— Ще се научиш и ти да ломотиш като них.
— Децата на хер Байер ми се смеят…
— Смей им се и ти.
Георги продължаваше да плаче неутешимо. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали, и това му рече за успокоение, а то всъщност себе си да похвали:
— Един ден ти ще ме благославяш, че те доведох тука.
Ицо не стоя във Виена ни час повече, отколкото беше нужно за работата му. Ще поплаче Георги и ще му мине — за него ли ще седне да губи време? Навреме тръгна от далечния град и пак навреме пристигна в Преспа, докарал след себе си още по-големи кервани.
А тая година в Преспа стана вече истински панаир. Дойдоха люде не само от околните места, но и от много далечни места, кажи го, от цялата турска империя. Прочул се бе надалеко преспанският панаир.
— Готвели се бяха мнозина преспанци, и мъже, и жени, работели бяха дори, през цялата година, трупали бяха всякакви стоки. И още преди да пристигнат керваните на Баболев, по атпазар, по житни пазар, на площада при градския часовник, на всички други по-малки площади из чаршията почнаха да изникват редица сергии и бараки, по дюкяните във всички чаршии започнаха да трупат стоки на цели грамади, като изпод земята да ги изваждат. Работили бяха здраво и казанджиите, и железарите и папукчиите, и кожарите, и кожухарите, и въжарите и мутафчиите, та и дърводелците, и ножарите, и свещарите, и опинчарите, и от всички други по-големи и по-малки еснафи. Всеки от еснафите зае сергия или барака и на ат пазар, и на житни пазар, и при часовника, и по други места — не стигаха вече дюкяните в казанджийската чаршия, в папукчийската чаршия и по всички други чаршии. Тая година стана и друго чудо: по сергиите и бараките, та и по дюкяните наизлязоха и жени. Наистина, по-стари жени, но бяха много, а и стоките им бяха много. Преди те ги даваха на мъжете да ги продават, а сега сами излязоха по сергии и дюкяни, някои бяха насядали, направо на земята пред стоките си, та бяха образували цели улички по Ат пазар, по житни пазар, при часовника и на други места. Натрупали бяха те и продаваха ямболии, велениа, плетени вълнени фанели и чорапи, платна, чаршафи, покривки, везани женски домашни украси, кенета, и беше чудно къде бяха намерили те толкова бои да нашарят стоките си с толкова много всякакви шарки, от хубави по-хубави. Някои жени излязоха да помагат и на мъжете си.
После довтасаха керваните на Баболевци. Но с тях влязоха в града и други кервани и от всичките му страни. Изпълниха се всички ханища, тръгнаха ябанджиите да търсят места и по къщите. Разтичаха се преспанци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворища ахчийници и мекичарници, продаваха се на разни места хлябове, баници, кравайчета, сладкиши, варена царевица, плодове и всякакви неща за ядене и пиене. Поразмърдаха се някои и от турците — изнесоха да продават оръжия, барут, рязан тютюн, розова вода, шербет, й дави с реванета, захаросани плодове, някакви захарни пелтета, малеби, биволско мляко с ориз. Започнаха да нареждат стоките си и ябанджиите и се показаха по дузарищата чудеса и хубости, невиждани досега в Преспа.
Надошли бяха тая година много повече люде от околните градове, дошли бяха за пръв път люде от Скопие, от София, от Филибе, от Одрин, от Цариград та дори и от Анадола. Имаше от всички народности по широката турска царщина — българи, гърци, турци, власи, арнаути, евреи, цигани, арменци, дошли бяха и неколцина араби или перси. Прочула, се бе надалеко Преспа, а люде от разни места търсеха препитание, преминаваха по дни и недели път, кръстосваха цялата империя, за да продадат и купят, да изкарат залъка си, а някои и по-големи кярове. Цяла Преспа се превърна на шумно пазарище; врявата, викотът по улиците и площадите затихваше едва за няколко часа след полунощ и започваше наново далеко преди да се раздени. Тая година в Преспа дойде за пръв път и керван от камили, но не бяха само тия гърбави божи твари, на които се чудеше народът от тия краища.
Райко Вардарски изглеждаше затворен, горделив човек и той наистина беше повече тъжен или унесен в какви ли не мисли, но по сърце беше винаги склонен към веселба и радост. Това се виждаше, когато пиеше вино, а той от някое време рядко пропущаше случай да не посегне към чашата. Тогава го избиваше все повече на песни и разговори. Понякога го избиваше и на сълзи или пък на люти разпри, но то беше поради тъгата и също поради гнева, които често надвиваха и тровеха сърцето му. Да беше — по-щастлив, би бил по-весел — такова беше сърцето му, а той събираше и чужди мъки и грижи.
