благодарността си, защото думите били много слабо и студено нещо; и разни такива глупости; да ти опротивее да ги слушаш. Накрай измърмори благочестиво „амин“ и се разрева сърцераздирателно.
Щом рече той „амин“, някой от тълпата запя един псалом и всички взеха да му пригласят, колкото им глас държи, та ми поолекна на душата, все едно, че излизах от черква. Хубаво нещо е песента; а никога досега не бях виждал тия празни приказки и славословия така да успокояват и да звучат толкова искрено и утешително.
После кралят пак задрънка, каза, че на него и на племенниците му ще им бъде много приятно, ако някои от най-близките приятели на семейството останат на вечеря и им помогнат да подредят тленните останки на покойника; ако горкият му брат, който почивал в ковчега, можел да говори, знае се кои хора щял да покани, защото те му били най-скъпи и често ги споменавал в писмата си. Затова и той ще ги спомене сега поред: благоговейният мистър Хобсън, дякон Лот Хови, мистър Бен Ръкър, Абнър Шеклфорд, Леви Бел, д-р Робинсън заедно със съпругите им и вдовицата Бартли.
Благоговейният Хобсън и д-р Робинсън бяха по това време на лов в другия край на града — искам да кажа, че д-р Робинсън изпращаше един болен за оня свят, а проповедникът му показваше пътя. Адвокатът Бел бил в Луисвил по работа. Но другите бяха налице, затова всички дойдоха да се ръкуват с краля, благодариха му и се разговаряха с него; после се ръкуваха с херцога, без да му говорят — само се усмихваха и клатеха глави като завеяни, а той правеше разни знаци с ръце и гугукаше през цялото време като бебе, което още не може да говори.
Затова пък кралят не млъкваше и успя да разпита за всички, до последното куче, назоваваше всекиго по име и споменаваше за някои дребни случки, ставали някога в града, или за семействата на Джордж и Питър. И всякога даваше да се разбере, че за тия работи е научил от писмата на Питър. А това беше чиста лъжа, защото всичко беше научил от оня глупчо, дето го откарахме с лодката до парахода.
После Мери-Джейн донесе писмото, оставено от баща й, кралят го прочете на глас и пак се разплака. Бащата оставяше жилището и три хиляди златни долара на момичетата; табачницата (която давала добър доход) заедно с другите къщи и полски имоти (за около седем хиляди долара) и три хиляди долара в злато оставяше на Харви и Уилиам. Пишеше още на кое място в мазето са скрити шестте хиляди долара. Двамата мошеници казаха, че ще идат да донесат парите и ще ги поделят честно, както му е редът; а на мене казаха да взема една свещ и да тръгна с тях. Затворихме вратата на мазето и щом намериха кесията, я изпразниха на пода. Ех, че красота бяха тия жълтички! И как засвяткаха очите на краля! Плесна херцога по рамото и рече:
— Това вече не е шега работа! Наистина не е! Какво ще кажеш, Билджи, ще надминем Жирафа, а?
Херцогът се съгласи, че е така. Вземаха жълтиците, пускаха ги през пръстите си и ги оставяха да звънят по пода; после кралят рече:
— Няма какво да се приказва; братя на богат покойник и представители на останали в чужбина наследници, това е тъкмо за нас работа, Билджи. Ето какво значи да се уповаваш на провидението! В края на краищата няма по-умно нещо! Всичко съм опитвал, ама от това по-добро няма!
Всеки друг на тяхно място щеше да се зарадва от такава купчина пари и щеше да ги вземе на доверие; ама нашите хора решиха да ги броят. Като ги преброиха, излезе, че са четиристотин и петнайсет долара по-малко. Кралят се ядоса:
— Дявол да го вземе, къде може да е дянал тия четиристотин и петнайсет долара?
Поразтревожиха се малко и взеха да тарашуват, дано ги намерят. Херцогът рече:
— Нали е бил болен човекът, може да е сбъркал… така трябва да е станало. Най-добре да се помирим със загубата и да си мълчим. И без тях ще минем.
— То се знае, че може и без тях да минем! Не се грижа аз за парите… за сметката мисля! Трябва да бъдем честни, почтени, вън от всяко подозрение, както се казва. Трябва да занесем парите горе и да ги преброим пред всички — да няма никакво подозрение. А щом покойникът пише, че са шест хиляди, не можем…
— Чакай! — прекъсна го херцогът. — Дай да допълним недостига! — и взе да вади жълтици от джоба си.
