веке той подмами неколко къщи в Дупки да станат сърбомани и беше наш явен противник и най-сетне аз изпълних закона спремо него. Щом слезъл Йосиф в Дупки хванал селото събрал на мегдана сички селяни заградил ги со свои четници и сърбоманите там да се види силата му никой не можел да мръдне пък и трима от милицията беха с мене никой не можел да му се противи. Само селският ръководител Алексо не се явил при него. Йосиф хванал жената на Алексо и детето им на пет години детенце. Турил пред нея цела шепа наполеони златни взел й от ръцете детето и му сложил главата на дръвник с нож над него. Кажи къде е мъжът ти Алексо ако кажеш вземи парите ако не казваш главата на детето ти ще отрежа. Така ги мъчил. Жената не го издала но Алексо сам се явил пред него за да не погуби Йосиф детето му. Йосиф му казал пред целото село на другия ден още да дойдат сички там в О. и при сръбския консул и да се запишат за сърби да се откажат от нашето. Алексо казал ние от нашето не се отказваме и нема защо да се отказваме българи сме си от деди и прадеди. Тогава Йосиф от Рапа заповедал да го съблекат и жив да го дерат после го обесили с главата надолу. Гледайте го рекъл сички така ще ви дера ако не отидете при сръбския консул. После свалили Алексо и Йосиф го убил с пушката си. Това е за Мишко рекъл но Мишко аз го убих а не Алексо. Така е в Дупки ама Йосиф от Рапа сега ходи и по други села и съвсем се откри за сръбски войвода. С българския комитет и с Дойчина аз ще се разправям казва на селяните не бойте се. Сърбия е с мене. Така се покорява Йосиф на Организацията не се покорява ами с оръжие сръбско е излезъл срещу нея. На едни разправя за Сърбия други заплашва не сте ли чули казва за Алексо от Дупки трети бие и мъчи с пари се хвали а вчера чух че и в село Пресад убил двоица. Кара ги сички да стават сърбомани и който откаже яка му душа. Научих се че сега ходи с триесет души но ако е с триесет аз ще му излеза с шеесет и со сто люде има много но мене ме е повеке страх от неговите хитрости. Зима е веке некои от моите момчета требва и на почивка да отидат и на селските люде от милицията не им е лесно къщите са си оставили но аз съм решил още един път да го хвана и веке нема да го пусна пък и десет писма от вас да ми покаже и сам Пере Да е с него. Ясно е веке сичко и преясно Йосиф от Рапа
мене веке нема да ме излъже. Вие сега отговорете ми на това мое четвърто писмо за да знам че и на вас сичко ви е ясно. И ще кажа че Йосиф затова се изплъзна защото едни от нас едно правят други друго правят секой по свой акъл а нели за сички има един закон и Организацията е за сички. Да знайте повеке нема да пиша и книгата ни се свърши тука в планината и толкова сме писмени ние тука. Районен войвода Дойчин.“
Бобев млъкна. Но като че ли гласът му още звучеше под ниския таван, всички бяха все още заслушани в него, как изричаше дума по дума, как изрече и името на войводата Дойчин. Драсна се клечка кибрит. Симеон Венчев запали нова цигара и като че ли само той нищо не беше чул от простото писмо на войводата, не беше чул за Алексо, за детето му. Запуши нехайно новата си цигара, изправил спокойно, студено лице срещу всички там с големи, дръзки очи. Прошумоля и хартията — Богдан Бобев сгъна писмото и го задържа в ръката си, да се вижда то, да бъде пред очите на всички. Прозвуча отново и гласът му в малката стая — загледан пред себе си, той рече:
— Говори. Отговаряй.
— Какво — огледа се Венчев, после с рязък жест смачка току-що запалената цигара в мъничкия пиринчен пепелник. — Тук аз… на съд ли?
— Да, на съд! — скочи неочаквано Борис Глаушев и некои там се загледаха в него уплашени. Той продължи задъхан: — На съд за предателство! Одрали са жив човека заради българското му име, детето му на дръвника, а ти… какво, какво! Питаш. Сърдиш се. Да, на съд за предателство, господине!
— Спокойно, Глаушев! — махна пренебрежително с ръка Венчев. И продължи с твърд глас, с гневни очи: — Спокойно, младо момче! Че… ще те вържа.
— Безсрамник!
