първите дни тя каза на Агата:
— Ти, светла господарке, не бива да живееш тук, в крепостта, заедно с войниците. Като се върнат, всичко тук ще се изпълни с войници. Намери си една хубава къща в града. Нареди я по царски, както ти прилича.
— Нямам пари за такава къща — отвърна Самуиловата жена с огорчение. — Нели виждаш: мъжът ми не е тук.
Калипсо подигна вежди, разтегна тънките си устни в усмивка, преди да продума:
— Съпругата на Самуил Мокри винаги може да намери пари в тоя град.
— Как тъй…
— О, господарке… Така е днес, че… каквото и да поискаш, каквото и да кажеш, веднага ще се изпълни.
По жилите на Агата се разля приятна топлина и тя пожела веднага да опита докъде стигаше господарската й власт. Тя изпрати Калипсо и две от слугините си при най-добрия купец на платове. Цяла върволица слуги на купеца се изкачиха към вътрешната крепост, натоварени с намотани платове и вързопи; водеше ги сам купецът. Агата си избра всякакви скъпи платове и беше ненаситна в своята женска алчност за по-хубави дрехи; купецът и Калипсо още повече я насърчаваха. Когато тя накрая каза, че мъжът й ще плати за платовете, които задържа, по лицето на купеца се разля бледност, но той нищо не й отказа и само удвои цената на стоката си. Калипсо доведе при господарката си и купци на скъпоценности и всякакви накити, на благоухания и всякакви мазила. Купците нищо не отказваха на Самуиловата жена. Те се бояха да й отказват, още повече се бояха да не би мъжът й да откаже да плати, но и се надяваха, че няма да откаже — блягоприятни за тях думи се носеха из града за най-младия от комитопулите, няма да присвои той нищо чуждо и още повече облекло и накити за съпругата си.
А Охрид сякаш едва сега научи, че Самуил Мокри имаше жена. Говореше се из целия град за хубостта й, за скъпите платове и накити, които бе купила, а някои от по-знатните жени в града крояха как да се приближат до нея. Те следяха живота на Агата, всяка нейна постъпка, най-вече чрез слугините й, а също и чрез Калипсо — Канеха я по къщите, гощаваха я и разпитваха. Калипсо големееше пред тях, но искаше да покаже и близостта с Агата. Впрочем и сама Агата скоро слезе в града. Настани се тя в доскорошната къща на Арона Мокри.
И пак Калипсо я насочи там. Чу се за женитбата на Арона и собственикът на къщата тръгна из града да се вайка пред всекиго, че Арон му държал къщата толкова време, без да му плати, а сега и нямало да се върне вече в Охрид. Калипсо отиде при него да го успокои:
— Ти дай къщата си на снаха му. Като се върне мъжът й Самуил Макри, ще ти плати наем и за него, и за жена си.
Стопанинът на къщата веднага се улови за тая надежда.
Още Арон бе наредил къщата, но Калипсо повика люде да я наредят и украсят още по-добре.
Агата Самуилова започна нов живот. Тя бе свикнала на такъв живот, сред разкош и в пълно безгрижие, още при баща си, но сега се нахвърли върху неговите сладости с потискана доскоро жажда и като да беше упоена от някаква дяволска упойка. Калипсо я насърчаваше във всяко нещо и Агата приближи много до себе си прислужницата на своя девер. За всяка своя прищявка тя викаше Калипсо и чакаше нейното одобрение. Калипсо одобряваше и я насочваше, подсещаше я за други лудости. Калипсо и сама се забавляваше с лекомислието на новата си господарка — обличаше се добре, хранеше се добре, научи се да попивва вино и когато прекаляваше в тая своя слабост, развеселяваше Агата. Но те често и не оставаха сами. Като се отвори такава къща в града и с такава господарка в нея, охридските знатни жени нямаха търпение да я гледат отдалеко и скоро потърсиха вратата й; там беше и Калипсо, която ги въвеждаше една след друга при господарката си. Агата Самуилова имаше често гостенки, устройваше приеми и гощавки. Тя не канеше мъже — беше сама в къщата си и, още повече, беше бременна, но бързаше и с това да успокоява съвестта си, че пазеше своето женско и съпружеско достолепие. Що повече можеше да се иска от нея?
