само насън. И по-точно, в кошмарите си. Като на мръсница, на която й предлагат да се чука. И аз си помислих, че между едно суперченге и една суперубийца може и да има нещо. Може пък той да се облажи в края на краищата. Мен ако питаш, по-скоро ще си пъхна оная работа в натрошено стъкло. И тогава Остин и аз, двамата решаваме, че не можем да бъдем обвинени за нещо, което не знаем, ако стане изкофтяне, и отиваме да изпушим по една.
В следващия момент Сканети започва да врещи, все едно че е прасе, дето го колят. Затичвам се към вратата, но ключовете са у Остин и двамата сме толкова втрещени като виждаме, че тая четирийсеткилограмова пичка ще му потроши гръбнака на нашия здравеняк, че едвам успяваме да отключим. Махаме я от гърба му и Сканети е толкова побеснял, че вади патлака си и щеше да си я застреля на място, ако не бяхме му се развикали да престане. Ще си помислиш, че му е казала, че има най-мъничката нишка на света или нещо такова, защото отначало той просто не можеше да я остави жива на тоя свят. Но после си поема дълбоко въздух, после още веднъж и най-сетне и аз си поех въздух да се успокоя, щото разбрах, че няма да я застреля.
И после той хваща палката на Остин и почва да я налага. Отначало съм спокоен, щото поне не стреля по нея, но пък той продължава ли, продължава да я налага а тя пищи ли, пиши и може и да е убийца, но е и жена, и става непоносимо да гледаш. И аз си мисля как да го спра, обаче изведнъж сякаш всички адски бесове са пуснати на свобода и следващото нещо, което ми се мярка пред погледа, е Мики Нокс, застанал на вратата с карабина. Преди да успея да мигна, Остин е на земята и всичко наоколо тече като на бавен кадър, и аз успявам да гръмна веднъж и усещам как жегата от изстрел ме хвърля назад в стената.
И това е последното нещо, което си спомням.“
Щом Дуайт Макклъски излезе от стаята за интервюто, Мики реши да се направи на шут.
Стражите, давали наряди в блока, където се намира неговата килия, си спомнят, че често са го виждали застанал пред огледалото да разказва по сто пъти шегичките, прочетени в рубриките на „Плейбой“. Никога не му омръзвало да се слуша и сам си бил най-вярната публика. Някои от шегичките дори били смешни.
Така че формата му беше напълно подходяща, когато започна да разправя вица за малкия Джони, който отишъл на автокино с по-голямата си сестра и гаджето й Боби.
„Той обикаляше стаята, сякаш искаше да е сигурен, че вицът му ще бъде чут и схванат от всеки един от нас — припомня си Хърб Гейнис, член на екипа на «Американски маниаци». — Отначало си помислих: «Брей, на тоя човек много му се иска да бъде център на внимание.» Но, после, като размислях над всичко случило се, си спомних как внимателно ни наблюдаваше. Отбелязваше си мислено кой от охраната е по-нащрек и кой се е разконцентрирал от вица и няма да успее бързо да стреля. Брилянтно проведена операция. И досега не мога напълно да проумея как го направи. Не знам човек или ангел ме е пазил, та оцелях след цялата пукотевица в стая пет на пет, но искам да се възползвам от възможността да му благодаря, който и да е той.“
Вицът, взет от рубрика на „Плейбой“, е следният: Майката казва на сестрата: „Окей, можеш да отидеш на автокино с Боби, ако вземеш и малкия Джони“. Сестрата се съгласява. Отиват на кино и се връщат. Майката привиква малкия Джони и му казва: „Кажи къде ходихте? Какво стана?“ Джони, който не може да говори, прави мимики, все едно целува някого. „Целуваха се — казва майката, — и какво друго?“ Малкият Джони стиска въображаеми цици. „Опипвал я е, какво още?“ Малкият Джони започва да се съблича. „Махнали са си дрехите, какво още?“ Малкият Джони прави движения напред-назад от кръста надолу. „Правили са оная работа! А ти какво правеше през това време?“ Малкият Джони си вади пишката и се изпразва за секунди.
