присмехулник, но не можеше да се познае дали се присмиваше сега на учителя.
Видя се как замахна с ръка Вардарски над главите на всички и викна с още по-силен, разтреперан глас:
— Към конака ще вървим! Още ли ще седят там тия злодейци, колцина са те, а ние сме цел град люде! Конакът е вече наш и управлението, нели това се реши и се подписа в Сан Стефано!
Надигна се пак шумна врява, заозъртаха се людете, всеки се привеждаше към ухото на съседа си, ширеше очи, пръсти и току се чу отново гласът на Йовче Златев:
— Какво ще кажеш ти, Лазаре…
— Ти погледни сички и попитай какво ще кажат — отвърна Лазар, без да става от мястото си, и гледаше мрачно йовчета Златев. Сетне продължи: — Е, щом питате мене — да кажа: може и за това да дойде време, може и към конака да тръгнем. — Глъчката се засили, отеднаж заговориха всички, раздвижиха се, станаха някои от миндерите, още повече викаха и шумяха тия, които бяха се струпали пред вратата. Гласът на Лазара изеднаж заглуши дигналия се шум и викот: — Стига, стига! Каза се сичко. Да си вървим веке и нека първомайсторите изпълнят, което се реши тука…
Потече по широката стълба народът, бавно заглъхваше врявата и тропотът на толкова люде. В широката общинска стая останаха само поп Димитри Тошев, Лазар Глаушев и там, до масичката си, секретарят Ордан Чингелов. Заслушан в отдалечаващите се гласове и стъпки, поп Димитри бавно се прекръсти и промълви:
— Ръка милостива протегни, господи, над тоя народ… — Сетне поклати глава и сякаш продължи молитвата си: — Лазаре… Накъде тръгваме ние и къде ще спрем…
— А тука ли да останем, отче, дето сме сега? В тъмнина и неизвестност… Напред ще вървим, напред! Където виждаме светлина да ни се мерка. Да излезем на път, на отворено…
Остро проскърцваше перото на Ордан Чингелов по коравата хартия на общинската протоколна книга.
Прибра се в дюкяна си и Лазар Глаушев. Навред из чаршията се забелязваше оживление, макар да не се дочуваше отникъде всекидневният шум и тропот. Всички еснафи се събираха на съвещание и всеки на своето място — в някой от по-широките дюкяни, по кафенетата или по ханищата. На тридесет и две такива места из чаршията се събираха къде двадесет, къде петдесет, къде до сто души и повече, както беше с казанджийския еснаф, който имаше над тридесет работилници, а също и с кантарджийския еснаф, който имаше също така тридесет работилници. Като се знаеше защо се събираха, първомайсторите разгласиха да отидат на събранията не само майсторите, а и мнозина от калфите — не се решаваха еснафски въпроси за цените или за продажбата, или за вергиите, а се решаваше всеобщ народен въпрос. Никъде не се пита и не се говори много — кой не познаваше в Преспа Лазара Глаушев и Андрея Бенков, — бързо се записваше в еснафския тефтер, че народът ги праща да дадат прошение до консулите в Солун, но щом се удареше там печатът на еснафа и се затваряше дебелият тефтер, някой с нажален, с тревожен глас ще попита: — Ами русите? Наистина ли нема да дойдат? Що рече Лазар?…
Ни един еснаф не отложи събранието си за другия ден, а на третия ден общинският слуга пак събра първомайсторите в общината и те подписаха, подпечатаха с еснафските печати пълномощието, което бе дадено на Лазара Глаушев и Андрея Бенков като на народни пратеници и застъпници. Докато чакаха те да получат вест, за да заминат за Солун на определен ден, в дюкяна им идваха Селяни от разни села в Преспанската околия и които от селата имаха печати — удряха и тях върху пълномощието.
На 15 май Лазар Глаушев и Андрея Бенков затвориха дюкяна си и заминаха за Солун. По същото време там се събраха представители на почти всички македонски градове и на 20 май бе подадено до чуждите консули в тоя град (английски, австрийски, французки и италиански) следното прошение:
[# Вергия — данък.]
„Ваше Високопревосходителство! Познатм си вече на цъль свътъ въковннте страдашя и мъки, на които беха беззащитно изложени хриспяните подъ турското фанатическо господство. Познато е също, че адските изтязашя които особено претърпе въ послъдне връме миролюбив български народъ отъ турското безпримермо варварство во всего пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония, подигнаха общо негодуваше въ образование, и най-после извика Русо-Турската война, която недавно пръстана по слъдстше на сключенний въ Св. Стефано по между двете воюващи страни мирен договоръ.
Всички й българи народъ ся зарадва като видъ, че желашята му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний, вснте българе въ Македоня съ силата на Св. Стефански договоръ, чекахме съ големо нетърпеше освобождешето си от бъснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на мъсто това, за голема жалъ виждаме, че местньте власти! отъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различни сръдства изнудиха отъ неком наиш невинни братя подпись, за да ги злоупотребатъ, като увъратъ ВеликУте Поручительнь Сълъ, че ужъ ньй сме бьвши гърци, а сме желаеле само улучшвно, а не присоединешето си съ новоучреждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваше съ нашьпе подписи, сиръчъ с народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всички ни особито при предложението, че такво едно лжжливо изявлене отъ страната на Македонските българе, можъ да ся е вече падало и на Ваше Високопревосходителство. Поради това по-корноподписаннте представители отъ разни общини в Македожя, осмеляваме ся днесъ най-смирено да B поднесемъ настоящето прошеше, съ което като протестуваме противъ всякой злоупо-требитель на нашите подписи същевременно умоляваме Ваше Високопревосходителство въ името на правдата и човеколюбето, да благоволите да подъйетвувате предъ честното Правителство на
Негово (Оставено празно място за дописването на името на съответния държавен глава), за да се опредъли, ако би било нужно, една комися, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се увъри на местото, че нашите желаня и нужди са общи и неразлучни съ тия на нашите братия блльгаре, които населяватъ Мазя и Траия, и съ таковъ начииъ да пръстанатъ еднажъ за всякога безсрамнь Ь викове на незначителни помежду ни гръцки елементъ, който непрестанува да бвапамои човеколюбива Европа въ возвишеньпъ й чуиства и намърення къмъ страдаю
!тб.
В твърда увереность, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме чвоть съ най- дльбоко почитанье да ся наричаме на Ваше Високопревосходителство покоръниьи слуги.
Македонски българи
Представители одъ разни общини одъ Македоня Солунъ, 20-го мая 1878 г.
Печат на Велешкото църковно настоятелство, 1868 г.
Печат на Струмишката църковна община, 1870 г.
Печат на Скопското българско общество, 1870 г.
Представители Велешки Саздо Петрушевъ Шулевъ Ан Георговъ
Представители Струмички Ставрушъ Тимовъ Констандинъ Русовичъ
Представители Скопски
Тодоръ Стевковичъ Иованъ Карагеорговъ
Печат на българската община в Битоля, 1872 г.
Печат на Прилепската българска община
Печат на Неготинската българска община, 1871 г.
Представители Прилепски
Христо х. Илювъ Христо Фукара
Представителм Тиквешки х. Арсо Христо Николовъ
Печат на Гевгелийската българска община, 1871 г.
Печат на Кукушката българска община
Печат на Солунската българска община
Печат на Баташката община
Печат на Тетовската българска община, 1869 г.
Печат на Кумановската българска община, 1870 г.
Представители Гевгелски Георги Баялцали Ичо Догановъ
Представители Кукушки Андонъ х. Стойковъ Михаилъ х. Диновъ
Представители Солунски Паунчевъ Никола Наето Стояновъ
Представители (отъ) Ваташа Мише Ризовъ
