чифтосва е нещо, но да гледаш как светец го прави, си е още по-нещо.
Спектакълът, който се отрази в ретината му, както винаги си струваше. Маргарита си я биваше. Задницата й се въртеше по-бързо и от сабята на безнадеждно обкръжен сарацин. С най-искрено възхищение Берюйе беше принуден да признае в себе си, че и най-пламенната мома от онези, с които имаше подобно вземане-даване, не можеше да се мери и на малкото й пръстче. Несъмнено Маргарита Провансалска си беше кралица и в ложето! Ако злостната кралица-майка видеше това несравнимо зрелище, несъмнено щеше да получи най-малкото апоплексия.
Берюйе с мъка отлепи око от ключалката, решавайки да се върне към възложената му обязаност. И се оказа, че го е направил овреме. Тъкмо стигна до края на коридора и видя в полуздрача да се очертава остроъгълният силует на Бланш Кастилска.
Тогава верният слуга се втурна към вратата на покоите и почука по нея по уговорения начин. Отвътре се чуха възклицания на разочарование, последвани от захлопването на тайната вратичка в стената.
Кралицата-майка влезе с подозрителен поглед и попита отривисто:
— Кралят тук ли е?
Слагайки коляно на пода и скланяйки глава, Берюйе заяви с робък глас, че въобще не е виждал краля и че кралица Маргарита е сама в покоите си.
И като доказателство за твърдението си той полуотвори вратата и Бланш хвърли вътре един поглед с метални отблясъци. Но под светлика на тлеещата камина видя само снаха си, която по всички признаци спеше кротко.
— Аз отивам в кабинета на краля — заяви Бланш. — Кажете на кралицата да дойде и тя там, защото имаме много въпроси за решаване.
И се отдалечи, придружена от шумоленето на фустите около сухото й тяло.
Изпълнителният лакей влезе и се приближи до ложето, в което кралицата лежеше полугола и все още в трансово състояние. Тя протегна ръце към него с думите:
— Бързо довърши ме! Потуши пожара в мен!
— Мадам кралице моя! — изломоти клетият лакей, зачервен като рак, и се надвеси над нея със свито сърце. Кралицата го погледна с премрежен и блуждаещ поглед, по който беше трудно да се разбере дали си дава сметка, че този мъж не е Луи. Но така или иначе го обгърна с ръце, добавяйки пламенно:
— Бързо!
И Берюйе се срина в кралския одър, като последните му мисли бяха: „В края на краищата животът е кратък, а и малцина в него сме светци!“
Филип Хубави, тамплиерите, кулата Нел, Стогодишната война
— Хайде сега давай нататък! — подкани ме нетърпеливо на следващата утрин Дебелия, след като отпи от шишето калвадос, което бе донесъл, въпреки изричната забрана да се пие в работно време. Но нали аз бях шефът, а на него му бе добре известно, че имам известни уклони към алкохоллиберализъм и сексуалдемокрация.
— След Луи Свети най-добре е да прескочим неговия син Филип III и да минем направо на Филип IV, наречен Хубави, защото бил рус, с приятни хармонични черти на лицето и атлетично телосложение. Той разширил територията на Франция и затвърдил кралската власт. Само че за всичко това му трябвали пари, много пари. И в тази връзка се твърди, че за свои нужди емитирал голямо количество такива без покритие, тоест фалшиви.
— И това ли е твоят велик крал? — възропта ученикът ми.
— В политиката, Берю, не средствата са от значение, а резултатите. Нали в края на краищата успял да укрепи държавата? След това свикал Генералните щати, с което искал да си осигури подкрепата на нацията в конфликта му с папата по повод на това, че духовенството отказвало да плаща данъци.
— Тоест обявил нещо като референдум?
— Да.
— И изходът от това допитване в негова полза ли бил?
— И оттатък. Когато един държавен глава пита за нещо нацията, Берю, това означава, че е сигурен, че тя ще отговори с „да“, иначе не поема този риск.
— А когато държавната власт е сигурна, че народът е на противоположно мнение?
— Тогава тя прави всичко възможно да няма референдум. Дори има държавни глави и правителства, които по принцип не допускат референдуми, защото добре знаят, че народът е по принцип несъгласен с тях по всичко.
— А това не води ли в края на краищата към бунт и нарушения на обществения ред, с което гламавите управници ни създават главоболия и на нас, пазителите на реда?
— Така е. Или най-малкото възникват социалнополитически усложнения… Но нека не се отклоняваме и да минем нататък. Следващото нещо, което хубавецът Филип направил, е да погне Ордена на тамплиерите. Те били монаси-воини ради и во Христа.
— А, да, спомням си, че това веднъж го гледах с едно око по телевизията. Той май ги поизпекъл малко?
— Не малко, а съвсем, лека им пепел. Но някои успели да избягат все пак.
— Същото направили и с техния биг-бос, дето му забравих името обаче.
— Жак дьо Моле.
— И защо постъпил тъй с клетите хорица?
Защото ги обвинил в практикуването на антихристиянски ритуали: обръщането на светото разпятие с главата надолу, плюенето върху него, четенето на молитвите отзад напред, преклонението пред идола Бафомет и тъй нататък…
— Кой е този Бафомет?
— Едно от олицетворенията на Луцифер.
— Боже опази! — прекръсти се тутакси Берю, с което показа, че някъде дълбоко в него дремят основни християнски добродетели и неприязън към злото.
— Освен това те били обвинени в мъжеложство, което си е също смъртен грях.
— В какво? — тревожно попита Берю, видимо обезпокоен дали и той не е допускал този неведом за него грях.
— Иначе казано, в хомосексуализъм или педерастлък.
Берю облекчено въздъхна и се замисли. След малко каза:
— Ами то, когато човек се е отдал на безбрачие, че и ходи с роба, често пъти без гащи отдолу, та непрекъснато му се проветрява и освежава зарзаватът, и дотам може да се стигне…
— Но, приятелю, невъзможно е да се говори или пише за времето на Филип Хубави, без да се спомене кулата Нел. Тя се намирала срещу Лувъра, от другата страна на Сена. Там ставали доста интересни оргийки. На кралица Жана Наварска й било доста тъпо в двореца. Кралят отделял повече време на кралство то, отколкото на нея. И затова тя нерядко отивала нощем във въпросната кула, за да се позабавлява със студенти.
Имала е богат избор. Латинският квартал е на две крачки оттам — отбеляза Берю, после добави: — То е винаги така с жените на твърде заетите и богати мъже. Докато последните тичат и се бъхтят за кариера или пари, кучките им се дупят на разни ебльовци в
сянка. — В тези му думи пролича нелишено от класова неприязън злостно задоволство от двойствената и противоречива съдба на тузарите. — Предполагам, че по някое време хубавецът Филип я е хванал на калъп.
— Къде ти! Кралицата не била вчерашна. След като изконсумирвала младоците, нареждала на доверени хора да ги напъхат в чувал и да ги хвърлят в Сена.
