— Не, не — отвърна Лазар и току повиши глас, да се чуят думите му по далеко: — Не казвам аз да се оставим… Ами кажете на целия народ да затвори чар § шията и да не отваря, докато каймакаминът не залови убийците на Ицо Баболев и на другите невинни люде. Надигна се още по-шумна врява.
— Ама как… Ние против конака ли?… — поозърна се председателят и отмина, следван от другите общинари и първенци.
Каймакаминът посрещна преспанските граждани прав сред стаята си и започна той пръв да се оплаква:
— Бре, бре… Каква беля стана? Какъв джувап ще дам сега на валията и чак в Стамбул ще ми искат джувап за тая работа! Кажете, чорбаджилар, кой уби Хайредин ага и неговите хора, питайте между вашите, че както са се разлютили мюсюлманите в града, може още по-голям бузгунлък да стане.
— Каймакам ефенди — започна председателят на църковната община, — днес пострадаха невинни…
— Знам, знам — прекъсна го каймакаминът. — Ицо чорбаджи беше добър човек, приятел ми беше и бъдете рахат, аз ще заловя виновните.
— Видели са там, Кючук Кадри бил… — започна пак председателят, но каймакаминът пак го прекъсна:
— Знам, знам, чорбаджилар, кой е бил и кой не бил. Знам аз по-добре… и бъдете рахат…
Така възразяваше той на всяка дума и преспанци нямаше какво повече да кажат. Спогледаха се те и току тръгнаха да си вървят. Каймакаминът подвикна след тях:
— И кажете на вашите да не предизвикват мюсюлманите, че, не дай боже, още по-голяма беля може да стане.
Преспанските агалари и бейове скриха на сигурно място Кючук Кадри за известно време. Следователят при конака разпита един по един задържаните селяни, но никой от тях нищо не призна, нищо не издаде. Каймакаминът нареди да ги освободят и прати до валията в Битоля, доклад, в който писа: „Задържаните селяни освободих, понеже не се намериха между тях виновни за убийството на Хайредин Арап ага и хората му. Една голяма тълпа от разярени мюсюлмани нападна чаршията и уби четирима християни. Това беше заради убития Хайредин ага и хората му. Виновният Кючук Кадри не се намери в града. Вярвам, че не ще се намери вече християнин да дигне ръка срещу мюсюлманин и ще настъпи пак мир и тишина в поверената ми кааза…“
Не последва никакъв отговор, никакво нареждане до каймакамина. Това лято бе пламнало въстание в Босна и Херцеговина. После се чу за бунт в Стара Загора. Битолският валия намери, че размирицата в Преспа беше благоприятно приключена.
ТРЕТА ЧАСТ
ДЯДО ИВАН
I
След вечерята Ния и Неда седнаха да навиват прежда. Ния въртеше в малката си ръка нарастващо кълбо, а Неда, надянала преждата на двете си ръце, поднасяше й нишката с равномерни движения. В къта, откъм другата страна на високата газена ламба, седеше Лазар, разтворил получен днес цариградски вестник. По белите стени на стаята смешно се кривяха три тъмни сенки. Насреща, в светлината на ламбата тихо трептяха и сияеха ярките шарки на спуснатите завеси на прозорците. Зад тях се дочуваше глухият вой на мартенска нощна буря. Неда позабави движенията на ръцете си, Ния спря да навива и я погледна. Девойката срещна погледа й със замижали очи, сетне отеднаж ги разтвори широко, празни, уплашени. По устните на Ния премина едва доловима усмивка. Тя рече тихо:
— Ей сега ще свършим…
— Аха… — отвърна като ехо Неда. Пристъпите на нощната буря зад яките прозорци на новата къща предизвикваха в девойката страх, но и чувство на здравина и сигурност, та я унасяха в сладка дрямка. Ния започна да навива кълбото по-бързо, а Неда продължаваше да се бори все тъй безуспешно с непобедимата дрямка.
— Е, хайде, хайде — рече тихо Ния. — Върви да спиш.
— Не, аз…
— Върви, върви. Аз сама ще довърша още малко. Не ми се спи.
Лазар и Ния останаха сами. Ния протегна нозе върху меката ямболия, придръпна свенливо фъстана си и надяна останалата прежда на малките си, тесни стъпала, обути в шарени чорапи. Върху новия мутаф, там, дето почиваше дебелата ямболия, тя бе оставила чехличките си от тъмночервено кадифе, допрели едно до друго тесните си връхчета. Ръката на младата жена отново започна да върти кълбото, а другата й ръка ритмично подръпваше проточилата се нишка. Лазар прошумоля с вестника и го остави встрани, загледан
