системи. Когато на 26 януари италианците най-сетне оповестиха за задържането на терористите и конфискацията на оръжията, те също изпратиха серийните номера на „стрелите“ на ЦРУ които на свой ред предадоха данните на военното разузнаване. Щом номерата бяха сравнени с тези на „Мосад“ от съветските доставки за Египет и Либия, компютърът показа, че те са напълно идентични. Сега американците наистина повярваха, че руснаците въоръжават Египет, който от своя страна е прехвърлил ракетите на Кадафи, за да въоръжи с тях терористите — още едно доказателство, че либийският лидер е точно такъв, за какъвто го смятат в Съединените щати. Само „Мосад“ знаеше истината.
Изглежда, че главната причина, поради която италианците освободиха терористите, бе, че се страхуваха от съдебен процес, защото истината щеше да излезе наяве: италианското разузнаване бе допуснало шепа терористи да са на косъм от успешното провеждане на атентат срещу чужд министър- председател. Нещо скандално.
„Мосад“ все още се тревожеше за липсващите „стрели“, но италианците се радваха, тъй като некадърността им не беше излязла наяве и янките смятаха, че Кадафи стои зад цялата работа.
Докато терористите бяха все още в затвора, с тях се позанимаваха хората на „Шабак“ и скоро стана ясно, че Али Хасан Салама, Червения принц, също е бил замесен. Сега вече „Мосад“ наистина го искаше.
Италианската полиция бе разрешила на „Шабак“ да разпита палестинците в Рим. По всяка вероятност са действали двама от хората на „Шабак“. Затворникът е бил с белезници на ръцете и краката, а между двата чифта белезници е била прекарана верига зад гърба му. Първото нещо, което „Шабак“ би направила, е да помоли италианците да освободят помещението.
— Сега това е израелска територия. Ние поемаме отговорност за задържания.
Човекът от ООП без съмнение е изпаднал в ужас. В крайна сметка повече от вероятно е да е отишъл в Европа само от страх да не попадне в ръцете на израелците.
Щом вратата се затворила, офицерите от „Шабак“ (те знаеха арабски) са казали нещо от сорта на:
— Ние сме твои приятели от „Махбарат“. („Махбарат“ е нарицателно, което арабите използват за обозначаване на разузнаването като цяло. Всъщност много разузнавателни служби от арабския свят носят това име.) Искали са затворникът да разбере точно с кого си има работа и какво е положението му. След това са махнали стандартните белезници и на тяхно място са поставили по-неудобния модел, към който изпитват особена слабост. Те са от пластмаса и доста напомнят на закопчалките, с които се прикрепя табелката с името към багажа, само дето тези държат по-здраво и към тях са прикрепени малки остриета. За разлика от обикновените белезници, които оставят малко свободно пространство около китките, тия се пристягат плътно, за да прекъснат кръвообращението и причиняват неприятна болка.
Щом са оковали ръцете и краката му по този начин, като през цялото време двамата са си бъбрили колко незавидно им се струва положението му, над главата на нещастника са поставили нещо тежко. После му свалят панталоните и го оставят да седи вързан, без да може да вижда, с тежестта, висяща над главата му, и срамните му части, изложени на показ.
— Чувстваш ли се като у дома си? — подиграват му се те. — Сега вече можем да си поговорим.
В такива ситуации разговорът обикновено започва бързо. За нещастие в този случай „Шабак“ нямаше и представа, че затворниците ще се окажат на свобода така скоро. Затова задаваха прекалено много въпроси около Салама. Толкова много, че щом терористите се озоваха на свобода, до Червения принц бързо стигна вестта, че се е превърнал в цел номер едно на „Мосад“.
По това време „Черният септември“ се беше развилнял. Взривни писма затрупваха учрежденията, атентати с бомби и гранати ставаха по цяла Европа. „Мосад“ мина през огън и вода, за да пипне Салама, но в Бейрут главатарите на „Черният септември“ направиха същото, за да го спасят. Той бе техният възлюблен син, така че те го предупредиха да се покрие някъде, докато премине бурята.
