Сега Калипсо не показа никакъв страх. Гледаше Самуила право в очите и като че ли той се шегуваше с нея-, та й беше много весело:
— Що говориш, господарю… Аз не съм някаква селендурка, да подслушвам. Баща ми беше поп, господарю!
Гласът на Самуила стана още по-тих и по-застрашителен:
— Аз те видях пред самата врата.
Гъркинята се извиваше и превиваше като змия, извиваше се и меденият й глас:
— Не съм подслушвала, защо да подслушвам… Бог да ме убие, ако лъжа, господарю.
Колкото повече се оправдаваше тя, толкова повече се убеждаваше Самуил, че го лъже. Такава като нея беше оная потайна вража сила, която го дебнеше от всички страни, подслушваше го пред всяка врата, неуловима и опасна. Той махна на жената да си върви, но нямаше вече да я изпуща от погледа си и му се струваше, че бе видял най-сетне с очите си пъклената сила, че беше в следите й. Калипсо излезе от стаята, а той я видя като змия, която врътна опашка и се скри в тъмна дупка.
Едва-що бе преминала първата половина на месец просинец22, и откъм Цариград долетя важна вест: Йоан Цимисхий бе умрял от бавно отравяне. И какво друго още ставаше там? Законният император Василий беше вече на двадесет години, но успял да вземе властта в ръцете си един ловък евнух — паракимоменът Василий. И други някакви неясни гласове и тътнежи се дочуваха откъм далечния Византион23; нямаха много време те сега там да мислят за България, нямаше кой да замести във войската им Цимисхия…
Зимата още не беше преминала, но по Вардара се усещаше топлият дъх на Бялото море. Самуил Мокри събра в Скопие и тримата си братя. Тъкмо по това време бяха започнали да се събират по полковете си и временно разпуснатите войници. И на тая среща между четиримата братя най-много говориха Самуил и Арон. Самуил каза, че бе дошло сгодно време да се върнат в границите на царството всички завзети от Византия български земи, а Арон му се противеше от непреодолим страх пред могъща Византия, от страх също, че войната ще смути спокойния му радостен живот. Ала силата на Самуил беше вече много по-голяма, а с него беше и Мойсей; Давид, най-старият брат, присъствуваше на тая среща само с тялото си, не и с духа си, не и с мислите си. Но и той, доколкото отвори уста да продума, молеше братята си да бъдат сговорни и ги молеше с такива думи, че се виждаше склонността му към най-малкия. Реши се и стана тъй, както бе наумил Самуил. Като познаваше Арона, Самуил започна така, че най-напред него да привърже и впрегне в общата кола.
— Ще започнем — каза той — най-напред с Мизия, с тая част от Мизия, която е в ръцете на ромеите, но няма засега да преминаваме по на юг от Маторие гори, за да не предизвикваме Византия еднакво по цялата граница и толкова близу до Цариград. Там ще влезеш ти, Ароне, с полковете си и ще вземеш цяла Мизия.
Арон Мокри веднага се обърна, съживи се и неговото голямо пустословие, та стана и нетърпелив:
— Да ударим и Плъвдив! И защо да не преминем на юг от Маторие гори?…
Стана нужда сега Самуил да го възпира в неговото буйно военнолюбие:
— Това там стига. До Маторие гори. Мойсей ще удари от Струмица към Сер. Аз ще взема Лариса и всички тия места на юг. Като ги бием така отдалеко и при всички техни грижи там в Цариград, ромеите ще понесат по-лесно и може би няма и да помислят да се обръщат към нас с цялата си сила.
Арон се съгласи във всичко със Самуила и веднага потегли за Средец, макар тъкмо тия дни да бяха паднали дебели снегове. Той пътуваше с такава стремителност, че отмина с малката си дружина всички кръстопътища, от които можеше да се отбие към своята любима Разметаница.