— Мисли що говориш. Ще се каеш. Какво сте се наежили всички! Йосиф от Рапа измамил Дойчина, измамил и мене, измамил и Перета Тошев. Предателство… Мисли що говориш, Глаушев! За такава дума аз…
— Слушай пък сега аз какво ще ти кажа — прекъсна разпрата Бобев, опрял поглед право в лицето на Венчев: — Извършил си своеволие, което наистина стига до предателство. Не виждаш ли? Преди известно
време дойде при мене един тукашен арабаджия и ми разказа как оттук е изпратено със знанието на сръбския консул от книжарницата на Джамбазович оръжие за Йосиф от Рапа. Той го е пренесъл с колата си до село Дупки. Ако ти, Венчев, бе съобщил на комитета за своите връзки със сърбоманите, със сръбския консул, ако не друго, поне навреме би разбрал с кого имаш работа. Ти всичко… зад гърба на комитета. Злоупотребил си като секретар и с комитетския печат, който ти бе поверен. И защо? Мене Глаушев ми каза, че си се срещал със сръбския консул. Загатна ми и ти, скарахме се тогава. Помислих си — щуротия, празна работа, направиха я и други, и Сарафов я направи още по-голема. И си мислех, ако наистина има нещо сериозно, Венчев нема да скрие от комитета. Понекога всички сме като улави. Требваше още тогава да ти поискаме сметка. А ти, Венчев, с нищо не можеш да се оправдаеш. И сега си довел вън тайфата си. Какво, да ни плашиш ли? Нема да ни уплашиш.
Глаушев, който едващо бе седнал, скочи пак и бързо излезе вън. Край оградата на малкия двор се мярна сянка на поставения там часови.
— Къде са? — попита Глаушев немного предпазливо, от голяма възбуда.
— Оттатък, зад къщата.
Борис избърза нататък. Току зад самата къща бяха застанали на две групи шест-седем души мъже и тихо разговаряха, покашлюваха, в гъстата тъмнина святкаха цигари.
— Вървете си веднага! — рече Борис. — Веднага!
Людете в тъмното се умълчаха. После се чу гласът на Коте:
— Ние тука… по заповед на господин Венчев. Борис се приближи още една крачка:
— Заповедвам ви в името на окръжния комитет веднага да си вървите!
Пак мълчание. И пак гласът на Коте, но като че ли той се усмихваше в тъмнината:
— Ти се ни се караш, даскале. И по-рано за оня мижитурка в кръчмата. — Сетне гласът му се промени: — На нас господин Венчев ни заповеда. Нека излезе той да каже, нели е тука.
— Ако не си тръгнете веднага, ще получите по двайсет и пет тояги за неподчинение.
— Хехе… даскале. Немой така… Чу се друг глас, сетне още един:
— Хайде да си вървим… Нели виждате… Хайде…
Те минаха в тъмното досам Глаушев, един след друг и сега видя той, че бяха седмина. Върна се в стаята. Говореше Бобев:
— … а сега ти ще си вървиш. Ние ще решаваме. Окръжният комитет. Ще отнесем работата и до Централния комитет. Каквото си дробил, ще сърбаш.
Венчев се настани още по-здраво на стола си, като че ли напук някому:
— И ще си вървя наистина. Искам да ви кажа още две думи, преди да си отида. Окръжният комитет… Какво прави окръжният комитет? Нищо! С гърците по улиците на града. Това е целата му работа. Войводите по целия окръг — всеки на своя глава. А къде е и Централният комитет? Никакъв го нема. Макар и Даме… само ходи насамнатам, като поп с кадилницата от гроб на гроб. Окръжният комитет — и току се вторачи той в Кибаров, тръсна ръка към него: — Ето, вижте го! И той е в окръжния комитет. Като говорите за предателство, да видим кой е предател. Кибаров с гърците, със сърбите общо съзнание… Мене ми се сърдите, че със сърбите искам да се разбера за наша полза, а той? Той си е социалист човекът. Той и в нашите работи затова се бърка — социализъм проповедва, социалистическа революция прави. Вижте го как се държи за устава на организацията, нали и устава, кажиречи, социалисти са го правили! Как се държи за тия разни демократични дивотии, дето ги прокарват напоследък забъркани глави като него. Избори и прочие. И все това търси, къде има социализъм и къде нема. Народността за него е празна работа, патриотизмът за него е буржоазен предразсъдък. Пролетарии от всички страни… това е за него, от всички страни, от всички народности. По-надникнал съм аз във вашата библия, дру-другарю Кибаров.
Кибаров едва подигна към него очи с омерзение и болка:
— Толкова си невежествен и… и вулгарен, че не намирам за нужно да ти отговарям. — Но той не се сдържа, изправи рамена, свали шапката си. — Социализмът предателство към народа! Социализмът… предателство! Е, да. За тези като тебе, мракобесници, черносотници, които въобще не знаят, не разбират що е социализъм. Лъжеинтелигенти, глашатаи на всевъзможни буржоазни заблуждения. Да, за мене тук има
