собственика, след което пробиха две дупки в покрива и оттам провряха дулата на „стрелите“. Планът им беше следният: когато самолетът на Меир се приближи достатъчно така че сигналът се включи, просто щяха да дръпнат спусъка и след приблизително 15 секунди всичко щеше да е свършено.
Без да губи нито миг, човекът от „Мосад“ обърна насред платното и връхлетя с колата си право върху фургона, като го преобърна, а двамата терористи останаха под него. Излезе, за да се увери, че там наистина има две установки и че терористите са здраво заклещени. Тогава забеляза, че към него се насочват няколко полицейски коли, така че скочи в автомобила си и отпраши към Рим още преди да са го видели. Веднага щом уведоми колегите си от „Мосад“, всички те се изпариха от мястото, сякаш никога не са били там.
Италианската полиция арестува петима от „Черният септември“, но странно, въпреки факта, че ги бяха хванали на местопрестъплението в опит да ликвидират Меир, всички бяха освободени няколко месеца по- късно, след което отлетяха за Либия.
10. Карлос
На 21 февруари 1973 година израелците изпратиха два изтребителя „Фантом“ срещу пътническия „Боинг-727“ на либийските авиолинии, който летеше за Кайро, но внезапно се бе отклонил от курса си. Когато го свалиха, се оказа, че са загинали 105 от общо 112 души. Това се случи само 12 часа след като израелските командоси проведоха въоръжена операция в Бейрут, взривиха инсталациите на ООП, отнесоха голяма част от документацията и ликвидираха неколцина от лидерите на ООП, в това число и шефа на „Черният септември“ Абу Юсуф заедно с жена му.
Взривяването на пътническия самолет се оказа непростима грешка. По това време Израел бе получил ултиматум, че самолет, натоварен с бомби, ще бъде изпратен към Тел Авив. Злощастният „Боинг“ премина направо над една от най-големите военни бази в Синай и когато главнокомандващият на военновъздушните сили не бе намерен, заповедта за стрелба беше дадена от някакъв капитан.
Щяха да минат още шест години, докато „Мосад“ най-сетне се саморазправеше с „Червеният принц“, но едноличната вендета на Голда Меир срещу „Черният септември“ коренно промени ролята на Института. ООП стана основна част от работата на „Мосад“ — неприятно положение, защото на другите врагове се отделяше по-малко време. Дори на такива като Египет и Сирия, които непрекъснато проповядваха война и всъщност се и готвеха за нея. Ануар Садат беше организирал комитети по целия Египет, които открито се наричаха „военни“. Но „Мосад“ посвещаваше почти изцяло времето си на терористите от „Черният септември“.
На 6 октомври 1973, само няколко месеца след историята около „стрелите“ в Рим, генерал Илайху Зейра, шеф на израелското военно разузнаване, заяви на една пресконференция в Тел Авив:
— Няма да има война.
По средата на изказването му в стаята влезе някакъв майор и подаде на генерала телеграма. Щом я прочете, Зейра излезе, без да каже нито дума.
Египет и Сирия бяха предприели офанзива, започваше войната Йом Кипур и само през този първи ден загинаха повече от 500 израелци, а ранените бяха около 1000. Няколко дни по-късно нещата се обърнаха и нашествениците започнаха да отстъпват, но войната завинаги промени представите за Израел — както отвън, така и в страната — като за неумолима и невидима сила.
Голда Меир все още бе между живите благодарение на „Мосад“, но освен всичко друго войната доведе и до оставката й от поста министър-председател, която тя подаде на 10 април 1974 година.
Колкото до Шай Каули, той знаеше, че има още две самонасочващи се ракети, които не бяха заловени след опита за атентат срещу Меир. Обаче след като непосредствената опасност бе отстранена, той се върна в Милано и скоро проблемите около войната изместиха всичко друго на заден план.
След инцидента на летището италианската полиция загуби много от репутацията си. В края на краищата ставаше дума за атентат срещу политическа фигура от голяма величина буквално под носа им, а те нищо не направиха, освен дето пристигнаха със закъснение на мястото и събраха огризките, оставени от „Мосад“. Италианското разузнаване до последния момент не разбра за плана за убийството на Меир. Обществеността така и не научи нищо за епизода, но хората от разузнаването все пак узнаха. Затова италианците помолиха Израел да не прави случилото се обществено достояние.
