4. Второкурсници
На кадетите постоянно им се повтаряше да бъдат гъвкави и да се нагаждат към всичко така, както го изисква ситуацията, да изграждат необходимите умения. Всичко, което правехме, щеше в бъдеще да бъде нашият актив, затова ни насърчаваха да учим колкото се може повече. Мишел М. и Хаим М., и двамата неразделна част от моята малка, затворена клика, бяха, разбира се, дошли в курса през задната врата. И двамата говореха много. Знаеха повечето лекции и обикновено разправяха как щели да вербуват генерали и други висшестоящи. Бях най-добър по английски в курса освен Джери С. и имах най-добро оперативно мислене, което ще рече да предвидиш какво ще се случи в бъдеще, да си наясно с проблемите, преди те още да са реално съществуващи.
Тъй като Хаим и Мишел бяха по-разговорливи, аз търсех компанията им и в замяна те ме взеха под крилото си. Живеехме в един и същи район и пътувахме заедно към занятия, като обикновено поостанахме вечер в „Капулски“ на кафе и приказки. „Капулски“ — това е мястото, където сервират най-хубавата торта „Блек-Форест“.
Бяхме направо неразделни. Обмисляхме всичко тримата, оспорвахме и атакувахме заедно. Обикновено опитвахме да се включим заедно в различните упражнения, защото можехме да разчитаме един на друг. И никой не се опита да ни попречи.
Орен Риф, главният ни инструктор, винаги подчертаваше изключителната важност на съгласуваността. Между 60 и 65% от информацията идва от медиите — радио, преса, телевизия; около 25% — от сателитите, по телексите и телефоните и от радиокомуникациите; от 5 до 10% се получава от свръзките и едва от 2 до 4% — от хората на Хуминт8 при „Цомет“ (по-късно отдела, преименуван в „Мелука“). Но този минимален процент представлява най-важната част от събраната информация.
Между лекциите във втората част от курса бе и двучасовата дисертация на Зейв Алън, незаменимата свръзка на „Мосад“ с ЦРУ Алън говори за САЩ и Латинска Америка. Разяснява надълго как, когато имаш работа със свръзка от друга организация, в неговите очи ти си свързващ елемент, източникът, пък и за теб той трябва да е същото. Ти му предаваш това, което шефовете ти считат за необходимо, и обратно. Твоето главно задължение е да осъществиш връзката. Но тъй като това предполага срещи с друг човек, темпераментът е важен — той трябва да бъде контролиран в зависимост от характера на човека срещу теб.
Поради това, ако е необходимо, свръзките могат да бъдат заменяни. Ако темпераментът ти съответства на отсрещната страна, тогава се създава възможност за лични контакти. А с развитието на тези контакти идва и симпатията, т.е. идеята е да се сведе разузнаването до такова личностно ниво, сякаш срещу теб стои приятел. Наред с това обаче не бива да се забравя, че той е част от голяма организация. Той знае много повече, отколкото е в правото си да каже.
Понякога има случаи, когато се нуждаеш от информация, която той може да ти даде доброволно, като на приятел, знаейки, че това няма да му навреди и че ти няма да го предадеш. Тази информация е много ценна и в писмените ви доклади ще се класифицира под названието „Джъмбо“. Алън се взря в нас през очилцата, тип „Джон Ленън“, и се похвали, че в „Мосад“ няма човек, който да е събрал повече „Джъмбо“ от него.
От друга страна, ние, офицерите от „Мосад“, не издаваме „Джъмбо“. Ние подготвяме достоверна „Джъмбо“-информация, която даваме в замяна на онази другата, „личната“. Предаването на автентичен „Джъмбо“ е чиста проба измяна.
Алън ни каза колко много приятели имал в разузнаването на САЩ.
— Но аз винаги помня най-важното — каза той, като замълча, за да придаде по-голяма тежест на думите си. — Когато съм седнал с някой приятел, за въпросния не може да се каже същото. — След тази забележка той си излезе.
