него се свлякоха и чаршафите и одеялата.
Мики просто си стоеше гол и ухилен. Малъри му подхвърли пакета „Малборо“ и запалката. Той се опита да заеме театрална поза, изразяваща небрежно безгрижие, с цигара в уста. Тя се разсмя. След нея и той.
— Ето ти малко компания, Лиз — каза Малъри и изблъска тялото на Карлос в клозета.
Очите на Лиз се замъглиха от изтощение и мъка. Тя почти не можеше да се движи, защото Карлос се просна върху нея в странна пародия на заниманието, с което по план трябваше да бъдат заети по същото време.
— Да ти го начукам, Лиз — каза Малъри, докато затваряше вратата. — И на теб, и на гаджето ти.
Малко след описаната случка Нора Хафърти влезе в конгресната зала, за да я подреди преди пристигането на участниците, предвидено за същата сутрин.
Като се изключеше акцентът, Нора удивително приличаше на телевизионното величие Джулия Чайлдс — едър кокал и мъжки черти, но грациозна и с майчинско излъчване във всички останали аспекти. Всъщност да бъде майка беше основната й професия, след като беше успяла да отгледа четири чудесни деца в предградията на Детройт. Понастоящем, петдесет и седем годишна, тя живееше само със съпруга си Пит (инженер, пенсиониран), след като преди година и половина последното от децата й (Кели, стоматолог- хигиенист) отлетя от семейното гнездо и ги остави двамата да се скитат немили-недраги из някога толкова уютната фамилна къща.
Точно майчинският инстинкт я прободе, когато зърна момичето с вид на бездомно сираче, което подаде глава иззад ъгъла и огледа помещението. Първоначалният й импулс беше да прегърне това дрипаво дете, да го нагости с топла храна и да се погрижи за белезите и раните, покриващи цялото му тяло — поне така й се струваше.
Възможно е точно този инстинкт да спаси живота й.
— Тук ли е ангелският конгрес? — попита момичето стеснително. Май не се осмеляваше да влезе.
— Ами, да, тук е — каза Нора. — Но ще започне по-късно. Още няма никой.
Момичето изглеждаше съкрушено.
— О! — каза то.
— Но ти можеш да дойдеш пак — каза Нора. — Би трябвало да започне към десет часа.
— Ами, като че ли няма да мога — каза разочарованото младо същество. — С приятеля ми трябва да хващаме пътя съвсем скоро.
Нора погледна към коридора и видя млад мъж. Косата му беше мокра и кракът му нетърпеливо подритваше килима. Можеше само да се надява, че не той е причинителят на белезите и раните на девойчето.
То й подхвърли малка розова брошура и каза:
— Попаднах на това в една книжарница в Илинойс, оттам съм. Вие ли сте жената-ангел?
Нора Хафърти наистина беше „жената-ангел“. Животът й завинаги се промени след прочитането на една книга, озаглавена „Ангели между нас“ и написана от Мериън Гейнис. В Гейнисовия модел на Вселената ангелите присъстваха навсякъде, грижеха се за всички и не позволяваха на праведните души да се случат лоши неща. Да се научиш как да живееш щастливо за Гейнис означаваше да изградиш здрава връзка с личните си ангели, понеже всички вътрешни конфликти на дадена личност произтичаха от битките, водени от групи ангели в света на духа. Общо взето, доста лесна и удобна за възприемане космология, която булевардната преса обозначаваше като „религиоподобна“ и предлагаща всеизвестните предимства на традиционната религия — сигурност, щастие, любов и същевременно сваляща от душата на вярващия съпътстващото бреме — боготворене, покаяние или риска от вечно проклятие.
Нора се занимаваше с публикуването на двумесечен бюлетин („Ангелски глас“) и ръководеше Американския постоянен електронен форум — най-бързоразрастващата се дискусионна мрежа. Една седмица след интервюто й за „Таим“ и „Нюзуик“ тя реши да се заеме с подготовката на първата национална конференция, посветена на ангелите, която да се проведе в Лас Вегас, Невада.
