Само така можеш да си сигурен.
Катсите обикновено използваха куршуми с плоски върхове или дум-дум, които са кухи и със сплескани носове и се пръскат, след като са изстреляни, така че да нанесат по-тежки рани. Упражненията ни по стрелба се провеждаха във военната база близо до Пета Тиква, където израелците обучават и чуждестранните военни части. Часове наред сме стреляли по мишени, а също и на полигона, където пред нас изневиделица изскачаха чучела от картон.
Имаше още едно приспособление, което наподобяваше хотелски коридор. Влизахме вътре и вървяхме първо напред, после надясно и пак надясно, като носехме със себе си дипломатическо куфарче и „ключ от стаята си“. Понякога стигахме до „стаите“ си без инциденти, но друг път някоя от вратите се отваряше и оттам се показваше чучело от картон. Учеха ни моментално да захвърлим всичко, което носим, и да стреляме.
Бяхме упражнявали и стрелба в ресторант. Ако станеше нужда, трябва да бутнем стола си назад и падайки по гръб, да стреляме изпод масата или пък да ритнем масата и падайки назад, да стреляме, и всичко това в едно-единствено движение (никога не успях да го постигна, но някои от нас станаха доста добри).
Ами какво става с невинните очевидци? Казаха ни, че в случаите, когато става въпрос за стрелба, такова понятие не съществува. Очевидецът ще освидетелства или твоята смърт, или тази на някой друг. Ако ще е твоята, какво значение има дали ще го раниш по погрешка? Никакво. Целта е оцеляването. Трябва да забравиш всичко, което знаеш за справедливостта. В случаи като този правилото е „убий или умри“. Длъжен си да защитиш собствеността на „Мосад“, т.е. себе си. Щом веднъж разбереш това, изчезва всякаква тревога и срам от собствения ти егоизъм. Нещо повече — егоизмът се превръща в ценно качество, достойнство, от което не можеш да се освободиш дори когато се прибереш вкъщи след работа.
Щом се върнахме отново в класната стая след напрегнатите упражнения по стрелба, Риф ни каза:
— Сега вече знаете как се стреля с револвер. Така че забравете го. Това няма да ви е нужно.
Как така, та нали сме станали най-добрите дула на Дивия запад, а сега ни се казва, че всичко е било излишно. Ама че разочарование. Все пак си рекохме: „О, той само така си приказва, но всъщност не можем да минем без това.“
По това време лекциите ни ставаха все по-дълги, а за упражненията отново ходехме в Тел Авив, за да доусъвършенстваме способностите си да следим и/или да бъдем следени. Едни от най-скучните лекции тогава се водеха от най-стария майор в израелската армия. С тих и монотонен глас той разказваше по повече от шест часа дневно за видовете камуфлаж и методите на разпознаването му. Показваше ни стотици снимки на скрити съоръжения. Единственото движение, което правеше по време на лекция, бе да се пресегне и да смени показваната снимка. Често казваше:
— Това е египетски танк. Това е въздушна снимка на четири замаскирани египетски танка.
Изненадващо малко може да се види на фотография с пустинен пейзаж и четири замаскирани египетски танка. Твърде много прилича на пустиня без танкове. Разглеждахме също и сирийски джипове, замаскирани или не. Това бяха най-досадните лекции в живота ми. По-късно чухме, че с всички е така.
Следващата лекция беше по-увлекателна. Водеше я Пинхас Адерет. Темата й беше документацията: паспорти, лични карти, кредитни карти, шофьорски книжки и т.н. Най-важните документи за „Мосад“ са паспортите и те биват четири вида: висши, второстепенни, операционни и маскировъчни.
Маскировъчните паспорти са или случайно намерени или откраднати и се използват само в случаите, когато някой трябва просто да ги зърне. Те не се използват за легитимация. Снимката се подменя, а понякога и името, но целта е да се променят колкото е възможно по-малко. Обаче този документ няма да послужи при по-задълбочена проверка. Обикновено хората от „Невиот“ (тези, които влизат тайно по домовете, поставят подслушватели и пр.) ги използват.
Употребяват се в Израел за тренировки или за вербуване, но само на територията на страната.
Заедно с всеки издаден паспорт се даваше и второ копие с името и адреса, а също и с описание на района, в който се намира посоченият адрес. Жилището е отбелязано на картата, има и снимка и всички останали подробности около съседите. Ако се случи да попаднеш на някой, който познава мястото, няма да бъдеш изненадан от елементарен въпрос.
