Случаят с Халед обаче бе по-различен. Когато ревизорите пристигнаха в Лондон, поставиха на цялата дипломатическа поща черен етикет, което значеше, че никое друго посолство не може да изпраща съобщения, докато трае ревизията. Както и при повечето други държави, в сирийските посолства дипломатическият сектор е напълно отделен от военния. Като помощник военен аташе Халед имаше свободен достъп до военната каса на посолството и бе „взел на заем“ от нея 15 000 долара, за да си купи нова кола. Естествено той смяташе честно да си върне „заема“ с месечната вноска от „Мосад“, но не беше очаквал изненадваща ревизия.
За негов късмет „Мосад“ знаеше за ревизията. Но за всеки случай катсата се обади на Халед по личния му телефон в посолството и си уговориха среща. Халед разбра от кодираното съобщение в кой точно ресторант ще се състои срещата — адресите се сменяха непрекъснато, за да не стане провал. Той отиде на мястото в определеното време, където по план трябваше да изчака 15 минути и ако катсата не се появеше, значи се налагаше да набере един телефон. Ако никой не вдигнеше слушалката, тогава мястото на срещата е сменено и той трябва бързо да отиде на следващото поред в списъка — почти винаги някой ресторант. Но в случай, че Халед е следен или пък срещата трябва да се отложи по някаква друга причина, катсата ще отговори на телефонното обаждане, за да му даде специални инструкции.
В конкретния случай срещата се проведе още в първия ресторант: катсата съобщи на Халед, че ревизорите пристигат на следния ден, и щом сириецът го увери, че няма основания за тревога, той си тръгна. Основания обаче имаше…
Един час по-късно, когато катсата вече си пишеше рапорта в тайната квартира, Халед се обади на специалния номер. Макар и да не предполагаше, той всъщност звънеше в израелското посолство (всяко посолство разполага с няколко „неофициални“ телефонни поста). Кодираното му съобщение гласеше нещо от рода на: „Майкъл търси Алберт.“ Щом операторът го разшифрова, видя, че молбата носи знака на „извънредно спешно“. Халед беше полковник и през трите години работа за „Мосад“ нито веднъж не бе използвал повикването по спешност: според направения в Израел психологически профил той беше човек с железни нерви. Нещо явно не бе наред.
Тъй като знаеха, че катсата на Халед е все още в тайната квартира, изпратиха там „бодел“. Щом се увери, че не го следят, „боделът“ телефонира в тайната квартира с шифрованото съобщение: „Ще те чакам при Джек след 15 минути.“ „При Джек“ можеше да значи навсякъде.
Катсата незабавно напусна тайната квартира и по заобиколен маршрут отиде на уреченото място, където намери оставеното от „бодела“ съобщение, че Халед иска да се срещне с него спешно.
В същото време двама други катси излязоха от посолсството и по заобиколен път стигнаха до посочения ресторант, за да проверят дали всичко е чисто. Единият влезе вътре, а другият остана, за да изчака катсата на Халед и да разбере какво всъщност става. Тъй като Халед беше сириец, а „Мосад“ действаше на тъмно, срещата беше преценена като особено опасна. Та нали при срещата им един час по-рано всичко бе поне привидно нормално.
След като срещна човека отвън, катсата се обади на Халед в ресторанта и му каза, че трябва да се видят в друг ресторант. В същото време катсата, който бе вътре, следеше дали Халед няма да се обади на някого, преди да се отправи към новото място.
Обикновено в подобна ситуация дежурните катси не се намесват, но тъй като ставаше въпрос за извънреден случай, целият център беше вдигнат на крак.
Когато двамата най-сетне се срещнаха, Халед бе пребледнял и целият трепереше. Толкова се беше подплашил, че се насра в гащите и наоколо се размириса нетърпимо.
— Какво има — попита катсата. — Нали преди малко се видяхме и всичко беше наред?
— Не зная какво да правя. Не зная какво да правя! — ломотеше Халед.
— Защо? Я по-спокойно. Какъв ти е проблемът?
— Те ще ме убият — продума онзи. — Мъртъв съм.