„В тоя момент всички се смееха — припомня си Гейнис, — включително и самият Мики Нокс, който държеше в ръка десертно блокче «Уинчел» , взето от кутията близо до Кавано. Изведнъж подхвърли десертчето на Хомолка, който сто на сто щеше да се пресегне да го хване, и в същото време стигна до кулминацията на вица, изпищявайки: «Малък Джони, не!».“
„Предполагам, че мислено е изчислил, че драматизацията му е минала с най-малък успех пред Кавано, който беше и най-добрия стрелец от намиращите се в стаята — разсъждаваше по-късно Девлин. — А може и просто да е решил, че любимецът на шефа има най-много какво да губи.“
За части от секундата вниманието на Хомолка беше съсредоточено върху улавянето на десертчето. Мики сграбчи карабината на Кавано и пусна откос през стаята. Куршумите улучиха първо Зендел, а след него и Пауъл. Впоследствие следователите окачествиха смъртта на Курт — огромен на ръст добряк, известен с бавните си реакции, като нещастно съвпадение. При падането на Пауъл автоматът му изгърмя и уцели Курт в момента, когато залягаше на земята.
— Не си и мечтай, че можеш да се измъкнеш оттук, Нокс — каза Кавано, легнал на пода в състояние на шок, след като стрелбата престана и на оцелелите присъстващи им стана ясно, че по някакъв начин Мики Нокс е спечелил сражението. За да подчертае безспорността на победата си, Мики се наведе над Кавано и строши показалеца на дясната му ръка.
— Аз съм най-опасният човек на света, Кавано. — Показалецът на лявата ръка сподели съдбата на събрата си от дясната и писъкът на Кавано приличаше на звуците, издавани от котка, когато я палят жива. — Когато най-опасният човек на света ти казва да направиш нещо, трябва да помислиш два пъти, преди да му откажеш.
Очевидно беше, че Кавано няма да създава повече притеснения на Мики Нокс. Както и всички останали. Мики инструктира каквото беше налице от снимачния екип, а именно — Роджър Бринкс, оператор, Хърб Гейнис, звукооформител, Джош Ричмънд, плейбек оператор, Джули Гуенхайлър, продуцент — какво да правят. Уейн Гейл беше открит под бюрото, където се беше напъхал.
Заповедта към Роджър беше да включи преносимата видеокамера или да се прости с живота си. С един жест Мики изкара заложниците вкупом от стаята. Последваха ги Хомолка и Кавано с вдигнати ръце. Останалото беше леш.
— Води ме към килията на Малъри, Кавано — каза Мики. — И се моли още да е цяла.
На Уейн в последната секунда му хрумна да грабне клетъчния телефон от бюрото. В резултат цяла Америка стана свидетел на най-смелото, невиждано и нечувано затворническо бягство в световната история.
Мястото на Антония Чавес в пантеона на журналиста е запазено — резултат от един пример на приложение на максимата: „да бъдеш където трябва когато трябва“. Започнала като светски хроникьор с пикантни историйки за прочутите и богатите и отразяване на светската шумотевица, тя се прехвърли във втория стол на водещ новините от десет часа, след като ръководството на третата по популярност чикагска телевизионна станция преразгледа концепцията си за най-важното й предаване. И наистина, склонността й да се облича в прозрачни блузи доста беше покачила рейтинга на шоуто през последните седмици.
Когато му позвъниха, за да го уведомят, че компанията установява връзка на живо с Батонгавил чрез Уейн Гейл и екипа му, намиращ се в епицентъра на ужасяващ по мащабите си бунт, продуцентът Скот Мабът хвърли поглед към Антония — фризьорите и гримьорите тъкмо я приготвяха за шоуто в десет часа. „Тя не става за тази работа“ — помисли си Скот. Но не друг, а самият глава на телевизионната компания, тъстът на Уейн Гейл, беше позвънил на менажера в студиото със заповед за започването на предаването на живо. Незабавно.
Хората от „Стандарти и контрол“ пощуряха. Било невъзможно, казаха, излъчването на живо. По никакъв начин не можели да контролират потока от образи, достигащ до тях посредством въздушните вълни и оттам — по домовете на американците. Цяло едно поколение, понастоящем деца, щяло да бъде увредено завинаги от демонстрирания им парад на варварството. Но за компанията това представляваше несравним шанс да се изкачи еднолично на първото място за сезона, вследствие на което да събира златните яйца през следващия, под формата на цени за реклама. В хода на тези разсъждения беше решено предаването да излезе в ефир с шейсетсекундно забавяне, а компанията щеше да се скрие зад аргумента, че всичко показано преследва пълната журналистическа автентичност. Тази нощ служителите, които си вадеха хляба с натискането на бутоните за редактиране, нямаха особено натоварена програма.
Заглавно каре изпълни екраните на милиони телевизори из цяла Америка:
