онази нощ — пътуване, което някак си ги отведе в Галъп, Ню Мексико, след два дни и деветстотин километра. Поне осем собственици на бензиностанции по разни градчета предявиха претенции да са били посетени от двойката по време на тези „губещи се“ дни, но изявленията им бяха оценени като пълни измислици от ФБР и щатската полиция, след като собствениците се издъниха в няколко много съществени пункта: марката на колата, татуировката на Малъри във формата на скорпион и акцентите им (арканзаски за Мики и илинойски за Малъри). Един от бензинджиите, Пит Бюкейн от Джунипър, Аризона, вече беше получил от зет си Стан триста и петдесет тениски с щампата „Мики и Малъри: Леле какво гориво“, когато се обади на шерифа да го информира кой се е отбивал при него.
В касова бележка, прибрана заедно с други в счетоводната книга на въпросния инициативен гражданин и намерена по-късно, е отбелязано, че Оуен Трафт от Пало Алто, Калифорния, е сред първите, закупили си тениска с предполагаемото изказване на Мики и Малъри.
Размер „XL“.
Въпреки недостатъчното очевидци, с чиято помощ да може да се възстанови маршрутът им през тези два дни, самите убийци са ни подсигурили с документ, отразяващ периода по много самобитен начин, а именно „ангелски наръчник“, даден на Малъри от Нора Хафърти (същата, между другото, е и съставител на въпросите, включени в него). Открит в жабката на „Чалънджьр“-а, наръчникът ни осветлява с интимни подробности от „сватбата“ на Мики с Малъри, сексуалния тормоз, упражняван от баща й, ревността й при замесването на Мики с други жени.
Опирайки се на факта на двете убийства, чието извършване се свързва с Галъп, можем да направим заключение, че Малъри е писала отговорите в два последователни дни от пътуването, като е попълвала по половин брошура, грубо пресметнато. На такава мисъл навежда преминаването от черно към червено мастило след шестия въпрос и промяната в тона, най-вероятно паузата между двата дни. По-долу са дадени някои от въпросите и отговорите към тях.
Караме по път, който води към Ню Мексико. Мики кара. Кара непрекъснато, откакто напуснахме Лас Вегас, преди около четири часа. Казва, че сме още в Аризона и не сме стигнали Ню Мексико, но и това щяло да стане. В момента не виждам никакви други ангели осен Мики, когото смятам за ангел, но сигурно във въпроса не става дума за такива ангели. Ако във въпроса се има предвид, че ние търсим ангели, аз мисля, че ще ги намерим, когато стигнем в Ню Мексико. Сега съм в моето търсене на ангел заедно с Мики. Той обаче не знае много за тия неща. Аз го пазя в тайна, въпреки че го обичам, защото, изглежда, си имаме тайни един от друг и това ще бъде мойта. На ти сега, Мики Нокс!
Да, аз мисля, че ангелите са силно свързани с любовта. Мики и аз тъкмо се оженихме преди един час (отсега нататък да се знае, че съм Малъри Нокс!) и аз чувствах, че около нас е тъпкано с ангели. Бяхме само аз и Мики на моста над най-красивия каньон, който някога съм виждала, сериозно говоря, беше направо райско. Мики рече нещо за Бог и душите и разни други неща, после ми сряза ръката, после своята и ги притиснахме една в друга. Капките кръв сякаш минаха километри, преди да паднат в реката, и си спомням как си помислих, че рано или късно тая кръв ще отиде във всички океани по света и може би някой ден, ако доживея докъм осемдесет (ха! отдавна ще съм пукнала!), ще мога да си пия лимонада, в която ще има мъничко кръв, смесена на сватбата ми с Мики. Той намери пръстените за двама ни — две сребърни змии, целите увити една в друга.
Вместо воал носех парчето плат, което отмъкнах от една маса в залата на конгреса (доста дълго парче!) и точно като спряхме да се целуваме, духна вятър и го смъкна от главата ми. То също падна в каньона, но много бавно, като че ли летеше. Като че ли беше ангел, спускащ се от рая. Ако някой ден го намеря там долу (къде?), бих искала да бъда погребана, увита като мумия в парчето от любовта ни.