Лидерът на „Черният септември“ Абу Юсуф, който щеше да намери смъртта си няколко седмици по- късно, когато израелските командоси нахлуеха в главната им квартира в Бейрут на 20 февруари 1973, реши, че организацията трябва да се отърве от Салама поне временно. И така на негово място застана Мохамед Будиа, роден в Алжир и доста известен в парижкото светско общество. Той откри своя сметка и й даде името си: „Сметката на Будиа“.
Планът на Будиа бе да се съгласуват действията на всички терористични организации в Европа в една смъртоносна тайна армия. Той уреди членовете на различните групировки да се обучават в Ливан и за изключително кратък срок създаде мощна терористична организация, в която се сляха всички отделни фракции. Това бе не лоша идея на теория, но основният проблем си оставаше: фракциите на ООП бяха крайно националистични, докато в огромната си част останалите групировки бяха радикални марксисти. Ислямът и марксизмът някак си не се съчетават.
Будиа имаше за свръзка свой човек, който пътуваше между Париж и Бейрут. Казваше се Мухарбел и беше палестинец. След нападението на израелските командоси над главната квартира на „Черният септември“ измежду многото досиета, отнесени в Тел Авив, бе и това на Мухарбел заедно със снимката му.
Катсата от „Мосад“ бе Орен Риф. Атмосферата — силно напрегната. Нямаше време за обичайните предохранителни мерки. Риф, който владееше арабски, получи заповед да се опита да вербува директно Мухарбел, тоест просто му предложи сделка без никакви увъртания. Беше юни 1973. (В техниката на директното вербуване се крие голям потенциал: тя е най-бързият метод, дори и да се провали, поне може да уплаши човека и да го накара да се откаже от работата за противниковия лагер — или пък друг да го откаже. Така се случи с Месад, египетския физик.)18
Мухарбел бе отседнал в приятен лондонски хотел. Следяха го от ден и половина, а в стаята му бяха монтирани подслушватели. Най-сетне Риф го изчака пред вратата тъкмо когато Мухарбел се връщаше от разходка. Стаята му беше претърсена за скрито оръжие, но не откриха нищо. Наоколо не се мяркаше жива душа. Докато Мухарбел се качваше в асансьора, някакъв мъж „случайно“ се блъсна в него и го претърси за скрито оръжие. Тъй като Мухарбел бе член на ООП, трябваше да се смята за изключително опасен, но всички предпазни мерки бяха взети, доколкото позволяваха обстоятелствата, и затова Риф не се притесняваше излишно. Щом го видя, Риф припряно изрецитира информацията, която бяха узнали за Мухарбел от досието му в архивите на „Черният септември“ — име, адрес, възраст и т.н. После премина направо към същността:
— Аз съм от израелското разузнаване. Ще взимаш наистина големи пари. Само трябва да работиш за нас.
Мухарбел бе красив, изискан и добре облечен мъж. Когато Риф му каза всичко това, той просто се усмихна широко и рече:
— Не трябваше да се колебаете толкова.
За не повече от пет минути двамата уговориха нова среща, която трябваше да бъде по-свободна и на неутрално място. Парите не бяха най-силният коз при Мухарбел, макар че той в никакъв случай не би се отказал от тях. Това, което повече го поблазни, бе двойната застраховка, че дори ако нещо се объркаше с едната страна, той пак да е в безопасност. Ставаше въпрос за личното му оцеляване, а щом и двете страни искаха да му плащат, толкова по-добре.
Риф веднага получи повечето от адресите, където обикновено отсядаше Будиа. Той си падаше женкар и имаше доста метреси из целия Париж. Знаеше, че го търсят, затова често използваше техните апартаменти като тайни квартири. Всяка нощ беше на различно място. Но тъй като Мухарбел му беше личната свръзка, той знаеше повечето адреси. Риф предаде наученото на „Месада“ и скоро отделът вече се движеше по петите на Будиа. Не след дълго узнаха, че в момента той се занимава с прехвърлянето на големи суми за нова операция на името на Илич Рамирес Санчес, венецуелец от богато семейство, учил в Лондон и Москва и в момента живеещ в Париж като свръзка на ООП.
„Месада“ скоро разбра, че Будиа е внимателен. Това, което разузнавателните служби търсят в подобни