— Чудесно го измисли, херцоже,… умна глава имаш — рече кралят. — Пак старият Жираф да ни помогне! — и той взе да вади жълтици от джобовете си и да ги нарежда на фишечета.
Може да се каже, че изпразниха джобовете си, ама натъкмиха шестте хиляди.
— Слушай — рече херцогът, — още нещо ми дойде на ум. Да се качим горе, да преброим парите и да вземем да ги подарим на момичетата.
— Гледай ти, херцоже! Позволи ми да те прегърна! Надали някой е измислял по-забележително нещо! Такава глава като твоята, ей богу, не съм виждал! Не ще и дума, че умно си я намислил! Нека ни заподозрат в нещо, ако могат… Това ще затвори всекиму устата.
Като се качихме горе, всички се насъбраха около масата, кралят взе да брои парите и да ги прави на фишечета по триста долара — двайсет чудесни фишечета. Всички ги поглеждаха алчно и се облизваха. Като прибраха пак парите в кесията, видях, че кралят почва да се надува — готви се да държи реч. И започна:
— Приятели, нещастният ми брат, който лежи в ковчега, се е показал щедър към тия, които оставя в тая долина на мъките, показал се е щедър към трите клети агънца, които обичаше и подслони, когато останаха без баща и майка. Да, а ние, които го познаваме, знаем, че е щял да бъде и по-щедър към тях, ако не се е боял да не огорчи своя мил Уилиам и мене. Дали наистина е щял да го стори? Ни най-малко не се съмнявам. А какви братя ще сме ние, ако попречим на такова дело и в такова време? Какви чичовци ще сме, ако ограбим — да, ако ограбим — в такова време милите нещастни агънца, които той толкова е обичал? Доколкото познавам Уилиам (а мисля, че го познавам), той,… но най-добре да попитам самия него. — Обърна се и взе да прави с ръце разни знаци на херцога, а тоя го гледа някое време като занесен; после изведнъж сякаш разбра какво иска да му каже оня, скочи изведнъж към краля, загука от радост и най-малко петнайсет пъти го прегърна. После кралят продължи: — Знаех си аз; предполагам, че сега всеки се е убедил в чувствата му. Елате, Мери-Джейн, Сузан, Джоана, вземете парите… всичките. Това е дар от покойника, който почива ей там, безчувствен, но зарадван.
Мери-Джейн се спусна към него, а Сузан и Заешката устна към херцога. И започнаха едни прегръдки и целувки, каквито не бях виждал досега. Всички се струпаха около тях просълзени, някои стискаха ръце на двамата мошеници и казваха:
— О мили хора!… Колко сте добри!… Как можахте!… След малко всички се разприказваха пак за покойника, колко бил добър, каква загуба било, че е умрял и така нататък; после отвън се вмъкна някакъв едър мъж с широка челюст, застана да слуша, без да проговори, нито пък някой му заговори, защото кралят приказваше и всички го слушаха. Кралят казваше не знам за кого си:
— …защото те бяха много близки приятели на покойния. Затова ги поканихме тая вечер тук; но утре искаме да дойдат всички, защото той уважаваше всички, обичаше всички и редно е на погребалния пир да присъствуват всички.
И пак взе да се вайка, защото обичаше да се слуша сам, като приказва; от време на време все повтаряше за погребалния пир, но херцогът не можа да се стърпи, ами написа на едно листче „на погребението, глупако!“, сгъна го, загука и го подаде на краля през главите на хората. Кралят го прочете, прибра го в джеба си и пак заприказва:
— Горкият Уилиам, колкото и да е натъжен, все за другите страда. Пише да поканя всички да дойдат на погребението… Иска всички да се смятат поканени. Само че напразно се тревожи — нали тъкмо това казах и аз!
После си продължи най-спокойно да повтаря от време на време за погребалния пир, както и по-рано. Като го повтори за трети път, рече:
— Казвам погребален пир, не защото така се казва — знам, че не се казва така, а се казва погребение — но редното е да се казва погребален пир. В Англия не се казва вече погребение. Не е прието. Сега в Англия казваме пир. Тая дума е по на място, защото по-точно определя, каквото искаме да кажем. „Погребален пир“ се състои от гръцката дума пир, която значи външно, общо, достъпно за всички; и еврейската дума погреб, която значи посаждам, покривам; оттам идва и думата погребвам. Така че, както виждате, погребален пир значи погребение, на което присъствуват всички.
Такова чудо не бях срещал досега. Само че оня с широките челюсти му се изсмя в очите. Всички се
