опитваше да се измъкне. Кривиот сложи пушката си на пода, сграбчи турчина за брадата, изви главата му назад.
— Дай ножа — посегна той с другата ръка към шурея си.
И закла агата в леглото му.
Селяните взеха само оръжието на петимата избити катили38. Атанас Кривиот рече:
— Да не посмей некой да вземе нещо друго оттука! Ще кажат после, че сме ги ограбили. Ние не сме за грабеж…
Слязоха и седмината долу, в двора. Стояха там все на същото място двете жени и ратаите на Арап ага. Атанас Кривиот им махна с ръка:
— Елате… — Сетне той продължи: — Само вие тука видехте що стана и ако се разчуе за нас, ще знайме, че вие сте казали.
— Не бери грижа, Атанасе — викна един от ратаите. — От нас нема да излезе. Ние…
— Направихме го, ще знайте, за добро. Ама ако отвори некой от вас уста — ще смогна аз да му откъсна главата. Изтребихме бесни песове, дете в майка беше проплакало от них.
— Така, така, Атанасе… Живи да сте, брате!… Не берете грижа — развикаха се един през друг ратаите и двете жени.
Излязоха от двора на кулата седмината въоръжени селяни, надигали сега по две пушки, силяхлъци и всякакви други оръжия. Те още се виждаха надолу по пътя, когато една от жените в двора викна:
— Ама що стоиме ние тука!
И току се спусна тя навън, накъм новото село, припна след нея и другата, като подрънкваше с празното котле.
Малко по-късно откъм селото се зададе тълпа от петдесетина души мъже, жени, деца. Скърбуцаха между тях няколко коли, клатеха глави дребни кончета, магарета. Нахлуха всички в двора на кулата. Разбиха хамбарите, разбиха вратите и на другите складове нататък към дъното на двора. Дигнаха всичко, що се намери тук за храна, за облекло, и го пренесоха по къщите си, скриха го вдънземя, отведоха и конете на Арап ага. Нямаше какво друго да се взема — останаха само голите стени в кулата, разбитите врати и празните хамбари. Тогава тия възбудени люде дигнаха и хвърлиха в трема долу, под стълбата между хамбарите, и убития в двора турчин. Сетне напълниха долния кат на кулата със слама и я запалиха.
Беше на шестия ден на панаира, когато докараха в двора на чаршийската джамия обгорелите трупове на Хайредин Арап ага и на четиримата му пазачи. Още предния ден се разчу за убийството на Арап ага, но само това се знаеше, че бил нападнат в кулата му от непознати люде, които са запалили и кулата. Настана голям смут из чаршията, когато минаха там, през цялата чаршия, колите с избитите турци. Същия ден заптиета и въоръжени преспански турци прекараха пак през чаршията голяма група селяни — изполичарите на Арап ага и други някои селски люде, които заптиета бяха настигнали по пътищата тоя ден — боси, окъсани селяци, които вървяха като подплашено стадо между настръхналите въоръжени турци. Наблъскаха ги всички в градския затвор — гладни, жадни, премалели от страх. Между тях не беше ни Атанас Кривиот, ни шуреят му, ни друг някой от другарите му.
Настаналото смущение в чаршията премина бързо тоя ден. Никога преди не се бе събирал толкова свят за панаира, никога не бяха ставали толкова много покупки и продажби, дошли бяха тоя път в Преспа и повече камилски кервани, та изкарваха камилите на цели стада в околностите на града. Голяма беше залисията у всички — минаха през чаршията колите с убитите турци, и заминаха, минаха и задържаните селяни, замря, утихна за някое време пазарът, сетне пак всичко зашумя, завика, раздвижи се нагоре- надолу. Шумно, с викот и тропот започна и другият ден. Никой не забелязваше, че в чаршийската джамия се събираха турци. Още рано тоя ден те бяха погребали убитите и сега пак се събираха в джамията, но мнозина от тях бяха надигали оръжието си.
Най-напред всички се струпаха в самата джамия. Глух и някак далечен се чуваше в полумрака между дебелите каменни стени гласът на главния ходжа. Той не изричаше молитви, нито повтаряше изречения от корана, а с несдържана ярост призоваваше правоверните да излязат в защита на своя дьовлет и падишах, на своята мюсюлманска чест. В здрача под сводовете на джамията, над главите на събраните тук османлии, застанали един до друг мълчаливи и неподвижни, се виждаше широката бяла чалма на ходжата и мрачното му лице — мургаво, с хлътнали бузи и дълбоки бръчки, обкръжено с прошарена, кръгло подстригана брада. Той не ръкомахаше, не въртеше очи и глава и само гласът му се носеше из цялата джамия пълен с гняв:
— … Не давайте, което ви е дадено от самия аллах, счупете ръката, която посяга да ви го вземе! Вие сте господарите на тая земя, а всички други, които живеят тук по ваша милост, са ваши роби. Така е отредил аллах и това е неговата воля. Но дали не сме предизвикали върху себе си неговия справедлив гняв? Който се отдели от него и който погази неговия закон — ще загине. Има между нас мнозина, които се отклониха от неговия път и от неговия закон. И ето вашите презрени роби дигнаха ръка срещу вас. Правоверни! Вземете отново оръжието, което ви е дадено от аллаха, за да побеждавате неговите душмани! Правоверни! Вървете срещу душманите на истинската вяра!
Сетне целият двор на джамията се изпълни с възбудени турци, които се събираха на големи групи и слушаха какво ще каже ту един, ту друг между тях. Макар да беше голяма възбудата им, никой не повишаваше глас, не махаше с ръце. Тук бяха и най-богатите преспански аги и бейове, около тях се трупаха бедни люде с изпокърпени потури и джамадани, надянали изпомачкани калеври на боси нозе. Сдържано, изтежко подхвърляха агаларите по някоя дума на гняв и недоволство, а бедняците около тях се ежеха и ръмжаха, стискаха оръжие в ръцете си.
— На главата ни се качиха вече гяурите — рече Исмаил бей и гласът му като че ли излизаше от огромния му корем. — Цялата чаршия е тяхна, а ето дигнаха и оръжие срещу нас. Какво ще ги гледаме още? Удри свинята, да знае мястото си!…
По-нататък Рамадан ага въртеше тъмните си кръгли очи, с едната ръка току подръпваше дългите си мустаки, а другата ръка бе сложил върху силяхлъка си, който беше пълен с револвери и ножове.
— Какво — ръмжеше той. — Московецът ги учи! Московецът ги кара да се дигат против нас! Нашият най-голям душманин, а всички гяури и тия наши келеши са с него…
Край шадравана сред двора бе застанал Кючук Кадри, препасан и той със силях, с пушка в ръце, и току кривеше надменно рамена, ръце:
— Сто гяурски глави ще взема за Хайредин ага! Няма да питам ни каймаками, ни паши. Тях Ицо Бабол с алтън ще ги купи… — Той стисна кокалената дръжка на ятагана си, който беше мушнат в силЯха му, и викна: — Кардашлар! Тръгвайте след мене. С ръка на кривия си ятаган, с пушка в другата ръка Кючук Кадри се заклати на късите си нозе към портата на джамията. Пред него се разтваряше широка пътека между навалицата, а зад него се струпваха все повече турци и се блъскаха, надпреварваха се кой да го настигне по-скоро. Той излезе пред широката порта на джамията, огледа се, като да се колебаеше накъде да тръгне, и току се отправи към чаршията. След него тропаха с кондурите си около стотина агалари и всички бяха въоръжени. Никой не знаеше и не питаше накъде ги води Кючук Кадри, но всички бързаха след него на гъста тълпа.
Преди тях още, като вледеняващ полъх, се разнесе слух из цялата чаршия, че идат насам разярени въоръжени турци, но панаирджийската залисия не спираше. И дори настъпи още по-голямо оживление — всеки бързаше в страха си да купи каквото бе наумил или да продаде още нещо. Само по улицата, по която се зададоха въоръжените турци, и навред, където минаваха, заглъхваше шум и глас, людете ги гледаха с уплашени очи.
Кючук Кадри влезе право в магазина на братята Баболевци. Нахълтаха в големия магазин и други от турците, сблъскаха се на двете му врати, не ги побираше да влязат всички отеднаж. Магазинът беше пълен и с купувачи, които замръзнаха от страх кой където бе застанал или се притискаха край стените да не пречат на агаларите. Кючук Кадри мина през целия магазин, мина край Миро Баболев, който виждаше, че става нещо нередно, ала не се и опита да спре турчина, а другите турци, които се притискаха след КадриЯта, го изблъскаха чак към стената зад него. Кючук Кадри влезе направо при Ицо Баболев, зад стъклената преграда. На миндерчето там седеше и един битолски търговецевреин, който тъкмо в това време бе извадил една голяма кесия с пари и се готвеше да плаща за някакви току-що купени врешки, Ицо се приподигна па мястото си, като че ли за да посрещне турчина или може би да се защити, но Кючук Кадри бързо насочи