— Кой ще те убие? Защо?
— За вас рискувах живота си. Трябва да ми помогнете.
— Ще ти помогнем. Само кажи какъв е проблемът.
— Колата ми. Парите за колата ми.
— Ама да не си мръднал?! Викаш ме посред нощ, за да ми кажеш, че искаш да си купуваш кола?
— Не, не, аз си я купих вече.
— Добре де, какво й има на колата!
— На нея нищо. Но взех парите от касата в посолството. А ти ми каза, че ще правят проверка. Утре сутринта, като ида на работа, онези ще ме пречукат на място.
Халед не се беше разтревожил в началото, защото имаше един богат приятел, който го бе измъквал от подобни гафове и по-рано. Искаше да вземе парите на заем само за няколко дни, докато трае ревизията, а после, когато онези си заминат, отново да изтегли парите и да му ги върне, а липсата щеше да покрие постепенно със сумите от „Мосад“. Но Халед откри, че приятелят му не е в града. Сега вече нямаше откъде да намери тези пари, за да ги върне до сутринта. Каза на катсата, че иска аванс.
— Ще го изплатя до шест месеца. Само ми помогни.
— Слушай, ще оправим работата. Не се притеснявай. Но първо трябва да говоря с един човек.
След това катсата се обади на колегата си и му съобщи чрез шифър, че му е необходима стая в най- близкия хотел под чуждо име. Когато се качиха в стаята, първата му работа бе да натири Халед в банята да се измие.
Междувременно в центъра обявиха най-високата степен на тревога „дейлайт“ и катсата на Халед се обади на началника си, за да обясни в общи линии положението, след което поиска 15 000 долара в брой. По принцип всяка сума над 10 000 долара трябва да бъде одобрена в Тел Авив, но в случая нямаше време и от центъра наредиха на катсата да изчака 90 минути. Последното, което му казаха, бе:
— Със задника си ще плащаш, ако объркаш конците.
В центъра познаваха един саян, който държеше казино и винаги работеше с големи суми в брой (и по- рано бяха прибягвали до услугите му и обикновено му връщаха парите още на следващия ден), така че той им зае исканата сума. Саянът дори им даде 3000 отгре с думите:
— Може да ви потрябват.
В същото време един от катсите се срещна със зам.-шефа на центъра и онзи му разказа за случилото се. Катсата се казваше Барда и бе дошъл в Лондон по друго поръчение. Той беше вербувал двамата пазачи от нощната охрана на сирийското посолство в ролята на служител на Скотланд Ярд, защото подготвяше почвата за друга операция — налагаше се тайно да се влезе в посолството.
Сега, след като вече имаха парите, трябваше да измислят как да ги върнат обратно в касата, преди да се е съмнало. С това се зае самият Халед, защото знаеше шифъра и можеше да измисли някакво обяснение за влизането си в посолството посред нощ, ако случайно някой го видеше.
Барда от своя страна уговори срещи и с двамата от охраната в различни ресторанти (всеки от тях смяташе, че другият е на смяна). Така Халед успя незабелязано да върне парите.
После се прибра в хотела и там катсата му каза, че парите не са аванс (бяха решили, че ако му ги платят авансово, Халед няма да има стимул да им сътрудничи), но че през следващите 15 месеца ще получава с 1000 долара по-малко.
— Ако се добереш до някаква ценна информация, ще ти удвоим парите и ще можеш да изплатиш всичко по-скоро — поясни катсата. — Но ако отново изпортиш нещо в посолството, ще те убия.
Очевидно Халед му е повярвал, както и би трябвало. Оттогава не е взимал „на заем“ нито цент.
13. В помощ на Арафат
1981 беше бурна година. В деня, когато Роналд Рейгън положи клетва като президент на Съединените щати, Иран освободи 52 заложници, след като ги бяха държали 444 дни. На 30 март Джон Хинкли стреля по Рейгън. В Полша героят от „Солидарност“ Лех Валенса се бореше за демокрация.
След тази борба започнаха мощните политически промени в Източна Европа в края на същото
