И Берюрие започва яростно с ритници кратуната на влечугото, което скоро пуска кепенците и изпада в кома от тези удари с парен чук.
Може би сега е моментът, о, мой просветлени читателю, да уточня нещо съществено за теб: Берюрие Безстрашний е издокаран във водолазен костюм, с който прилича на кашалот, изплавал от морските дълбини. Маската, вдигната над гумената качулка, добавя към облика му нещо извънземно, което смущава.
— Как пристигна на борда? — питам.
— Имаме един голем зодиак от гуменчук, моторница за дебъркиране. Наш’та е кат на Светата майка църквата.
— Чия „нашата“?
— Ми на мен, Пинюш и командосите!
— Пинюш е тук?
— Кисне на зодиака и си продухва емфизема. На неговите годинки подводното цамбуркане направо ще му пръсне бронхите.
— Обясни ни какво се случи, Дебел? След като за малко да загинем, изядени от каймани, сега не е хубаво да се пукнем от любопитство.
Морското говедо:
— Бе пак добре, че дрънна една жица, за да ни светнеш за ваш’та кспедиция до цуни ми гъза.
— И какво?
— Ми Пинчо тутакси дотърча да разположи ситуацията. Решихме, че твойта история смърди отдалеч и требва да си размърдаме дирниците, та да те извадим от лайната. Отърчахме при Стария. И да ти река, тоя път дъртото се държа на положение. Еднъж да стопли! Отведнъж прищрака и хоп, налапа слушалото да буди големия шеф на ФБР, където го познава. И оня човек, кат’ се надърви на Черния картел, ама се надърви, казвам ти, щеше да пукне тъпанчето на Татенцето. И ги редеше едни, на петте етажа джамовете дрънчаха от английски, моля да ти отбележим. Много страшно става на тоя език мучи, къде по-страшно от секи друг, ако не броим германския и джапанския де. Човекът рече, после Стария ни го повтори, че новият президент бил решил да прочисти страната от тая държава в държавата, която разкапвала полицията, правосъдието и институрциите. Значи метене до дъно, не е страшно, и да се потроши нещо. И желаел значи да сме се били явили двамата с Пинюш право във Вагинтон, че да му изясним к’вото ви засяга и к’ви сте ги дробили. А той тутакси щял да бил включел елитен екип. Не некои леваци или помияри, дето кльопат от ръката на картела, ами честни ченгета, кат’ Елиът Нес, та да би бил сигурен, че не им са натъпкани гушите. Такива работи. Тогава с Боклука се изстрелваме. Кацаме във Вижмиготон и още на летището забиваме лаф с големите клечки от ФБР. Оттам ни пратиха директно към Сан Франциско, щото калифурнаджийските ченгета ви били по петите. Аха, аха да ви обрулят макарите! Прочутият елитров екип е на дойна нога и чака знак да вдигне крак. Добре, изсипваме се на Западналия бряг, дето се вихрят колегите. Казват, че в положението на ситуацията има промени. Федербалните ви връзват връз възглавето на щерката Коджапул и ви влечат в участъка, ама после ви сервират с фльонга на комсомолците от картела. Ето ти значи доказателство за топлата връзка между ченгетата и Черния картел! Пичовете от феберето се лепват зад тарикатите и фиксират как катерът ви катери право на туй яхте. Свиквам поен съвет. Гемията е в извънтротоарни води, значи няма начин да я свитнем. От друга страна, феберето е наясно, че на борда става голям панаир. Преди време изловили тялото на един юнак от ЗПуег 8пагк [???] с двайсе сантима нож между котлетите. И е бил съвсем умрял, та преди да гушне хризантемите, им раздул к’ви ги дъвчат собствениците на яхтето. За гни животинки в аквариума и как им пускат от посетителите да си хапнат. Ченгетата решили, че бълнува, и си го преместили в другия крачол. Обаче моя милост, кат’ разбрах, че са ви затътрили на туй корито, че кат’ ревнах гороломно! Викам им, ей сега вдигам някоя черупка и отпрашвам да видя к’во става. Чак тогава значи се съешават с Ваштамаманакон и оттам дават зелен сенатор за операцията. Действаме шестима. Обзавеждането е муци: сълзотровни гранати, безумни пистолети, картечници, ако обичате! Софи-с- тапицираното, както му се вика. И момчетата техничарчета, много ще те замоля! Накачулваме се по яхтето с въжета и куки. Чувалите с подаръците са ни на коланите. За нула време екипажът е за екарисажа. После приспивните гранати и айде, лека нощ!