Давид Мокри и Мойсей Мокри се завърнаха в Охрид с полковете си. Охридчани се трупаха сега да ги гледат по улиците, където минаваха с войниците, и всеки ги приемаше като господари на града. Чули бяха охридчани за втория Борис, но той беше далеко, а те виждаха тук двамата комитопули, виждаха и войската им. Давид не мислеше да се бави в Охрид — само докато си почине полкът му за ден или два.
Калипсо каза на братята за снаха им и за къщата й в Охрид. Те трябваше да отидат и я видят и се вълнуваха, че не знаеха какво да й кажат за Самуила. Агата ги посрещна като царица. Пресрещнаха ги слуги още пред вратата на къщата й, също в преддверието, въведоха ги в една от стаите, помолиха ги да почакат светлата господарка. Мойсей се озърташе неспокоен пред хубавата наредба и пред тия богато облечени слуги и слугини. Смутен беше и Давид, но това у него беше поради отвращението му от всяка човешка суета. Те трябваше да чакат дълго, докато слезе при тях снаха им. Преди да влезе тя, показа се една млада слугиня с голи ръце, с дигнати нагоре коси, превързани със синя лента, и рече:
— Светлата господарка иде.
Двамата мъже не знаеха, че това предупреждение значеше да станат и да посрещнат светлата господарка, но щом влезе тя, неволно се изправиха на нозе. Те като че ли за пръв път виждаха снаха си и наистина за пръв път я виждаха с такава външност. Агата беше облечена в разкошно ромейско облекло и беше то още по-накитено, по-сложно, понеже тя искаше да прикрие своята бременност. Агата също беше с разголени ръце чак до рамената и това караше двамата й девери да отклоняват погледите си — стесняваха се от неприличното разголване, което не беше по български обичай. Косата й беше също дигната по ромейски, та се виждаше разголена и бялата й шия, а между тъмните й къдри меко светлееха нанизи от маргарит, на челото й блестеше тясна диадема от злато и скъпоценни камъни. Още по-внушителна беше гордата й осанка, изразът на хубавото, леко побледняло лице, строгият поглед на черните й очи, втренчен в двамата мъже и дори гневен.
— Добре дошли — каза тя с някакъв далечен глас, после попита: — Къде е моят мъж?
Те и двамата се смутиха още повече — какво да отговорят на въпроса й, къде беше Самуил, къде бе останал нейният мъж и техният роден брат? Като че ли го бяха изоставили по своя вина, а не бяха виновни. Такива объркани бяха и отговорите им.
— Той замина за Преслав — заговори пръв Давид и се мъчеше, според природата си, да бъде спокоен, — Не можехме да го спрем, не можахме и повече да го чакаме в Средец.
Заговори и Мойсей, но бидейки езикът му оскъден, не се разбра добре какво искаше да каже:
— …Трябваше да отида аз, но войската…
Агата беше далеч от техните смущения и тревоги за по-младия брат. Във всяко нещо тя мислеше най- напрел, за себе си:
— Той не мисли за мене. — И като искаше пак да покаже големството и господарството си, продължи отвисоко: — Аз не мога да ви поканя на трапезата си, щом съм сама, без мъжа си, но седнете да изпиете по една чаша вино в къщата ми.
И тя първа седна, далеко от тях, на един висок стол с облегало; на две стъпки зад нея се изправи слугинята й. С бавно, сдържано движение на ръката си Агата отново покани двамата си девери да седнат, но Мойсей изпревари движението й, след като седна и Давид. Тя се извърна едва към слугинята, кимна й да се разпорели за виното на гостите. Слугинята се поклони и излезе.
Разговорът не вървеше. Агата пак попита:
— Хубава ли е невестата на Арона?
Давид не знаеше как да признае, че новата му снаха не беше хубава, но тоя път Мойсей го изправари и каза предизвикателно:
— Хубава е. Много е хубава. Ангел!
Той отговори тъй само за да противоречи на Агата, да я засегне някак. Тя наистина почувствува ревност към непознатата си етърва, пролича и по лицето й.
Друга една слугиня донесе на гостите вино в скъпи съдове. Те едвам отпиха от чашите си и си отидоха. Агата Самуилова не ги задържа повече, нито ги покани да дойдат пак в къщата й.
XI.
На тридесет и втория ден откакто бе затворен Самун Мокри в преславския затвор, в подземната му
