Когато стигна до площадката на втория етаж, той спря за миг и се замисли дали да не се качи до апартамента, в който бе отседнала Лора. Само за да й пожелае лека нощ. Но се чувстваше прекалено изтощен и се отказа.
На следващата сутрин в седем и половина Адам беше вече в трапезарията. Стаята бе празна. След малко Лили, прислужницата на Джесика, влезе с поднос пресни кифлички.
— Аз ли съм първи? — попита Адам.
Брат ви, Пит, излезе преди около двайсет минути, а баба ви още не е слязла.
— А Лора?
— Не съм я виждала — сви рамене Лили и излезе.
Адам отпи няколко глътки кафе, взе една кифличка и тръгна към апартамента на Лора, тъй като реши, че се е успала. Почука на вратата. Отговор не последва.
Почука по-силно, но резултатът беше същият. Натисна дръжката и с изненада откри, че вратата е отключена. Прекоси хола и силно почука на спалнята.
— Събуди се, красавице. Очаква ни още един ден на кръглата маса.
Отвътре не се чуваше нито звук. Той рязко отвори вратата.
— Лора? Лора, наближава осем. Трябва да…
Той млъкна и се закова на място, когато видя, че леглото е празно. И идеално оправено.
Така, каза си веднага той, преди въображението му да е успяло да нарисува някои доста неприятни картинки. Значи тя е станала рано, облякла се е, оправила си е леглото и е излязла с Пит. Прислужничката просто не я е видяла.
Откъм хола се дочу шум. Адам се втурна натам с надеждата да види Лора.
Но не беше Лора, а баба му.
— А, ето къде си бил, Адам.
— Въпросът е — каза рязко Адам, — къде е Лора?
— Опасявам се, че си е тръгнала, скъпи.
— Искаш да кажеш, че е тръгнала заедно с Пит към компанията?
— Не, Адам — отвърна Джесика след кратко мълчание.
Буца заседна на гърлото му.
— Леглото й е оправено. Значи не е спала тук, нали?
С присъщата за нея прямота, Джесика леко поклати глава.
Адам се изпълни с такава ярост, че за миг изгуби равновесие и сграбчи облегалката на канапето, за да не падне.
— Копеле — извика, без да пуска облегалката. — Само да ми падне. Защо, по дяволите, не са останали в хотела? Защо е трябвало да я връща тук и да спи с нея под моя покрив?
Джесика изгледа изумено внука си.
— Какво, за Бога, искаш да кажеш, Адам? Лора и Пит? Да спят заедно?! Не говори глупости.
Адам бе шокиран по-скоро от тона, отколкото от думите на баба си.
— Снощи са били в апартамента на Пит — измърмори притеснено той. — Излезли са заедно. Портиерът е видял как Лора се качва в колата му. Когато се прибрах, кадилакът беше тук. Значи Пит и Лора са се върнали вкъщи.
Очите на Джесика се изпълниха със съчувствие.
— Питър се е върнал… — последва продължително мълчание — … след като е оставил Лора на летището — довърши тя.
Отново му направи впечатление тонът й. Той гледаше баба си като зашеметен.
— Тя… е заминала?
Джесика кимна, без да сваля очи от него.
— Съжалявам, Адам.
— Къде е отишла?
— Не зная.
— Пит сигурно знае — каза той и тръгна към вратата.
— Адам — извика Джесика.
Той спря и се обърна към баба си. Тя се усмихна тъжно.
— Може би е решила, че така е най-добре.
Адам влетя в приемната точно когато Пит се готвеше да влезе в залата за заседания, където го очакваха Грант Симънс и групата му, за да уточнят последните подробности по споразумението.
— Искам да говоря с теб — каза заплашително Адам.
Госпожа Сондърс, която заради преговорите бе дошла по-рано, побърза да впери поглед в клавиатурата на компютъра.
— Радвам се, че си тук. — Пит не изглеждаше впечатлен от тона на брат си. — Сигурен съм, че Симънс ще предпочете да довърши работата с теб. По необясними за мен причини, вие двамата се разбирате отлично — усмихна се кисело той.
Адам не отвърна на усмивката му.
— Къде е тя?
— Добре, почакай малко. — Питър го изгледа замислено. — Ще уведомя Симънс, че ще закъснееш няколко минути. — Преди Адам да възрази, Пит се шмугна в залата за заседания и след около половин минута се появи отново. — Да отидем в моя кабинет? — предложи и тръгна.
Адам го последва безмълвно.
— Къде е тя? — запита отново щом затвори вратата.
Питър бе побързал да седне зад бюрото си, тъй като искаше между него и брат му да има някаква по- солидна преграда.
— Не зная, Адам.
— Без номера, Пит. Ти си я закарал на летището.
— Така е. Оставих я на аерогарата, но тя не ми каза закъде заминава.
— Не ти вярвам.
— Съжалявам, Адам. Даде ми ясно да разбера, че не иска абсолютно никой — включително и аз — да знае къде отива. — Той замълча. — Може би така е най-добре.
Адам гневно се приближи към огромното махагоново бюро и удари с юмрук по него.
— Снощи проведохте доста дълъг и задушевен разговор в апартамента ти. Или приказките са били по- малко, отколкото си мисля? — каза той, задъхвайки се от ярост. Пит занемя, смаян от намека. — Е, за какво си говорихте? — попита Адам, след дълго напрегнато мълчание.
— Разни неща. По работа — притеснено отвърна брат му.
— Глупости. Какво се случи, Пит? Тя възвърна ли си паметта? Кажи ми! Ще го преживея. Просто искам да зная. Имам право да зная, дявол да го вземе!
— Няма нищо за казване. Спомена само, че имала намерение да замине веднага след като се върнала от Сан Франциско. Че ти си знаел. И затова… заминаването й нямало да те изненада.
— Тя каза, че ще остане, докато приключат преговорите.
— Заяви, че… Оттук нататък можеш да се справиш сам.
— Какво друго? — попита настойчиво Адам.
— Всъщност нищо особено. Беше… разстроена.
— Разстроена?
— Разбира се, че беше разстроена. Тя е влюбена в теб, идиот такъв!
— Тогава защо избяга от мен?
Пит понечи да каже нещо, но се отказа. След това промърмори:
— Ще имате прекрасни спомени. — И в същия момент изпита страх, че Адам ще се нахвърли върху него.
Но вместо да го удари, брат му се обърна кръгом и излезе с трясък от кабинета. Озова се лице в лице с Грант Симънс, който стоеше пред машината за газирана вода в приемната и си наливаше в хартиена чаша.