— Покланям ви се доземи! — смутолевя Совьор. — Вижте, господин Берюрие, имах ви голям зъб, направо кучешки, за онуй дране, дето го изядох от вас навремето — погалва белега, оставен от единствения пръстен, който Берю е носил през светския си живот, и заявява: — Днес не само че не ви се сърдя, а ви изразявам моята благодарност и уважение.
Леко паниран от това излияние, Дебелия изсумтява:
— К’ъв кучешки зъб, бе? Кучетата пренасят бълхи!
От известно време не ги слушам, а гледам как сред купа мъртъвци нещо шава, и по-точно самият Велик инквизитор. Повелителят на Западния бряг от името на Черния картел сякаш не е особено свеж! Губи му се един крак, останал е между зъбите на влечугото, гръмнато с куршум в окото. Освен това е наръфан на още две-три места, което доста му пречи да си събере червата.
Още е в съзнание. Втренчил е хладен поглед в нас. Държи свръхплосък пистолет („Астраган“, калибър 8) и прилага значителни усилия да го насочи насам. Обаче силите са го напуснали и вече не е способен да вдигне и марка от нула франка и петдесет (ще му се стори като щанга).
С отвращение (и световъртеж) прецапвам през отблъскващата каша: съсирваща се кръв, трупове, умиращи, късове от човешки тела. Навеждам се над него. Лицето му е сгърчено в гримаса на агонизиращ лъв. Измъквам оръжието от ръката му и го хвърлям зад мен.
— Не е сега времето за забавления с тая играчка, приятел!
Гледаме се. Наближаването на агонията най-после го очовечава, защото прочитам в очите му страх. Да, да, той, безмилостният, заповядалият толкова екзекуции, отредилият мъчителна смърт на толкова хора, сега изстива, изтръпва, тресе го, побива го хлад, полазват го мравки, тракат му зъбите, причернява му пред очите, треперят му мартинките. Обхваща го вледеняващ ужас. Господ със своята всеобхватна и неотменна справедливост е превърнал вдъхващия ужас палач в трепереща жертва на страха.
Той простенва:
— Нуждая се от помощ!
Ама не, чуваш ли го? На мен да ги приказва тия, след като щеше да ме пусне съвсем живичък на кайманите! Не му липсва дебелоочие.
— Медицинска помощ? — питам мрачно. — В замяна на какво?
— Страданията са непоносими.
— Толкова ли е несправедливо?
— Трябва да се побърза! Снижавам глас:
— Чуйте ме, драги, можем да направим размяна.
— Само по-бързо! — умолява той. Но аз не помръдвам.
— Наистина — казвам — успях да говоря с Клей. Призна, че е бил осъден на смърт заедно с партньорите си, защото попаднали на страшна тайна, но умря, без да каже нищо повече. Ще ми разкажете за какво става дума, и ще повикам санитарен хеликоптер, който ще ви вземе от палубата и ще ви откара в болница. До един час можете да сте на операционната маса. Мисля, че предложението е интересно.
— Нямам право — хленчи той.
— Окей, старче, приятно пукване тогава! Обръщам се към двамата другари, които присъстват на разговора.
— Тръгваме ли, момчета? Това място вече ме изнервя.
Отправяме се към вратата.
— Не! — изкрещява инквизиторът.
— Ще говорите ли? — питам.
— Ако ми дадете думата си на полицай, че ще ми осигурите лечение.
Без да се колебая, вдигам ръка (за да покажа дедовия).
— Давам ви думата си! — казвам сериозно.
— Приближете се!
Коленича в помията. Мъжът заговаря и докато го I слушам, започва да ми се струва, че рояк пчели са взе-I ли ректума ми за вход на кошер.
