„Мосад“. Изучавахме ги до най-дребните детайли, репетирахме, докато всяка подробност ни станеше ясна. В допълнение свободният достъп, който имах до компютъра на „Мосад“, ми помогна да си съставя пълна картина за организацията и дейността й. Предстои ви да прочетете много за нея и вероятно ще ви е за първи път.
Част III
Чрез измама
9. „Стрела“
На 28 ноември 1971 година четирима терористи извършиха дръзко покушение срещу йорданския премиер Уасфи Тел, когато той влизаше в „Шератон-Кайро“. Тел изразяваше прозападните настроения в арабския свят и беше склонен да води преговори с Израел, затова стана първата жертва на терористичната група от палестинци, които се наричаха „Черният септември“, или „Айлул ал-асуад“ на арабски. Името идваше от същия месец през 1970, когато кралят на Йордания Хюсеин разгроми палестинските партизани в страната.
Съвсем скоро след атентата срещу Тел тази крайна групировка федаини (арабски термин за боец партизанин), която сама се наричаше „Черният септември“, разстреля петима йордански поданици, живеещи във ФРГ, защото имало подозрения, че извършват шпионска дейност в полза на Израел. После имаше опит за атентат срещу посланика на Йордания в Лондон, а по-късно поставиха мощни експлозиви в хамбургски завод за производство на електронно оборудване за Израел, а също и в една рафинерия в Триест, където уж се произвеждало гориво за проционистките фирми в Австрия и Германия.
На 8 май 1972 година група от двама мъже и две жени отвлече самолет на авиокомпанията „Сабена“ с 90 пътници и 10-членен екипаж от международното летище „Лод“ в Тел Авив. Целта беше да се принуди израелското правителство да освободи 117 федаини, излежаващи присъдите си в затвора. На следния ден двамата мъже бяха убити от израелските командоси, а жените получиха доживотни присъди. На 30 май същата година трима японски наемници, въоръжени с автомати, откриха огън на летище „Лод“. Загинаха 26 туристи, а други 85 бяха ранени.
После на 5 септември 1972, в навечерието на XX олимпиада в Мюнхен, екип на „Черният септември“ атакува израелския сектор в олимпийското село и уби 11 израелски атлети и треньора. Разследването на немската полиция се предаваше пряко по телевизията из целия свят. Членовете на групата отдавна работели в Германия, а една седмица преди началото на олимпиадата в Мюнхен пристигнали неколцина други поотделно и пренесли със себе си цял арсенал „Калашников“, револвери и ръчни гранати.
Три дни по-късно Израел даде да се разбере, че ще отговори на жестокостта. 75 самолета бяха изпратени да бомбардират партизанските лагери в Сирия и Ливан — най-тежката бомбардировка след войната от 1967 година. Загинаха 66 души, а стотици други бяха ранени. Над Голанските възвишения бяха свалени три сирийски изтребителя, израелците загубиха два. Сухопътните сили на Израел нахлуха в Ливан, за да се справят с палестинските терористи, които минираха израелските пътища, а сирийската армия се прегрупира около ливанските граници, в случай че враждебните действия прераснат в тотална война.
Израелците, които вече бездруго бяха сериозно обезпокоени от предходните събития, изпаднаха в шок, когато на 7 декември вътрешното контраразузнаване, „Шин Бет“, арестува 46 души с обвинение в шпионаж в полза на сирийското разузнаване (Г-2) или просто за това, че са знаели за шпионската мрежа, но не са съобщили, където трябва. Обаче това, което бе действително шокиращо, се оказа фактът, че четирима от арестуваните бяха евреи, а двама от тях и шефът на цялата мрежа — „сабри“, т.е. хора, родени в Израел, които шпионират за арабска държава.
Веднага след случилото се в Мюнхен министър-председателката Голда Меир обяви всенароден траур. По това време тя беше вече баба на повече от 70 години и с прискърбие говори за мюнхенското клане, като обеща, че „отмъщението в този случай се превръща в свещена война, която Израел ще води с хитрост и коварство, с всички възможни средства и по всички фронтове“. В превод това означаваше че с работата ще се заеме „Мосад“ или както казваха те: „Никой не ще избегне дългата ръка на израелското правосъдие.“ Меир подписа смъртните присъди на 35 от по-известните терористи на „Черният септември“, между които и техния водач, по това време в Бейрут, Мохамед Юсуф Наяр, ивестен като Абу Юсуф. По-рано той бе работил като висш офицер в Ясер-Арафатовия „Ал Фатах“. В групата влизаше и прословутият и брутален Али Хасан Салама, когото „Мосад“ наричаше „Червения принц“ и който бе дал идеята за мюнхенското клане. Тогава той действаше от Източна Германия. В края на краищата получи заслуженото си през 1979, когато колата му бе взривена в Бейрут.
