информация.
Функцията й в НАТО е да покрива Полша и ГДР и да следи маневрите на съветските кораби в Балтийско море с помощта на прецизно електронно оборудване, американско производство.
Вътрешната й задача е военно и политическо разследване, обработка на информация от самата страна (донесенията на някои датски граждани за това какво са видели), а също и факти, дошли от чужбина. Отговаря донякъде и за международните отношения, а също така дава на правителството оценка за популярността му сред народа. По това време имаше план за изграждането на специален екип по проблемите, свързани с Близкия изток (беше определен човек, който се занимаваше с това по един ден седмично).
Онова, с което се славеше, бяха отличните снимки на съветските сухопътни, въздушни и морски маневри. Тя беше първото чуждестранно разузнаване, доставило на Израел снимки на съветските ССЦ-3 (ракети от клас земя-земя). От 1976 година шеф на „Мораво В“ беше Могенс Телинг, който посети Израел през 1980. Иб Бангсбор беше началник на отдел „Кадри“ и щеше да се пенсионира през 1986.
„Мосад“ разполагаше с добри информатори в ДСГБ, а също и в Датската служба за отбранително разузнаване (ДСОР). Датското разузнаване беше в тесни връзки и с Швеция (кодовият й цвят бе виненочервен). Предпочитаха да работят с тях, отколкото с Норвегия, въпреки че последната им бе партньор от НАТО. Понякога „Мораво В“ се срещаха с „веселяците“, кодовото наименование на британското разузнаване, когато се налагаше да действат съвместно срещу някакъв общ враг или да си сътрудничат в операциите срещу руското разузнаване.
Ами поиска всичката тази информация и я прочете, преди да потърси справка, за да може да попълни нужните данни в паметта на компютъра: име, номер или каквото и да е друго, под което бе заведен търсеният файл. Ако въпросният човек беше палестинец, но за него не излезеше никаква информация на екрана, то тогава Ами просто щеше да прехвърли справката към палестинското бюро на „Мосад“. Там щяха да преценят дали да продължат с търсенето, или да оставят всичко в паметта на компютъра. Всички отдели са свързани с един огромен компютърен блок в главното управление на „Мосад“ в Тел Авив. През нощта от паметта се изважда харддисково копие и цялата информация от изминалия ден се прибира в сейф.
Оставаха само четири имена до края на файла, който Ами проверяваше, когато се появи Магид. Фамилията му беше позната. Ами бе приказвал с един свой приятел от отдела за разследване и онзи му бе показал снимка на човек със същата фамилия, застанал до сирийския президент Хафез ал Асад. Арабските имена често си приличат, но все пак си струваше да се провери. В компютъра нямаше нищо за Магид, така че Ами се обади в „Разследване“ и помоли приятеля си от бюрото за Сирия да донесе копие от снимката в столовата на деветия етаж, за да може да я сравни с тази от датския формуляр за виза.
След обяда Ами взе снимката на Джадид и се зарови в данните от компютъра за допълнителни подробности. Провери дали Джадид има някакви роднини и разбра, че описанието и биографията на брат му съвпадат с тези на Магид.
Това създаде възможността за „кука“: вербуването на човек, чрез който да се достигне до друг. Ами написа рапорта си и го пусна във вътрешната поща. Датският формуляр бе прикрепен към файла без отговор, т.е. датчаните щяха да сметнат, че с визата няма проблеми, тъй като „Мосад“ не ги е предупредил.
В „Циак“, ежегодния справочник на „Мосад“ за необходимата информация, данните за сирийските въоръжени сили се ползват с приоритет от много време насам. Затова „Мосад“ поиска от АМАН, израелското военно разузнаване, да изготви списък на всичко, което искат да знаят за боеспособността на сирийската армия, подредено по важност отгоре надолу. „АМАН“ представи въпросник с обем 11 страници, които включваха24: броя на редовните сирийски батальони, положението на елитните бригади 60 и 67 и 87-а механизирана бригада, броя на бригадите в 14-а дивизия за специални задачи и още безброй други въпроси от сорта на „Какви са подробностите около смяната на шефа на службата за национална сигурност Ахмад Диаб с брата на президента Асад — Рифат Асад“, около което доста се говореше навремето.