„Мосад“ смяташе, че като помогне в подобна ситуация на другите, печели известно предимство за себе си. Никога не отказваше помощта си за опазването на нечия репутация — особено когато въпросната страна го знаеше. Естествено в очите на „Мосад“ италианците си оставаха некадърници.
Ето как ЛАП или „Лохамак Сайклогит“, психологическият отдел на „Мосад“, пое задачата да измисли невярно обяснение на случилото се. По това време положението между Египет и Израел беше изключително напрегнато, но тъй като вниманието на „Мосад“ бе изцяло погълнато от шайката на „Черният септември“, бяха пропуснати най-съществените белези от подготовката на противника за война. Когато по целия свят действат едновременно не повече от 35–40 катси, а те трябва да следят цялата дейност на ООП, която има хиляди членове, това просто няма как да не оголи фланговете към другите не по-маловажни врагове на Израел.
Във всеки случай ЛАП измисли версия, която италианците оповестиха, и в същото време казаха на британското, френското и американското разузнаване цялата истина около случая. В разузнаването има един закон, известен като „правилото на третия“. Ако например „Мосад“ дава някаква информация на ЦРУ защото двете организации се ползват с взаимно доверие, то ЦРУ не може да я предава другиму, защото идва от чуждо разузнаване. Естествено правилото може и да се заобиколи, като информацията просто се перифразира, така че да мине под друга форма.
По времето на инцидента на римското летище, а и по-късно „Мосад“ често изпращаше на ЦРУ списъци на съветските оръжия, които се изпращат в Египет и Сирия, включително сериите им и личните номера на всяко едно от тях. Целта бе двояка: да се повдигне реномето на „Мосад“, който се сдобиваше с тези данни, а също и да се получи точна представа за равновесието на силите в Близкия изток. Това щеше да е и допълнителен коз в ръцете на ЦРУ в опитите му да убеди правителството на Съединените щати в необходимостта от нови помощи за Израел. ЦРУ не можеше да каже на Конгреса откъде са се сдобили с тази информация, но поне имаше право да потвърди сведенията, дадени на Конгреса от еврейските кръгове.
Янките вече считаха Моамар ал Кадафи за опасен луд, а на всичкото отгоре в средата на 70-те по целия свят се бяха пръкнали разни терористични революционни групи. Във Франция беше „Пряко действие“, в Германия действаше бандата на „Баадер Майнхоф“, японската „Червена армия“, „Червените бригади“ в Италия (те убиха министър-председателя Алдо Моро през 1978), в Испания се бяха настанили баските от ЕТА (те твърдяха, че са ликвидирали испанския премиер Кареро Бланко през 1974). Списъкът свършваше с около пет различни палестински организации. Дори и в Съединените щати имаше — „Уидърмен“ и „Обединената освободителна армия“ — през 1974 година те отвлякоха наследницата на милиардера Хърст — Патриша.
В разгара на всичко това много синагоги и други еврейски институции в Европа станаха жертва на бомбени атентати, така че нищо не пречеше на „Мосад“ да обвини за италианския заговор Либия и Египет, макар и да нямаха нищо общо със случая.
„Мосад“ се сдоби със списъка на ракетните снаряди „Стрела“, които италианците бяха конфискували. Налице бяха само 12, но за двата липсващи щяха да се тревожат по-късно. Серийните им номера бяха отбелязани в списъците на съветските оръжейни доставки за Египет и изпратени на ЦРУ, макар „Мосад“ да знаеше от разпита на терористите, че специално тези установки идват от Югославия.
Но версията на ЛАП беше, че терористите са получили оръжията от Либия в края на декември 1972, после тръгнали от Бейрут с кола и пренесли „стрелите“ в Италия с ферибот. Минали през Рим на път за Виена, където уж смятали да нападнат някакво еврейско учреждение. Обиколният маршрут бе обяснен с това, че е по-лесно да се премине от една западноевропейска държава в друга, отколкото да се рискува на митницата към някоя комунистическа страна. Терористите бяха „официално“ арестувани на 26 януари 1973 от италианката полиция за превозване на експлозиви, а през времето между пропадналия атентат на летището и появяването на версията на ЛАП изявления не са били правени. Колкото и странно да звучи, скоро след това италианската полиция освободи терористите, първо двама от тях, а после и другите трима.
Но междувременно американците бяха вкарали информацията на „Мосад“ във военните си компютърни
