Контрерас.
— Тренировките вървят много успешно — каза му Амир.
— Съвсем скоро ще подберем хората за сержанти. Всички бяха страхотни. Само двама не можаха да минат.
Контрерас лично ги беше подбирал и затова остана доволен.
След като побъбриха около програмата, Амир рече:
— Виж, има нещо, което бихме искали от вас.
— Какво е то?
— Главата на ракета „Екзосет“.
— Мисля, че няма да има проблеми — успокои го Контрерас. — Остани в хотела за ден или два, докато разпитам тук-там. Ще те държа в течение.
След два дни Контрерас покани Амир на среща.
— Не са съгласни да дадат — съобщи той. — Специално ги помолих, но не получих одобрението им.
— Тя наистина ни трябва — каза Амир. — Направихме ви услуга с тези тренировки. Надявахме се, че ще можете да ни помогнете, когато сме в нужда.
— Слушай! — отвърна му Контрерас. — Щом е за теб, ще ти я набавя. Ще заобиколим официалностите. Дайте 1 милион долара в брой, и ще я имате.
— За това ще ми трябва пълномощно — спомена Амир.
— Ще си го издействаш. Знаеш къде да ме намериш — приключи Контрерас.
Амир се обади на шефа си в Ню Йорк и му каза за сделката с Контрерас. Знаеха, че генералът има нужното влияние, но шефът на отдела не можеше да действа на своя глава, затова се обади на Адмони в Тел Авив и „Мосад“ на свой ред попита морското разузнаване дали са съгласни да платят един милион за ракетата. Те бяха съгласни.
— Сделката ще стане — каза Амир на Контрерас.
— Чудесно. Доведи някой, който да разбира от тези неща, и ще отскочим до една военноморска база тук. Той ще ми покаже какво точно търсите. За да не стане някой гаф.
От Израел пристигна ракетен специалист, работещ в „Бантам“, центъра на ракетното производство в Атлит, град, южно от Хайфа. Там бяха създадени ракетите „Гавраил“. Тъй като им трябваше действаща бойна глава, той настоя да свалят една от борда на военен крайцер. Само така можеха да са сигурни, че не им пробутват фалшификат или пък някоя, нуждаеща се от ремонт, която не би свършила работа.
По заповед на Контрерас ракетата беше свалена от кораба и натоварена в ремарке. Израелците бяха платили един милион долара предварително.
— Това ли искахте? — попита Контрерас.
Щом израелският морски офицер прегледа ракетата, Амир потвърди:
— Да, това е.
— Добре отвърна Контрерас. — Сега ще поставим главата в контейнер, ще я обезопасим и с всички щемпели и печати на дипломатическите пратки ще я оставим на склад в Сантяго. Може да я охранявате, ако искате, това вече не ме интересува. Но преди да си я отнесете, искам нещо от вас.
— Какво — засегна се Амир. — Имахме сделка и изпълнихме нашата част.
— И аз ще изпълня моята — рече Контрерас. — Но преди това трябва да се обадиш на шефа си и да му обясниш, че искам да говоря лично с него.
— Няма да е необходимо. Нали аз съм тук — каза Амир.
— Не, кажи му, че искам да говоря направо с него. Тук. На четири очи.
Амир нямаше голям избор. Очевидно Контрерас разбираше, че Амир не заема висок пост, а същевременно искаше да се възползва от всички възможни предимства. От хотела Амир телефонира на началника си в Ню Йорк, който на свой ред се обади на Адмони в Тел Авив и му обясни положението. Още същия ден Адмони се качи на самолета за Сантяго и се срещна с чилийския генерал.
— Искам от вас да ми помогнете в изграждането на лична служба за сигурност. — Контрерас пристъпи направо към въпроса.
— Та нали точно това правим в момента — отвърна Адмони. — И вашите хора се справят просто отлично.
— Не, не. Не ме разбирате. Искам служба, която да помогне лично на мен да ликвидирам враговете ни, където и да се намират. Както вие се справяте с ООП. Не всички наши врагове са в Чили. Искаме да сме в състояние да отстраняваме хората, които представляват пряка опасност за нас. В чужбина има терористични групи, които ни заплашват. И вие сте в подобно положение. Трябва да можем да им се противопоставим. Знаем, че работите по два начина в такива случаи. Съгласете се, че когато възникне някакъв проблем, и имате хора, които оправят нещата. Например знаем, че когато Тайван ви е отправил подобна молба, сте отказал. Предпочитаме да използваме наши хора — такива, които вие ще обучите за борба е терористите в чужбина. Направете го, и ракетата е ваша.
Този нов елемент сащиса и Адмони, и Амир. Предвид естеството на молбата Адмони обясни на Контрерас, че ще му трябва разрешение от по-висша инстанция.
За тази цел Адмони се завърна в Тел Авив за среща на по-високо равнище в главното управление на Мосад. Там никак не бяха доволни от неочакваното допълнение на Контрерас към сделката. Според тях въпросът трябваше да се разреши политически, а не от гледна точка на сигурността. Така правителството бе натоварено да прецени дали да даде на Контрерас това, което иска, или да зареже цялата работа. Правителството обаче не гореше от желание да се намесва в афери от подобен сорт, така че отговорът, който даде, можеше да се преведе по следния начин:
— Не искаме и да знаем за всичко това. Най-добре беше работата да се възложи на частно лице. За тази цел бе избран председателят на известна израелска застрахователна компания Майк Харари. Той наскоро беше напуснал поста на началник-отдел в „Мосад“ след злополучното изпълнение от Лилехамер. Като един от най-доверените съветници на диктатора Мануел Нориега, Харари участваше и в обучението на елитния панамски корпус за борба с тероризма, К-7. В допълнение към останалите предпоставки за включването на Харари в сделката с чилийския генерал бяха и търговските му връзки с мощна корабоплавателна корпорация, която осигури безопасен транспорт за ракетата до Израел.
Докато беше офицер от „Мосад“, Харари командваше „Месада“, отдела, провеждащ операциите, и в частност неговото подразделение „Кидон“. Инструкциите, които получи, бяха да каже на Коптрерас, че ще предаде на посочените от него хора всичко по въпроса за борбата с тероризма.
Естествено той не им каза всичко, което знаеше. „Мосад“ не желаеше някои от специалните техники да станат достояние другиму, но все пак той ги научи на доста неща. Те със сигурност разбраха как да подготвят и проведат операция срещу враговете си в чужбина, били те истински или предполагаеми. Парите за това обучение се изпращаха директно на Харари от формален фонд, създаден от ДИНА.
Всички в тази група бяха хора на Контрерас. Те изобщо не бяха легални. Той ги избра и им плащаше. Работеха само за него.
Може би разпитите, които провеждаха, надхвърляха дори онова, на което ги бяха учили, но сигурното бе, че той получи специалния екип, а Израел ракетата си. Харари преподаваше различни методи на изтезание: електрошокове, изкуствено активиране на нервните центрове и затваряне в тясно и тъмно помещение. Главната цел на разпита е да се измъкне информация, но чилийците преобърнаха донякъде нещата. Изглежда, че разпитите им доставяха удоволствие. Често изобщо не се интересуваха от информацията. Беше им приятно да причиняват болка.
Обаче в онзи дъждовен септемврийски ден през 1976 година, когато Летелиер се качи за последен път в колата си във Вашингтон, никой дори не предположи, че убиецът е получил квалификацията си в „Мосад“. Връзката не бе открита. Също така никому не стана известно, че Израел се е сдобил с „Екзосет“.
Израелците проведоха изпитанията на ракетата, като я прикрепиха към корпуса на изтребител „Фантом“,
