„новината“ на „шефа“ си, т.е. в тайната квартира.)
— Основната ни работа е да даваме на клиентите си информация за изгодни инвестиции — поясни Марк. — Съветваме ги в кои страни е безопасно да се влагат средства и за това са ни нужни подробности около съответната държава. Ние сме почти като частно ЦРУ.
Споменаването на ЦРУ не произведе никакъв ефект върху Магид, нещо, от което израелците се притесняваха. Тъй като арабите реагират особено бурно, когато чуят за ЦРУ, „Мосад“ почувства известно безпокойство, че Магид може да е вече вербуван от някой друг. Не беше така. Той просто бе по-сдържан от повечето си сънародници.
— Естествено — продължи Марк — ние плащаме за всяка информация, която би ни позволила да преценим дали нечии инвестиции са в безопасност — т.е. дали са гарантирани в различните части на света. Работим с големи играчи, разбираш ли, така че информацията трябва да е подробна и сигурна, а не просто нещо, което можеш да чуеш на някой уличен ъгъл.
За пример Марк използва Ирак, който беше печално известен по цял свят с договорите си.
— Как ще си сигурен в някое търговско договаряне в разгара на военните действия (ирано-иракската война)? Само като за всяка пратка получаваш необходимата и достатъчна гаранция. Едва тогава ще подпишеш. А за тази цел ти трябват точни данни от политическите и военните среди. Ето с това се занимаваме ние.
На Магид започна да му става интересно.
— Виж сега, това не е точно по моята част — рече той. — Обаче познавам един, който ще ти бъде от полза. Мога да ви запозная. Но все пак какво ще получа от цялата работа?
— Ами обикновено даваме прилична сума на посредника, а също и процент от това, което самите ние получаваме. Зависи от стойността на информацията, от страната. Може да са няколко хиляди долара или няколко стотици хиляди. Зависи.
— От кои страни се интересувате? — попита Магид.
— Точно в момента имаме нужда от сведения за Кипър, Йордания, Израел и Тайланд.
— А за Сирия?
— Възможно е. Трябва обаче да проверя. Ще ти кажа по-късно. Все пак всичко се определя от интересите на клиентите ни, а и от стойността на получената информация.
— Добре де, ти провери — каза Магид, — но имай предвид, че моят човек е много високопоставен в Сирия.
Двамата решиха да се срещнат отново след два дни. Марк все още се правеше на не особено заинтересован от предложението и обясни на Магид, че Сирия има известно значение.
— Не е от първостепенна важност за нас, но ако информацията е от сигурен източник, може да се окаже от полза.
Обаче един ден преди това Магид беше телефонирал на брат си, за да му каже, че е намерил нещо важно за него и че не е зле да пристигне в Копенхаген по-скоро. Джадид с готовност се съгласи.
24 часа след пристигането на Джадид Марк се срещна с двамата братя в апартамента на Магид. Той с нищо не показа, че знае какъв пост заема Джадид, но зададе сума въпроси около информацията, която би могъл да очаква от него, за да определи какви пари ще му предложи компанията за нея.
Марк спомена за военни сведения, но омеси всичко с куп „цивилни“ въпроси, за да ги заблуди. След няколко подобни срещи — за всяка Марк изпращаше рапорт в тайната квартира — той предложи на Магид 30 000 долара за посредничество, а на Джадид — 20 000 месечно плюс още 10%, т.е. 2000 на месец за Магид. Парите за първите шест месеца щяха да бъдат внсени в аванс на сметка, която Марк щеше да открие за Джадид в една копенхагенска банка. Ако Джадид донесеше допълнителна информация от Сирия, за следващите шест месеца щеше да получи парите си по същия начин и т.н.
Следващата стъпка бе да се каже на Джадид как да пише тайни писма с химически обработен молив. Така щеше да изпраща информацията на гърба на писмата, адресирани до брат му.
Предложиха на Джадид да отнесе в Сирия всички необходими материали, но той отказа, затова се съгласиха да му ги изпратят направо в Дамаск.
— Ама вие наистина пипате като разузнавателна служба — рече той по едно време.
— Точно така — отвърна Марк. — Ние дори понякога наемаме бивши агенти от разузнаването. Разликата е, че правим всичко това за пари. Даваме информацията си само на хора, които плащат добре за нея и искат да правят инвестиции.
После Марк зададе първата серия въпроси на Джадид. Много от тях бяха просто за маскировка: примерно цените на недвижимото имущество и промените в правителството — само за да не се набиват в очи военните справки. След няколко упражнения със специалния молив и допълнителни уверения, че всичко необходимо ще му се достави най-дискретно в Дамаск, Джадид се успокои.
По време на тренировките „Мосад“ допусна, че и двамата братя знаят, че работят за Израел, но маскарадът продължи за всеки случай. Обаче поради тези подозрения охраната на катсата беше усилена.
Уверението за безопасностга на пратката до Джадид звучеше доста убедително, но всъщност криеше много рискове и поредица от обмислени ходове, които да гарантират, че тя няма да бъде засечена.
„Мосад“ прибягна до бял (неарабски) агент: в този случай това бе канадски офицер към ООН, който беше разпределен в Нахария, град по северното крайбрежие на Израел близо до неутралната зона със Сирия. Такива служители могат да прекосяват граници без никакви усложнения. Канадецът получи за тази работа 500 долара и постави кухия камък, в който бяха скрити документите, на точно определено място по пътя за Дамаск — на пет крачки от един километричен знак.
Щом канадецът се върна благополучно в Израел, агент на „Мосад“ отнесе камъка в хотелската си стая и извади от него въпросника, молива и част от парите на Джадид, след което остави всичко заедно с друг багаж на гардероб и замина за Италия с разписката. После изпрати копие от нея в управлението на „Мосад“ в Тел Авив, а оригинала предаде на Магид, който на свой ред го препрати до брат си.
Така Джадид получи всичко по пощата като обикновена пратка от брат си, без това да предизвика нечие подозрение. Скоро писмата започнаха да пристигат и в тях Джадид прилежно отговаряше на всички въпроси около сирийската бойна готовност.
Системата действаше безпогрешно около пет месеца и „Мосад“ най-сетне повярва, че е попаднал на подходящия информатор. Но после, както често става в разузнаването, нещата се промениха.
Сирийците не можеха дори да си представят, че Джадид шпионира в полза на Израел, но затова пък подозренията им, че е замесен в търговията с порнография и наркотици, непрекъснато растяха. За да са сигурни, че ще го хванат на местопрестъплението, решиха да го арестуват, когато напуска Ливан с пратка наркотици на път за няколко европейски столици. Официалната му работа бе като член на екипа, изпратен да ревизира военните операции на част от сирийските посолства.
По ирония на съдбата Джадид се отърва благодарение на алчността на друг сириец на име Халед, който беше помощник военен аташе към посолството в Лондон. Халед бе вербуван от „Мосад“ от по-рано и им изпращаше кода на посолството, който се сменяше всеки месец. Благодарение на него можеха да разбират съобщенията, изпратени от и до сирийските посолства по целия свят.
В едно от тези съобщения се казваше, че Джадид ще е в групата на ревизорите. Но от друго ставаше ясно, че Джадид ще бъде арестуван, докато изнася нелегално хероин от Ливан. Това щеше да засегне както Джадид, така и Халед.
„Мосад“ трябваше да уведоми Джадид. До датата на азпланувания арест оставаха само три дни, така че те изпратиха свой агент, маскиран в ролята на британски турист. Той телефонира на Джадид от хотела и му съобщи, че е станала засечка и не трябва да отива на срещата с наркотрафикантите, за да прибере пратката. Щели да му я доставят след пристигането му в Холандия.
Когато трафикантите пристигнаха на срещата, полицията вече бе там и ги прибра на минутата. Сега и те имаха зъб на Джадид, защото решиха, че той ги е предал.
А самият Джадид дори не беше чул за събитията. Щом пристигна в Холандия и отново нищо не узна за сделката, той се обади в Сирия и разбра какво е станало. Естествено сметна за по-добре да не се връща обратно, където го чакат полицията и разгневените наркотрафиканти. И така, след като изкопчи от него цялата възможна информация, а той знаеше доста неща, „Мосад“ му даде нова самоличност и му уреди датско поданство, където той живее и до ден днешен.
