Други смятаха не без основание, че това е дело на чилийската тайна полиция ДИНА, която всъщност беше разформирована една година по-късно под натиска на Съединените щати (макар че скоро се появи отново под друго име и в различен състав по нареждане на новия държавен глава генерал Аугусто Пиночет Угарте).
Никой не спомена дори за „Мосад“.
Но въпреки че „Мосад“ не беше пряко замесен в експлозията, замислена от чилийската ДИНА, чийто шеф бе Мануел Контрерас Сепулведа, Институтът беше косвената причина за смъртта на Летелиер поради тайните преговори с Контрерас за закупуването на френските бронебойни ракети „Екзосет“ с морско базиране.
Хора от „Мосад“ не участваха в убийството на Летелиер, но опитът им в подобни начинания несъмнено беше използван като безплатна добавка към закупените от Контрерас ракети.
През август 1978 пред Върховния съд на Щатите бяха изправени Контрерас, изпълнителният директор на ДИНА Педро Еспиноза Браво, Армандо Фернандес Лариос — таен агент от ДИНА — и четирима кубински бегълци, които членуваха във фанатичната организация „Анти-Кастро“ в Съединените щати. И седмината бяха съдени за убийство. Основните свидетелски показания в обвинителния акт с обем 15 страници бяха дадени от Майкъл Върнън Таунли, роден в САЩ, заминал за Чили на 15 години заедно с родителите си. Работил като автомонтьор и именно като такъв го вербували от ДИНА. В съдебните протоколи беше отбелязан като съконспиратор и главен свидетел по обвинението, който в замяна на сътрудничеството получи по-лека присъда — три години и четири месеца. Режимът на Пиночет предаде чилийците на щатската прокуратура. Кубинските емигранти успяха да избягат, но един от тях беше арестуван на 11 април 1990 година в дома си в Сейнт Питърсбърг, Флорида. Чили обаче отказа да предаде Контрерас — човекът, дал заповед за убийството на Летелиер, така и не застана пред съда, макар че през октомври 1977 Пиночет го накара да си подаде оставката в жалък опит да поправи представите на световната общественост за военната хунта в Чили.
Веднъж в годината всички организации, занимаващи се с военно разузнаване в Израел, се събират, за да съгласуват предстоящите събития. Едно от тях е срещата на военните и гражданските разузнавателни служби, която се нарича „Цорек Йедиот Хашувот“, или накратко казано „Циак“, т.е. „необходима информация“. На тази среща „купувачите на информация“, примерно АМАН — военното разузнаване, — пресяват информацията, събирана през изминалата година, и отделят това, което може да се окаже от значение и занапред. Всичката документация, която изтича след срещата, също се нарича „Циак“, а разписките, давани на „Мосад“ и останалите доставчици на информация — форма на паричен еквивалент.
Три са главните източника на разузнавателни данни: „Хуминт“, или данни, получени от хората, това е, което доставят катсите на „Мосад“ при работата си с агентите; „Елинт“, или електронни сигнали, които се прехващат от поделение 8200 на израелския корпус за военно разузнаване; и „Сайинт“ — данните от средствата за масова информация — това е работа, с която се занимава друга специална група и поглъща времето на стотици хора.
В „Циак“ „купувачите“ не само избират онова, което им е нужно от разузнаването, но също и степенуват агентите въз основа на представянето им през изминалата година. Всеки агент има по две кодови имена — оперативно и информационно. Оперативните доклади от катсите на „Мосад“ не стават достояние на „купувачите“. Те дори не знаят за съществуването им. Оперативният доклад, разделен по категории, се изпраща на части.
Въз основа на тези доклади „купувачите“ на информация оценяват агентите от „А“ до „Е“. Всъщност никой агент не получава „А“, но по време на бойни действия се е случвало. „В“ означава източник, на който може да се гласува доверие; „С“ е горе-долу приемлив; ако е „Д“, винаги трябва да имаш едно наум; а с „Е“ изобщо не трябва да се занимаваш. Всеки катса знае „оценките“ на своите агенти и се опитва да ги подобри. Буквата важи за цяла година и на агентите им се плаща според нея. Ако някой е бил „С“, а после е бил определен като „В“, той ще получи и съответното повишение.
Когато катсите изпращат тези рапорти, те попълват две малки квадратчета в началото на страницата. Лявото е за степента на агента, а другото е число от едно до три. Ако е едно, значи агентът е чул или видял с очите си това, за което е докладвал. Две означава, че е получил информацията от достоверен източник, но все пак от втора ръка. Тройката стои за слухове и недомлъвки. Така, ако докладът е В-1, това значи, че съдържа информация от сигурен агент, който е видял или чул всичко на място.
Началникът на армейското разузнаване е и шеф на военното разузнаване, но всеки род войска в Израел има и свой разузнавателен корпус. Затова съществуват пехотното, танковото, военновъздушното и морското разузнаване.
(Първите две сега са под общото название сухопътно разузнаване.) Главнокомандващият армията, официално наричана Отбранителни сили на Израел (ОСИ), е генерал-лейтенант, чиито пагони изобразяват меч, кръстосан с маслинено клонче и два смокинови листа, или „филафели“.
За разлика от Съединените щати, чиито родове войски са разделени, ОСИ е в същността си единна армия с множество клонове, като военноморски и военновъздушни сили.
Главнокомандващите на тези клонове са генерал-майори и също носят меча и маслинената клонка, но само един филафел. Един чин под тях са бригадните генерали — командващи отделните клонове на военното разузнаване. Още една степен надолу, и следва полковник — чин, който получих, когато влязох в „Мосад“ и ме повишиха.
Особено показателен за важността, която израелците придават на разузнаването, е фактът, че главнокомандващият корпуса на армейското разузнаване е равен по чин с главнокомандващите на отделните родове войски — военноморски, военновъздушни, сухопътни, танкови, — а също и с председателя на Върховния военен съд — генерал-майор. Шефът на морското разузнаване е с един чин по-нисък.
Началникът на АМАН, или военното разузнаване, има същия чин, както и останалите шефове от разузнаването, но на практика е по-висш офицер от тях, защото получава заповеди направо от министър- председателя и от никого другиго. Разликата между АМАН и разузнавателния корпус е, че АМАН получава данните от разузнаването, докато корпусът само ги събира.
В края на 1975 на годишната среща морското разузнаване обяви, че трябва да му се доставят ракети „Екзосет“. Те бяха френско производство на концерна „Аероспесиал“ и ги наричаха „морски шейни“: изстрелват се от борда на кораб и набират височина, докато открият целта си със специален локатор, а после се спускат непосредствено над повърхността на водата, така че да не бъдат засечени от противниковите радари. Единственият начин да се изгради защита срещу подобно оръжие е да се проучи внимателно.
Тревогата на Израел беше породена от факта, че някои арабски страни, в частност Египет, закупуваха „Екзосет“. Така че флотата искаше да се застрахова. Всъщност даже не им трябваше цяла ракета за тестуване, а само бойната й глава, където бе монтирана цялата електроника.
Добрият търговец на оръжие никога не дава на купувача пълна информация за стоката. Той ще демонстрира нападателните й качества, но не и начините на отбрана. Дори и когато се касае за фирма като „Аероспесиал“, те ще изтъкнат най-добрите страни на ракетата. Та нали в крайна сметка искат да я продадат!
Ето защо Израел искаше да се сдобие със собствена ракета за тестуване, но не можеха да я закупят открито от французите. Франция беше обявила ембарго върху продажбата на оръжие за Израел. Доста страни все още го спазват, защото знаят, че веднага щом Израел се добере до дадено оръжие, ще започне да го произвежда на своя територия.
Задачата за доставка на глава от „Екзосет“ беше възложена на шефа на „Мосад“, който от своя страна я прехвърли на „Тевел“.
„Мосад“ вече знаеше доста неща за „Екзосет“ благодарение на един саян, който работеше в „Аероспесиал“ и изнесе част от конструкторските планове. Беше проведена и малка операция — екип проникна тайно в завода с ракетен специалист, който беше дошъл за тази цел направо от Израел. Вкараха го в завода с фалшиви документи, за да определи кое точно трябва да се заснеме. Екипът остана в халетата