Ако използваш маскировъчен паспорт, трябва да знаеш и предишната му история. Ако, да речем, искаш да го използваш в „Хилтън“, а някой е бил там с него наскоро, работата няма да стане. И още нещо — трябва да имаш готово обяснение на всички визи и печати от паспорта.
Операционните паспорти се използват за кратък престой в чужбина, но не се употребяват за прекосяването на границите. Всъщност катсите рядко работят с фалшиви документи, когато отиват от една страна в друга, освен ако с тях не пътува някой, а по принцип те се опитват да избягнат това. Фалшивият паспорт се пренася с дипломатическа пратка, запечатана с „бордеро“, восъчен печат с телчица, така че веднага да се забележи, че не може да се отвори, без да се повреди. Използва се в дипломатическата поща и в целия свят е известно, че не трябва да се отваря. Приносителят се ползва с дипломатически имунитет. (Естествено паспортите могат да се доставят на катса в чужда държава и чрез „бодел“, или пратеник.) Восъчните печати са така изработени, че да се отварят и затварят, без да се повреждат.
Второстепенните паспорти са всъщност редовни документи, но са издадени според съответните прикрития на катсите и зад тях няма реално съществуващ човек.
Висшият паспорт освен прикритието включва в себе си и човека, който би го потвърдил. Такъв документ може да мине през всякаква проверка, включително и справка със страната, която го е издала.
Паспортите се правят на различни видове хартия. Разбира се, канадското правителство никому няма да продаде от хартията, с която се правят канадските паспорти (но „Мосад“ ги предпочита повече от останалите). Обаче фалшив паспорт не се фабрикува с каква да е хартия, затова „Мосад“ разполага с огромна лаборатория в подземните етажи на Академията, където се произвеждат различните видове паспортна хартия. Химиците анализират хартията на оригиналните паспорти, след което създават нейно абсолютно копие.
Хартията се съхранява в просторно помещение, където се поддържа точно определена температура и влажност на въздуха. По лавиците е подредена хартията на почти всички държави по света. В друг сектор на лабораторията се печатат йордански динари. С тях успешно се купуваха щатски долари и на всичкото отгоре наводниха Йордания и увеличиха инфлацията й.
Когато посетих фабриката като кадет, забелязах цяла връзка празни канадски паспорти. Сигурно са били откраднати. Приличаше на цяла пратка. Бяха повече от хиляда. Не си спомням някога да съм чувал за загубата на такава пратка. Поне не в средствата за масова информация.
На много имигранти в Израел също се предлага да предадат паспортите си за спасяването на други евреи. Примерно човек, който току-що се е установил в Израел и е дошъл от Аржентина, няма да има нищо против да подари аржентинския си паспорт. Последната спирка на този паспорт ще е в огромната зала, където се съхраняват хиляди и хиляди такива паспорти, подредени по държави, градове и дори квартали, с еврейски и нееврейски имена, по възраст — и всичката тази информация въведена в паметта на компютър.
„Мосад“ притежава и солидна колекция от паспортни марки и печати, които използва за собствените си цели. Те се пазят в специален сейф. Много от тях са получени с помощта на полицията, която задържа паспорта временно и преснима разните марки и печати, преди да го върне на притежателя.
Дори подпечатването на един фалшив паспорт се прави методично. Ако например паспортът ми носи печат от Атина, то отделът ще прерови цялата памет на компютъра, за да провери датата от печата, така че ако някой поиска справка от съответния служител в Атина, всичко да съвпадне до последния щрих. Те се гордееха с работата си. Понякога им се случваше да преправят до 20 печата в един-единствен паспорт. С основание твърдяха, че никога операция не се проваляла заради неизправни документи.
В допълнение към паспорта си получавам и резюме на това какво съм правил в Атина през еднодневния си престой, което трябва да запаметя и унищожа: времето, местните заглавия и злободневните теми, къде съм отседнал, какво съм правил там и т.н.
С всяка нова задача катсите получават и напомнящ лист за предишните им изпълнения: примерно, не забравяй, че на тази и тази дата беше отседнал в хотел „X“ и името ти беше еди-какво си. Изреждаха се и всички хора, с които си се срещнал или разговарял — ето още една причина да се споменава всяко нещо в докладите, независимо колко незначително ни се струва то.