Обладан бе Арон Мокри от мисълта да завладее останалата част от Мизия, та с нея да вземе в ръцете си и цялата северна част на царството, както беше то при сегашните му граници. Щом влезе в Средец и в комитския дом, тутакси се втурна в покоите на жена си — от някаква странна привързаност към нея или още повече от страх пред тая грозна жена. Не можеше да се нарече иначе чувството, което го свързваше с нея. О това чувство на привързаност, на подчинение и страх той плащаше всичките си прегрешения пред Варвара, но също и свободата да ги върши отново и отново. Тя беше властна жена и той чувствуваше върху себе си нейната силна ръка, особено когато беше по-близу до нея. След своите разгулни нощи и скитания с развратни жени Арон се връщаше при собствената си жена с разтреперано сърце от страх и разкаяние, с някаква странна обич към нея. Тя внуши тоя страх в сърцето му през първите години на техния съпружески живот, когато го посрещаше с викове и проклятия, с порой сълзи, пък и с нокти и с удари на малките си юмручета. Тя беше в бащиния, в собствения си дом, и се чувствуваше господарка дори и спрямо мъжа си, когото бе прибрала в същия дом. Той отвръщаше с молби за прошка, с клетви за обич и вярност, с обещания, че няма да се повтори извършеният грях спрямо съпружеското ложе, ала грехът все се повтаряше. По-късно Варвара изостави безполезните вайкания и сълзи. Когато Арон се връщаше след нови свои безчинства, тя сякаш и не го забелязваше, но и престана да го зачита във всяко нещо. И ако все пак той си запази донякъде свобода, — запази я със своето безсрамие и лъжливост. Варвара се номисваше във всичките работи около управлението на областта, във всички държавни работи, тя заместваше и болния си баща и Арон търпеше това, отстъпваше пред нейната упоритост, дори и сам прибягваше към нейната помощ, но така в личния си живот беше по-свободен. Тя се месеше в управлението, държеше домашната каса, той пък свободно строеше дворците и градините си в Разметаница, свободно развратничеше по цели нощи и по много нощи наред, разбира се, по-далеко от къщи и от жена си. Което не можеше да скрие с тая отдалеченост, скриваше го и го заличаваше с лъжи и всякакви лукавства, а Варвара се оставяше да бъде лъгана. Така беше и когато Арон посягаше към касата на управлението или към домашната каса. Той беше благодарен на жена си за тая свобода и я оставяше да властвува.
Варвара загуби страх и почит към него, но той й беше нужен и тя го търсеше. Нужен й беше с всички свои мъжки качества и предимства в живота, със своите домогвания и притезания, със своето мъжко честолюбие и високомерие. А имаше между двамата и друга една връзка. Грозната и скрита в себе си Варвара беше по котешки страстна и по своему развратна. Тя не грешеше с други мъже, може би поради грозотата си, но още повече затова, че собственият й мъж засищаше нейната преголяма телесна жажда. Тъкмо той я засищаше такъв, какъвто беше — свой и достъпен, горещ и развратен, силен телесно и ненаситен като нея. Тя го очакваше нетърпеливо да се върне при нея, затваряше го в спалнята си дни наред, там го хранеше и го поеше по някакъв целесъобразен начин. Те се любеха пламенно през тия дни и нощи, грозната жена и порочният мъж; често избухваха в яростни разпри и дори се сбиваха, после пак се любеха и си слагаха взаимно в устата вкусни залъци, прегръщаха се до изтощение. Така, докато се пробуждаше отново скитнишкият нагон у Арона и той се измъкваше от прегръдките на грозната си жена, от нейната задушна спалня с някоя измама, но и с пълна торбичка пари. Раждаха им се деца през година, през две и те бяха втора яка връзка между тях. Арон не знаеше добре дори имената на децата си, но ги гледаше около себе си с весели очи — също както гледаше в Разметаница разшавалите се кученца на някоя от любимите си ловджийски кучки.
Върна се той и сега при жена си. Разказа й всичко за срещата в Скопие. Варвара го слушаше внимателно. Очите й светеха силно, засия цялото й лице, ала после тая светлина по лицето й започна да гасне, помръкна и погледът й. Арон млъкна, дълго мълча и тя, загледана пред себе си, присвила дебелите си вежди. Арон я гледаше учуден, че тя не се радваше, чудеше се и на продължителното й мълчание. Най- сетне Варвара сви малкото си юмруче, изсъска:
— Все той… Самуил… — И като се извърна към мъжа си, продължи със зли очи: — А вие слушате и тримата. Покорни… Няма да бъде, което е наумил той!
— Защо… защо…
— Ти какво си се ухилил… радваш се, че ще завладееш чак до Преслав и оттатък, а не ти ли идва на ума, че той ще отиде да седне преди тебе в Преслав, той…
Самуил! Ами ромеите? Да не мислите вие, че ще ви оставят както досега? Досега нямаше кой да ви попречи, кой да попречи на твоя Самуил. Цимисхий беше в Азия.
Цимисхий сега е мъртъв — е, да! Но войската му се завърна, знам аз всичко, и ще се намери друг някой