Тъй като Меир бе дала на „Мосад“ заповеди да се ликвидират активистите на „Черният септември“, самата тя се превърна в цел на терористите. А за „Мосад“ това означаваше да развърже ръцете на отряда екзекутори на „Месада“ — прословутия „Кидон“.
Първият, при когото отидоха след мюнхенското изпълнение, беше представителят на ООП в Рим — Абдел Уаил Зуайтер, 38-годишен, който бе прострелян дванадесет пъти в упор, докато чакаше асансьора в блока си на 16 октомври 1972.
На 8 декември пълномощният представител на ООП във Франция, Махмуд Хамшари, 34-годишен, вдига телефона в парижкия си апартамент.
— Ало.
— Хамшари ли е?
— Да.
Буум! Екип на „Мосад“ беше монтирал експлозив в телефона: когато той вдигна слушалката и се представи, бомбата бе задействана дистанционно. Хамшари беше тежко ранен и почина месец след взрива.
В края на януари 1973 Хусейн Ал Башир, 33-годишен и формален шеф на „Палмира Ентърпрайзис“, пътуващ със сирийски паспорт, се канеше да си ляга в стаята си в хотел „Олимпик“ в Никозия. Минута по- късно мощна експлозия разби на парчета стаята заедно с Башир — представител на „Ал Фатах“ в Кипър. Убиецът просто бе изчакал Башир да загаси лампите в стаята си, а после дистанционно беше взривил експлозива под леглото му.
В памет на загиналия си другар Арафат се закле да отмъсти, но не „в Кипър, нито в Израел, нито в окупираните територии“. Това беше ясно предупреждение, че подготвя ескалация на терористичните действия по целия свят. Общо „Мосад“ ликвидира около дузина членове на „Черният септември“ в „отмъщението на Меир“.
В продължение на подетата кампания „Мосад“ започна да публикува некролози на заподозрените терористи в местния арабски печат, независимо че последните бяха все още живи. Други получиха анонимни писма, където се описваха подробности от интимния им живот, по-специално сексуалните им предпочитания, а също и съвети да напуснат града. Освен това много араби пострадаха в Европа и в Близкия изток при отварянето на писма с монтирани експлозиви в тях. Въпреки че „Мосад“ можеше да постигне същия резултат и с други средства, в „похода за отмъщение“ пострадаха и доста невинни.
Но ООП също изпращаше писма-бомби: на разни израелски представители по света, а и на по-известни еврейски дейци. Писмата носеха печати от Амстердам. На 19 септември 1972 Ами Шахори, 44-годишен, почина на място, когато отвори подобен плик. Той беше съветник по селскостопанските въпроси към израелското посолство в Лондон. Безпрецедентната бройка атентати срещу хора на „Мосад“ по онова време всъщност беше просто „бял шум“: паника по вестниците, насаждана от самия „Мосад“, за объркване на вниманието. Класически пример за това бе случилото се на 26 януари 1973, когато израелският бизнесмен Моше Ханан Ишай (по-късно обявен за катсата Барух Коен, 37-годишен) бе застрелян в една от оживените мадридски улици от терорист на „Черният септември“, когото уж бил следял. Всъщност той никого не следеше. Просто „Мосад“ искаше да накара хората да си го мислят.
Друг пример беше смъртта на сирийския журналист Кодр Кану, 36-годишен, през ноември 1972. Твърдеше се, че бил двоен агент, когото хората от „Черният септември“ застреляли на прага на дома му в Париж, защото докладвал за действията им на „Мосад“. Лъжа. Но убийството му бе представено на средствата за масова информация именно по този начин. Въпреки че много се пише за двойните агенти, в действителност такива се броят на пръсти. А и те трябва да работят като стабилни бюрократи, ако искат