Следващата лекция засягаше техническото сътрудничество между агенциите. От нея стана ясно, че „Мосад“ най-добре от всички се справя с отварянето на ключалки: например различни предприятия в Англия, произвеждащи ключалки, изпращат новосъздадени механизми на британската разузнавателна служба, където чрез тест се проверява доколко са надеждни. Техните служби пък изпращат моделите на „Мосад“ за анализ. Процедурата е следната. Нашите хора ги анализират, разбират как трябва да се отвори и в края на краищата го изпращат обратно със следното заключение: „Не подлежи на отваряне.“
Следобед Дов Л. изведе класа отвън на паркинга, където бяха паркирани седем бели форд-ескорта. (В Израел повечето от колите на „Мосад“, „Шабак“ и полицията са бели, въпреки че шефът на „Мосад“ тогава караше „Линкълн Таун“ с цвят на бургундско.) Същността на това занятие бе да се научим да забелязваме кога умишлено сме следени от някоя кола, нещо, което непрекъснато упражнявахме. В него няма и частица от това, което сте свикнали да виждате във филмите или да четете в книгите, като например тези малки жички, прикрепени на врата на героя, които го предупреждават, че някой го следва. Това е нещо, което се учи с постоянна практика.
Всяка вечер, когато се прибирахме вкъщи, и сутрин, когато пътувахме към училище, трябваше да се уверим, че никой не ни следва.
На другия ден Рен С. изнесе лекция за „саяним“, уникална структура в операциите на „Мосад“. Саяним, което означава помощници, трябва да бъдат 100% евреи. Те живеят в чужбина и въпреки че не са израелски поданици, с тях можеш да се свържеш чрез роднините им в Израел. Израелец, който има роднина в Англия например, може да изпрати писмо, че приносителят служи в организация, чиято главна цел е спасяването на евреите. Би ли могъл британският роднина да помогне по някакъв начин?
По света има хиляди саяними. Само в Лондон две хиляди от тях развиват активна дейност, а пет хиляди е наличният потенциал. Всички те имат различни професии.
Автомобилният саяним например, който държи агенция за коли под наем, може да помогне на „Мосад“ да наеме кола, без да има нужда да попълва традиционната информация. Саянимът наемодател може да осигури квартира, без да те гледа с подозрение, саянимът в банката може да ти даде пари винаги, когато имаш нужда, дори и през нощта, а саянимът лекар може да оправи огнестрелната ти рана, без да съобщи за това на полицията, и т.н. Идеята е да има колкото се може повече хора на разположение, които да направят необходимото, но да си държат езика зад зъбите от лоялност към каузата. Плащат им се само разходите. Често лоялността на саянимите е оскърбявана от катси, които се ползват от услугите им само за свои собствени нужди. За саянимите няма начин да го проверят.
Едно е сигурно обаче, че дори някой евреин да не се съгласи да работи с теб за „Мосад“, той никога няма да те предаде. Следователно имаш на разположение абсолютно безопасна система на вербуване, която ти предоставя огромен брой евреи, които във всеки един момент те пазят от външния свят. Много по- лесно е да се възползваш от възможностите на място, а саянимите представляват за „Мосад“ една невероятна опора. Но те никога не биват поставяни в рискови ситуации, както и никога не ги посвещават в тайните.
Например, ако по време на операция се наложи катсата да се прикрие зад някоя професия, да речем, притежател на магазин за електроника, саянимът би могъл да му е от полза. Едно обаждане по телефона, и за нула време катсата е снабден с най-разнообразни системи: 50 видеоапаратури, 200 видеосистеми и т.н., изобщо всичко, необходимо за магазин, чието оборудване възлиза на по-малко от 3–4 милиона долара.
Тъй като основната дейност на „Мосад“ е в Европа, за предпочитане е бизнесадрес в Северна Америка. Така че има саяними, ангажирани с адресите, и саяними, следящи телефонните обаждания. Ако се наложи катсата да даде телефонния си номер или адреса, той може да използва този на саянима. И ако саянимът получи писмо или му се обадят, той знае как да процедира. Някои бизнес-саяними имат на разположение по 20 оператори, които пишат писма, отговарят на телефонните обаждания, изпращат факсове, т.е. всички те представляват още един фронт на „Мосад“. Има една шега, че 60% от работата на телефонните компании в Европа идва от „Мосад“.
Единствената слабост на системата, изглежда, е, че не се е погрижила да не бъде накърнена репутацията на евреите, ангажирани в тази дейност, ако всичко това някога се разкрие. Отговорът, който ще получите по този въпрос, е следният: „Какво чак толкова лошо може да се случи на тези евреи? Ще се върнат в Израел? Чудесно!“
Катсите в различните клонове на „Мосад“ отговарят за саянимите, като най-активните биват