Майка ми, баща ми, брат ми и аз заедно ходехме в „Сейнт Ендрю“ някъде докато навърших дванайсет. Спомням си, че ми харесваше — и музиката, и хорът, и Исус, окачен там горе гол. Спомням си, че ми се струваше хубав. Мики е много по-голям, отколкото беше оня Исус, но понякога, когато е заспал, ми напомня за него — с разперени ръце, сякаш пада в нещо много голямо и студено.
Една неделя баща ми каза, че нямало да ходи на църква и по-късно изобщо не стъпи там. Бях на дванайсет или тринайсет, когато той каза, че аз също не трябва да ходя, защото не искал да флиртувам с момчетата в църквата. Била съм ги подмамвала по време на молитва. Майка ми беше абсолютна мръсница и веднага се съгласи, тъй че скоро той започна да се занася с мен в неделните дни, когато останалите бяха на църква — повечето пъти само се събличаше, но от време на време искаше и повече. Първите няколко пъти, когато се случи, просто изключвах и все едно че ме нямаше там, въпреки че след това ми ставаше адски кофти. Един ден обаче не изключих и докато баща ми си работеше отгоре ми, се замислих за Исус и как той е висял на кръста седмица или нещо такова, а оная работа продължаваше само около час. Тъй че двете неща изобщо не можеха да се сравняват. Смешно ми стана следващата седмица, когато започнах да се държа съвсем различно и на баща ми хич не му понесе. (Това не съм го разказвала на Мики; той смята, че съм най-добрата, но не ми е ясно с кого ме сравнява, а няма и да питам.) Не можеше да го изправи заради лекарствата си за сърце, които хич не щеше да пие, и за едно момиче на четиринайсет или петнайсет години напъните му бяха смехотворни. Само си приказваше, че ще ме чука, наричаше ме мръсница, курва и какво ли не, но това си оставаха само приказки, защото в действителност нищо не можеше да направи.
Майка ми си беше много религиозна, чак докато я убихме, но си мисля, че е знаела какво става почти през цялото време и си е траела, тъй че най-вероятно ще гори в ада, което много ме радва.
Когато хората започнат да ни създават неприятности на нас с Мики, появява се това необяснимо усещане, все едно че ми се иска да се държат още по-зле с мен, защото знам, че това ще ме подлуди и — БУУМ!, ще се стоваря отгоре им като супержена. Не мога да си обясня как го правя. Получава се съвсем естествено, все едно някой, който страхотно умее да им изкарва акъла на хората, е с мен и ми казва какво да правя. Дори и да си силен като Мики, не е достатъчно просто да се разфучиш и да се разпениш. Аз не съм толкова силна като него, затова трябва да удрям където трябва и го правя. Не знам защо, просто го правя. Тъй че този ангел, предполагам, че е ангел, ми помага да го правя.
Фара.
Фара е момиче като мен, само че е здравенячка и има хубава руса коса. Може да скъса задника на който и да било мъж, дори и на Мики, ако се наложи. Но аз не й позволявам, защото обичам Мики, въпреки че ако бях на нейно място сигурно щеше да ми се прищява от време на време. Фара не би могла да е мъж, защото ако беше, щеше да се захване да му види сметката на Мики, задето е такъв гадняр. Аз не мога да го спра, защото мъжете не можеш ги спря, когато ги прихванат лудите. Например Мики Нокс.
Мисля си, че може аз да съм неговият ангел. Аз върша сума ти ангелски неща, като например да го защитавам и да му пазя гърба, приспивам го с песни и вероятно той нямаше да е това, което е, ако не беше мойта обич и подкрепа, когато отиде в затвора задето открадна колата на баща ми. Каза ми, че докато бил там, ме сънувал всяка нощ, а аз сънувах, че се нося във въздуха около него и това означава нещо. Също така, преди да ме срещне, той не е можел да се държи добре с никого — дори е убивал малки котенца, а аз намерих и събудих доброто в него, което си е работа на ангел, обзалагам се. Но си мисля, че той си няма
