Скъпа Малъри,
Бих желал, ако можеш, да разрешиш възникналия спор между нас. Той възникна една вечер след изконсумирането и/или вдишването на значително количество вещества с контролиран състав, което даде искрата на разгорещена дискусия с теми от най-различни области — от телеология9 до телевизия.
Спомняш ли си шоуто „Фантастичен остров“? Нали се сещаш: „Самолетъ! Самолетъ!“ Сигурно се сещаш. Пускаха го след „Корабът на любовта“. А ето го и въпроса:
Какъв се предполагаше, че трябва да бъде Рикардо Монталбан (г-н Руърк) — Бог или Дявола?
Ние решихме, че само ти можеш да дадеш правилен отговор.
Аз спорих, че има такава част във Фантастичния остров, която винаги редактират — там Тату черпи всеки от гостите с по едно хапче „ЛСД“, точно когато слизат от самолета. Опитват се да го скрият с купа хавайски танцьорки, дето им закачват на вратовете оранжеви, жълти и розови гирлянди от цветя, а малкия Тату се грижи през цялото време всеки да си получи дозата.
И тогава, в края на последния сезон, когато го излъчваха, мисля, че от нас се очакваше да разберем, че г-н Руърк е въплъщение на злото, който беше изпратил всички тия хора в ада като изпълнявал желанията им на тоя свят. Но тогава момчетата от компанията решиха, хей, защо да не изтипосаме вместо това една сцена във Вегас с много, много момичета в плътно прилепнали костюмчета с пайети. (Кой пък ги харесва тия костюми? Мисля, че не ща да познавам някой, дето харесва тия костюмчета. Мнението ми за момичетата в такива костюмчета може да направи само едно изключение — за теб, Малъри).
Значи тия, дето надигат, че „господин Руърк е бог“, излязоха с аргумента, че всеки от сблъсъците бил изграден под формата на личен съдебен процес и по този начин, всъщност, представлява демонстрация на модела на Джоузеф Камбъл на епоса-дирене на персоналния рай.
Що се отнася до мен, аз мисля, че моята фантазия ще ме отведе на Фантастичния остров. Но това няма да се отрази много добре на фабулата, защото ще сляза от самолета и — Бум! — фантазията ще свърши. „Това е фантазията, в която живееш точно сега“ би казал господин Руърк и после какво ще стане с мен? Ще се появя само съвсем за кратко в началото и в края на шоуто. Аз и Хорхе Луис Борхес. (Аржентински писател-сюрреалист. Май ти се струвам надувка, а? Съжалявам. Въпреки, че е странно да се извинявам на жена, убила повече от 75 души.)
Тъй че, Малъри, според теб, какво е преобладаващото отношение на американците към концепцията на това шоу, при положение, че тя е, очевидно, толкова наркотично просмукана? Поне веднъж искам камерата да се отдръпне, за да можем да видим как героя от конкретния епизод смъква парцала, скриващ огромния му полов член.
Как ти се струва?
Скъпа Малъри, ти си злобно, жестоко, отвратително същество и всички ние от „Сигма Фи“ искаме да смучем горещата ти п…а. Ако някога излезеш навън, може би ще се спретнеш за някое от нашите „тематични“ партита. Голям успех отбеляза „Нощта за убиване на морското свинче“ — повече от двеста участници. Завързахме задните крака на едно голямо, дебело морско свинче и го увесихме в дневната от тавана и всеки поред имаше възможността да го мушка с шило за разбиване на лед, да му изпича муцуната със запалка или да му ръга моливи в гъза, а то през цялото време врещеше, като че ли колят цяла свиня. Целта на играта беше да не го убиваме колкото е възможно по-дълго. Чиста истина е, че животното оцеля цели шест часа и половина. Предполагам, че затова го използват в експерименти.
Тиш, гаджето ми, така се вживя във веселбата и толкова силно се опита да го мушне, че се наложи да я възпирам. (Тя започва да учи право през есента — напомня ми за теб.) По-късно отведох Тиш на канапето и я изчуках и тя каза, че никога не се е чукала толкова хубаво, както докато слушала предсмъртното врещене на косматата топка. Оттогава насам проведохме „Нощ за убиване на малкото коте“, „Нощ за убиване на малкото кученце“ и „Нощ за убиване на тлъстото прасе“ — Божичко, а то как квичеше!
Някаква пичка от ветеринарното училище разбрала за веселбата и се втурна с писъци и се опита да смъкне животното, та се наложи Тиш да я укротява. Накрая я завързахме върху голямата маса до бюфета и замалко да изпуснем положението от контрол, когато двама футболисти се захванаха с нещо, което приличаше на изнасилването й, но, ако щеш вярвай, на нея й хареса. В края на краищата, справи се като професионалистка, работейки едновременно отпред и отзад, на сандвич, а в същото време Брент, който е в подготвителен медицински клас, изряза очите на прасето. (Да, още беше живо! Чудя се как ли се чувства мама-прасе след случилото се и дали изобщо й пука.) Имахме и един проблем, от който съумяхме да извлечем полза. Инес, нашата хазяйка, заплаши да отиде при декана. Казахме й, че ние пък ще я изпеем на имиграционната служба и това я накара да млъкне. За да й дадем урок, ненадейно организирахме „Парти, посветено на измъчването на хазяйката“. Не, не я убихме, но след като й изкарахме акъла порядъчно, се наредихме на опашка да се изпикаем отгоре й. (Тя напусна на другия ден.) По-късно, докато се чукахме, Тиш ми каза колко много искала да я убие — щяло да бъде най-върховното шибане. Не съм убивал досега и не можех да споделя впечатления. Понякога си мисля да опитам, но ако ме хванат, ще стане кофти. Чакат ме още една година от предварителното обучение и три години в бизнес-училището и не ми се ще да подлагам на опасности дългосрочните си планове. Чувал съм за места в Тайланд, откъдето можеш да си купиш човек за убиване (обикновено някой смотаняк или смотанячка, чрез които семейството трябва да си набави нещо за прехрана) и това може да се окаже веселба. Може би с Тиш ще отидем там на меден месец. Тя постоянно повтаря, че насилието е проява на истинския дух на Майката Природа. Маркиз дьо Сад е казал, че жестокостта е напълно присъща на човека. Предполагам, че по този начин всички се проявяваме като екологично чисти. А ти и Мики сте езическите ни богове. Ако с Тиш не се бяхме толкова загробили да се сдобиваме със степени и да правим пари, щяхме да сме същите като вас. Утрепете неколцина и заради нас!
Госпожо Малъри Нокс,
Представлявайки компанията „ИнтерПасифик Продъкт ООД“, оторизирани сме да Ви предложим 15 000 долара, за използването на Подобието и Тялото на Малъри Нокс при изработването на детски играчки, включващи:
1) плюшена кукла Малъри Нокс, еластична, 30 сантиметрова;
2) кутия за храна и термос „Малъри Нокс“, „Родени да умрат“;
3) гребен за коса — „изваждащ се бръснач“ — „Малъри Нокс“;
4) лепенки за детски велосипеди „Малъри Нокс“.
