ланка. Официално те дори ни бяха обявили ембарго. Но тя спокойно ми разправяше за всички тайни политически ходове. Смешното е, че когато нещата излязоха наяве, в пресата се появиха материали, според които в Шри Ланка работели 150 катси на „Мосад“. Та ние не разполагахме с толкова катси в целия свят. Всъщност там бяха само Ами и помощникът му, и то за съвсем кратко време.
Заедно с останалите си колеги отидох на лекция в главната квартира на „Мосад“ и там пред очите ни се разкри един нов свят. Този път темата беше ПАХА, отдел за „Пайлут Хабланит Ойенет“, или враждебни саботажни действия, по-специално тези на ООП. Неофициалното название на отдела е „Външна ПАХА“. Тези, които работят там, са предимно чиновници и се смятат за най-добрите аналитици в цялата организация. Най-често се разследват действителни операции.
Бяхме просто изумени. Заведоха ни в просторно помещение на шестия етаж и ни обясниха, че там се обработва цялата информация за дейността на ООП и други терористични организации. Инструкторът отвори пред нас огромната сгъваема стена, беше приблизително 30 метра дълга. На нея имаше гигантска карта на света — без Северния полюс и Антарктида. Под картата стояха десетки компютърни терминали. Стената беше разделена на миниатюрни фасетки от светлоизлъчващи диоди. Ако например избереш на клавиатурата „Арафат“, на картата ще светне точното място, където се намира в момента той. Ако напишеш „Арафат, три дни“, ще светне всяко място, където е ходил човекът през последните три дни. Последното местоположение винаги свети най-ярко, колкото по-отдавна е ходил там, толкова по-слаба е светлината.
В паметта на картата можеха да се поберат много хора. Например, ако се интересуваш от действията на десет от най-активните членове на ООП, е достатъчно да посочиш имената им и всеки от тях ще бъде обозначен на картата с различен цвят. Естествено всичко това може да се извади и на хартия, ако е необходимо. Картата беше от особено значение, когато ставаше въпрос за експресни справки. Например нека допуснем, че осем от посочените десетима са били в Париж по едно и също време. Повече от вероятно е, че замислят нещо и следва да се подготвят ответни действия.
В главния компютър на „Мосад“ имаше повече от 1 500 000 имена. Всеки, който фигурираше в терминалите на „Мосад“ като член на ООП или на друга враждебна организация, се наричаше „паха“ по името на отдела. Отделът разполагаше със свой собствен компютър, но често прибягваше и до паметта на главния компютър. Компютрите на „Мосад“ бяха „Бъроус“, докато военните и другите разузнавателни служби използваха IBM.
Конзолните екрани също имаха огромна разделителна способност, до най-дребните подробности — примерно по градове. Ако ставаше въпрос за ООП, компютърът посочваше и конкретния източник на информация. Операторът можеше да извади копие на принтера (това също се отбелязваше на екрана заедно с точния час, когато е било извадено копието). Едва ли имаше нещо, което ООП би могла да предприеме някъде по света, без това да се отбележи на гигантския екран на „Мосад“.
Първото нещо, което правеше операторът, когато застъпеше на смяна, бе да поиска пълна справка за последните 24 часа. Така се разбираше какво са правили активистите на ООП през изтеклото денонощие. Например, ако има база на ООП в Северен Ливан и нашият наблюдател докладва, че там са пристигнали два камиона, тази информация моментално ще достигне до дежурния оператор. Следващата стъпка ще е да се установи какво са докарали камионите. Връзката с акива тайни наблюдатели се осъществява ежедневно, а понякога дори и ежечасно, в зависимост от местоположението им и потенциалната заплаха, която текущите събития представляват за Израел.
Всъщност опитът ни беше показал, че често привидно безвредни неща бележат предстоящите опасности. Веднъж точно преди избухването на войната в Ливан един от наблюдателите докладва, че в лагера на ООП е пристигнал товар от говеждо месо първо качество. Това не беше често събитие в базите им в Ливан. „Мосад“ знаеше, че ООП подготвя нападение, но нямаше представа кога се очаква то. Доставката на говеждо ги предупреди. Била е предназначена за празничния обяд. Въз основа на тази информация израелските морски пехотинци нанесоха изпреварващ удар и плениха 11 десантчици на ООП още докато се качваха в гумените си лодки.
Ето още един пример колко важни могат да се окажат такива незначителни подробности — и колко необходимо е докладите да са прецизни.
В началото на втория месец всички кадети получихме личните си оръжия, 22-калиброви „Берета“ — официалното оръжие на катсите от „Мосад“, макар че малцина ги носят със себе си по време на работа, защото могат да доведат до сериозни неприятности. Във Великобритания например носенето на оръжие е незаконно, така че не си струва риска да бъдеш хванат с подобна вещ. Щом си вършиш работата както трябва, няма да имаш нужда и от оръжие. Ако можеш някак си да се измъкнеш без излишна олелия и пукотевица, толкова по-добре.
Обаче обучението, което получавахме, гласеше, че ако разумът ти казва да вадиш оръжие и да убиеш, то ръката следва да се подчини. Човекът пред теб трябва да е мъртъв още в момента, когато си го помислиш. Или ти, или той.
И все пак употребата на оръжие изисква практика. То е като балета — всяко движение се заучава поотделно.
Пистолетът се носи плътно пристегнат до бедрото. Някои катси използват кобури, но повечето не. Беретата е идеална, защото е малка. Наредиха ни да пришием плоски оловни тежести към пешовете на саката си: това ги кара да се люшват встрани, когато посегнем към оръжието. Движението е особено — завърташ се и се привеждаш едновременно, така че да представляваш по-малка мишена, времето за разкопчаването на сакото може да ти струва живота.
Когато се наложи да стреляш, е нужно да изгърмиш в целта си колкото е възможно повече патрони. Щом противникът ти падне на земята, трябва да идеш при него и да го простреляш в главата още веднъж.