Той обичаше да бъде между люде. През тия шумни панаирски дни беше все из пазарищата, все по улиците. В Преспа учебната година още не беше започнала, както на други места — на първи септември. Тук започваше веднага след панаира — и децата бяха по дюкяните и сергиите, да помагат на бащите си, — та Вардарски бе по цял ден свободен. В деня преди панаира той помогна на хазаите си, Аце и Митра Кутреви, да извадят сергия зеленчук, плодове, мед, восък, разни плетива, Кутревица, та го задяваха някои от съседите:
— Що, даскале, и ти ли на панаир?
— Н аз ами, защо не! Глави ме Аце да му помагам.
— Ти немой, даскале! — разтревожи се Митра.. Ще помислят людете, че наистина…
— Ти що, да не се уплаши, че ще ви искам дел от печалбите!
— Не, ами смеят ти се…
— Нека ми се смеят. Не върша нищо лошо. Помагам.
Дигнал глава, извил ръце отзад, със закопчано палто на всичките копчета, с чиста, снежнобяла риза и черна връзка, той ходеше от улица в улица, спираше се тук там, да погледа, да послуша. Залисани люде се блъсваха в него, побутваха го от една, от друга страна, той сякаш не забелязваше това — нека всеки върши работата си.
Отби се той най-напред в дюкяна на Лазара Глаушев и на Адрея Бенков, но побърза да излезе. Широкият дюкян беше пълен с люде — внасяха се и се изнасяха пълни врещи, едни се изсипваха в хамбарите, а други се пълнеха пак оттам, теглеха се на големи кантари, на пода бяха изсипали купища царевица, пшеница, ръж, ечемик. Облаци прах пълнеха дюкяна чак до откритите, почернели греди на покрива. Двамата житари и не забелязаха любопитния гост — толкова бяха унесени да разговарят и преговарят с много купувачи и продавачи на царевица и жито. Те купуваха и продаваха в същото време. Само Тръпко Велев се усмихна отдалеко на учителя — бялнаха се очите и зъбите на младия калфа, а лицето му беше цяло покрито и замазано с прах. „Ще трябва да прибера и него в неделното училище“ — си помисли Вардарски и напусна шумния дюкян на двамата си приятели.
Като се поспираше тук и там да погледа, Вардар ски мина през върволицата купувачи, които влизаха и излизаха от големия магазин на братя Баболеви, продължи нататък през гъстата навалица чак до широкия мегдан на атпазар. Отдалеко още тук се дочуваше оглушителна врява и викот. Продавачите се надпреварваха да хвалят стоките си и между тях Вардарски позна някои от своите ученици, които го поглеждаха хитро и тъкмо срещу него надаваха още по-силни викове:
— Ножчета, ножчета! Сами режат!
— Игли за шиене, за плетене, за нижене тютюн!
— Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизу рошав циганин.
Малко по-нататък двама неврокопчани бяха нанизали на дълги върви на редица и на цели гроздове всякакви звънци, час по час ги раздрънкваха и сякаш от всички страни на пазарището се сипваха стада. Към горния край на площада Вардарски забеляза голяма навалица и се отправи нататък. Струпали се бяха там любопитни около десетината камили, които бяха налягали по корем с ПОДБИТИ колена, дигнали високо глави на дългите си извити шии. Не можеха да им се нагледат преспанци и много други люде от тия краища, а и камилите вървяха към тях тъпи, провиснали муцуни. Вардарски дочу наблизо тих говор, като да се предаваха от ухо на ухо големи тайни:
— Казват, че да се провреш под корема й, когато върви, било за здраве.
— Аха… А казват, че и бърбушките им били лековити. Там, виждаш ли, циганчетата затова ги събират.
Голяма част от широкия площад беше задръстен от добитък — коне, магарета, волове, крави, докарани за продажба, чуваха се там продрани викове на цигани-Джамбази, задръстени бяха и съседните улици от цели стада овци и кози. На другата страна на площада Вардарски зърна и своите хазаи между други градинари като тях. Аце Кутрев спокойно, с бавни движения премерваше и продаваше от стоката си, а Митра възбудено, със зачервено лице прибираше парите, колебливо, плахо връщаше остатък — виждаше се отдалеко как бе вдадена в работата си и трепереше над всяка парица. „Да я боднеш и с тютюнджийска
