въпросния Берюриез се бе оказало от голяма полза.
— Готово, сир! Можем да кажем, че работата е свършена — каза младежът, като изтегли от огнището нагорещения ключ и побърза да го потопи в една бака с вода, при което се чу силно шипене.
Луи XVI огледа резултата от работата и кимна доволно, съпровождайки това с думите:
— Много те бива, момчето ми.
— Сир — каза, поощрен, калфата, — когато работя върху нещо, ме интересува не толкова артистичната му страна, колкото функционалната. Тоест аз се считам преди всичко за механик или техник, а не толкова за артист.
— Тоест? — подкани го да се изясни кралят.
Берюриез извади от джоба си лист хартия, толкова омачкан и мръсен, сякаш върху му бе минала разбунтувала се тълпа.
— Ако Негово Величество би благоволило да погледне това мое дело…
Луи XVI разгъна листа и се вгледа в него. Вътре видя изрисуван един голям правоъгълник, в който имаше по един по-малък в горната и долната му част, като долният бе сподобен с кръгло отверстие.
— За какво става дума? — попита той, защото по принцип никога не разбираше нищо от първа дума.
— За уред за обезглавяване — отсече рязко Берюриез.
Кралят разтвори широко неизразителните си очи.
— — Странна идея!
Берюриез обясни:
— Изпълненията на смъртните присъди, сир, винаги са ми изглеждали неблагодарна работа. Трудът на палача, независимо дали борави с въже или с брадва, сам по себе си е доста грозен, а и нелек. Ваше Величество съгласно ли е с това?
— Така е — съгласи се Луи XVI.
— Затова и се замислих дали в модерната епоха, в която живеем, не би било подходящо да избегнем горепосочените минуси чрез някакво механично устройство. А при това, което измислих аз, палачът не ще прави нищо друго, освен да дърпа една ръчка. Още повече осъденият не ще страда ни най-малко, защото обезглавяването ще се извършва просто светкавично.
— Така е — съгласи се отново Луи XVI.
— В отвора, който се вижда долу, ще се приклещва главата на осъдения. Отгоре е острието, към което е добавено олово за повече тежест. То е поддържано от запъващи езичета в жлебовете от двете страни. На палача ще му е достатъчно да дръпне езичетата посредством ръчката, за да падне острието.
— Браво! — възкликна Луи XVI. — Браво, приятелю! Това е едно хитроумно изобретение…
Но тук лицето на Берюриез помрачня.
— Само че се сблъсквам с голямо затруднение, сир.
— И какво е то?
— Във връзка със самото острие. Падайки, със своята тежест то не само ще срязва, но и ще смачква, а това ще прави операцията твърде неестетична.
Кралят заоглежда графиката и прехапа устна. Мислеше бавно, но упорито. След известно време пухкавото му лице се разведри.
— Мисля, че намерих решение на проблема ти, момчето ми!
— Не се и съмнявам, сир — каза Берюриез, стараейки се да скрие скептицизма си.
— Дай ми едно перо!
Калфата побърза да изпълни нареждането му, след което, усмихвайки се, Луи XVI прокара една диагонална линия по правоъгълника, изобразяващ острието, като по този начин го раздели на два триъгълника. После задраска долния триъгълник, оставяйки само горния.
— Острието трябва да има тази форма. Като пада косо, ще срязва по-ефективно и ще се избегне неудобството, за което стана дума.
— Сир, вие сте просто гениален! — възкликна Берюриез.
— О, нека не преувеличаваме — отвърна скромно кралят. И след като се замисли, добави: — Самият аз не бих могъл да известя за това нововъведение, приятелю, тъй като така и така съм толкова непопулярен, че всички ще започнат да разправят, че мисля по-скоро как да осигуря смъртта на поданиците си, а не живота им… Но иди при доктор Гилотин, който е многопосочен изобретател. Твоето творение сигурно ще го заинтригува и той ще ти даде добра цена за него.
Берюриез благодари припряно и сподирен от благосклонния поглед на краля, хукна да търси гореупоменатия доктор.
„Ще трябва да въведа този начин на екзекутиране. Модерен е до революционност“ — помисли си Луи XVI, клатейки глава.
Наполеон I
This morning Берю се появи, раздавайки го изненадващо свежарски. Захвърлил рокерското облекло, той се бе накиприл в кариран блейзър, леко поизбелял, но все пак приличен. Най-изненадващото беше, че бе сменил ризата си, което не му се бе случвало от седмици, както и това, че се бе избръснал.
— Свеж си като месец април — отбелязах аз.
Той извади от джоба си остатък от огледалце и взирайки се в него, приглади един непокорен кичур коса на главата си.
— Имам чакалък.
— Бива ли я?
— И още как! Актриса е.
— Ами!
— Йес, мистър. Парче и половина. Циците й стърчат право нагоре, а задницата й е изпъкнала. Когато ходи, двете й половини така валсират, че тутакси се сдобиваш с кривогледство, после — с разногледство.
— И къде попадна на това съкровище?
— Тя сама дойде да ме намери. Живее във високия блок срещу мене. В момента участвала в снимки в студията „Бийанкур“ и докато била на снимачната площадка, й свили някакво скъпо бижу. Не искала да вдига шум около случая с официална жалба, затова и един търговец от квартала я посъветвал да се отнесе към мен, та да направя нещо като неофициално разследване. Тъй че се поизтупах, за да отида да се пошляя из студиото. А там щъкат звезди, които обичат да си вирят носа. Това ме принуди да се докарам малко в стил Хуйндзорския дук, за да пасна повечко с атмосферата на въпросното място…
И той се обърна в профил, та да мога да оценя стилния му силует, но в това си движение обърна мастилницата на бюрото ми, като съдържанието й се изля изцяло върху панталона му. Устата му изригна куп псувни, три от които ми бяха абсолютно неизвестни до този момент. След което със забележително самообладание събу панталона и го понесе към банята, за да направи колкото отчаян, толкова и безнадежден опит да го почисти.