„Мосад“ вече разполагаше с известен брой информатори на територията на Сирия — наричаха това „система за ранно предупреждение“. Те работеха например по болниците или в строителството, където лесно можеха да получат късчета информация, които, събрани заедно, биха подсказали на Израел за началото на военна подготовка.
Що се отнася до сирийците, те от години бяха разположили войските си около Голанските възвишения, така че военното разузнаване в този случай се смяташе за изключително важно — ето защо вербуването на високопоставен сирийски служител бе първостепенна задача.
„Мосад“ смята Сирия за страна с непредсказуемо поведение. По-просто казано, това означава, че тъй като я управлява един-единствен човек, Асад, той може да се събуди някоя сутрин и да си каже:
— Я да спретна аз една войничка.
Ако това се случи, най-бързият начин да се разбере е чрез информатор, колкото е възможно по-близък до върха. По онова време „Мосад“ знаеше, че Сирия иска да си възвърне обратно Голанските възвишения. Асад разбираше, че с един светкавичен удар може да спечели известна територия, но израелците скоро ще се върнат, така че в началото на 80-те години Сирия търсеше гаранция от руснаците, че в случай на такава война те ще се намесят или чрез ООН, или по друг начин, за да спрат моментално по-нататъшните военни действия. До подобно споразумение обаче не се стигна и Асад така и не изпрати танковете си.
Ето това неустойчиво положение на нещата превърна вербуването на брата на Магид в първостепенна задача и Йехуда Гил (Марк) замина за Копенхаген, за да изчака пристигането му. Друг екип беше изпратен в хотелската стая на Магид, където инсталираха подслушватели и скрити камери всичко това само за да се улесни вербуването му, а чрез него и това на брата големец.
Идеята да се използва шахът като средство за първоначална връзка с Магид бе на Гил, но му хрумна едва след продължителната и натегната среща в тайната квартира в Копенхаген.
По време на първия си дълъг разговор с Марк Магид явно реши, че е открил приятел, комуто може да се довери.
Разказа на Марк по-голямата част от биографията си и му предложи да идат да вечерят заедно още същия ден. Марк прие поканата и се прибра в тайната квартира, за да обсъди предстоящата вечеря с колегите си.
Реши да се опита да изкопчи от Магид каквото и да е и да прецени дали ще им бъде от полза. Самият той щеше да се представи за богат предприемач (това винаги е една от предпочитаните версии), който се занимава с крупни международни сделки.
Магид обясни, че семейството му е в Египет и че иска да ги доведе в Дания, макар и не много скоро, защото предпочита да се позабавлява преди това. В момента възнамеряваше да вземе апартамент под наем, а по-късно, когато пристигне и жена му и се установят за постоянно, да закупят жилище. Марк предложи да му помогне и обеща да му изпрати доверен посредник на недвижими имоти в хотела на следващия ден. За по-малко от седмица Магид се настани в новата си квартира, а "Мосад" я зареди със скрита апаратура от пода до тавана.
На поредната среща в тайната квартира се взе решение Марк да каже на Магид, че трябва да се върне в Канада по работа за около месец, през което време „Мосад“ щеше да прецени цялата информация, събрана с наблюдение и подслушване. Научиха, че Магид не използва наркотици, но не отбягва жените, дори напротив. Скоро той донесе в луксозния си апартамент купища най-модерна електроника: видеомонитори, касетофони и разни джунджурийки от сорта.
За радост на „Мосад“ Магид всяка седмица говореше по два пъти с брат си. Скоро стана ясно, че и Джадид не е ангел небесен, а работи заедно с Магид по някакви тъмни сделки и пере пари. Джадид купуваше от Дания цели пратки с порнографски материали и ги продаваше в Сирия скъпо и прескъпо. В един от разговорите той каза на Магид, че смята да му гостува в Копенхаген след около шест седмици.
Въоръжен с тази информация, Марк си уговори нова среща с Магид и в ролята на висш служител на канадската компания започна да го придумва по-настоятелно да сключат търговска сделка. (Не се самообяви за генерален директор, защото, ако наистина се стигнеше до сделка, нямаше да има време да съобщи