— Пропътувала си цялото това разстояние само заради конференцията ли? — понита Нора момичето с необикновено силна и събуждаща у нея безпокойство аура. Нора не можеше да си спомни някога да е изпитвала нещо подобно. Ангелската битка, разиграваща се насреща й, трябва да беше от порядъка на Армагедон.
— Ами, ние всъщност сме тръгнали… е, няма значение закъде. Мики ще избеснее, ако се изпусна да кажа. Но причината да минем през Лас Вегас е, че чух за вашата конференция и исках да дойда. Така, както ни се стекоха нещата, няма да ми е възможно да присъствам, но се чудех дали не би се намерило нещо, което да взема със себе си?
Нора погледна разопакованите кашони с материали и се опита да си спомни в кои от тях държеше популяризаторската си литература. Ако някога през живота й се беше случвало да види някой, нуждаещ се от малко ангелска помощ, това беше точно в този ден. Момичето пред нея.
— Мал, побързай, трябва да тръгваме — обади се младият мъж от коридора.
— Секунда, Мики…
— Веднага! — Безпрекословната заповедност на тона му накара Нора да изпита още по-силно съжаление към момичето. Тя разрови хартиената папка с бележките за лекцията си същия следобед и намери подходяща брошура.
— Заповядай, скъпа — каза тя и я тикна в ръцете на момичето.
— Благодаря ти, Нора — каза то. От лицето му бликаше благодарност. — Казвам се Малъри…
— Мал! — изкряска спътникът й, влезе в залата, сграбчи я за ръката и я извлече навън.
— …и завинаги ще запомня колко добре се отнесе с мен. Знаеш ли, Нора, аз мога да виждам ангели. Мога, наистина. Около теб е пълно с тях.
Петък сутринта, шест и петнайсет. Щяха да изминат часове, преди полицията живо да се заинтересува от Нора и тя да осъзнае, че се е разиграло събитие от най-съдбоносно значение — за конгреса и може би за целия й живот.
Лиз Делакроа оцеля и беше възнаградена — стана звездата на седмичния филм на Ен Би Си „Страховити убийци: Мики и Малъри в хотел «Мираж»“. Преодолявайки притесненията на цензорите от компанията, режисьорът Шенън Стайкс нагласи действието през цялата сцена на схватката да протича на бавни обороти, като камерата скачаше от размяната на удари към близки кадри от реакцията на Лиз, за да не бъде насилието пресъздадено прекалено страховито и отблъскващо. Един от критиците му отбеляза, че техниката давала усещането за гледане на подводен балет.
В сравнение с истинската история бяха променени няколко елемента. Първо, Карлос се бореше с Мики, не с Малъри, защото това бе чувството за реализъм на сценаристите. Второ, на Карлос му побеля кожата, беше повишен в управител на конгресния център и в ръцете му беше тикнат диамантен пръстен, с помощта на който възнамеряваше да получи ръката на Лиз. Трето, във филма схватката беше с времетраене три минути и половина, докато истината е, че между началото и края й нямаше и шейсет секунди.
Точната рамка във времето на горезаснетото събитие беше възстановена по непосредствените свидетелства на Лиз Делакроа и други двама гости на хотела — Рон и Марта Кулман от стая 1142, които изгледаха и прослушаха част от схватката в коридора през шпионката на вратата на стаята си. Семейната двойка от Милуоки по-късно сподели пред полицията, че не довели инцидента до знанието на хотелската управа, защото го сметнали просто за кавга между любовници, в лицето на Карлос и Малъри. Интервюирана специално с оглед на настоящата книга, Марта призна какво е било истинското й впечатление — че Карлос е сводникът на Малъри и че двамата не са могли да постигнат съгласие по повод на пари или наркотици. Не искала да го спомене по-рано, защото се стараела да бъде по-либерална и с по-свободни възгледи. Нещо естествено, като се вземе предвид, че била пристигнала за три дни в Лас Вегас, за да участва в конгреса на ангелите.
8.
Съдено ни е никога да не узнаем по кой точно маршрут поеха Мики и Малъри, напускайки Лас Вегас
