затворени в клисурата.

— Брей, че е хубаво! — възкликна Гагик, изтегнат на разкошното си легло. — Ашот, ако ми дадеш огън, вода и хляб, няма да мръдна оттук! Аз и без това вече си мислех да избягам някак от математиката.

Огън, вода, хляб!…

С тези три думи Гагик изрази много добре мечтите на своите другари. Това бяха минималните жизнени нужди. Ако децата не ги намерят веднага, ако се наложи няколко дни да чистят пътечката от снега, как ли ще преживеят през това време без огън, вода и хляб?…

Този ден те все още похапнаха нещичко, можеха да търпят, но как да понесат студа, жаждата?

Ашот се мушна навътре в пещерата, отдето едва се чуваше шуртенето на водата, но тутакси се върна.

— Не, тази вода е много далеч от нас — разочаровано разпери ръце той.

— Ами ако разровим още и разширим прохода? — попита Шушик.

Изглежда, че нея най-много я мъчеше жаждата.

— Тук навсякъде е камък, как ще ровиш?… Не, трябва да се измисли нещо друго. Щом се снабдим с огън, ще има и вода. Значи, най-напред трябва да помислим за огъня.

— А не е ли по-добре да отидем да потърсим някаква храна — шипки или нещо друго?

— Не, Гагик, мръква се, сега нищо не ще намерим. Да отидем за гориво. Хайде, бързо, не бива да се отчайвате!… По-бързо, по-бързо!…

Но нямаше нужда да се подканят децата. Те и сами много добре разбираха, че сега всичко зависи от огъня — без огън ще загинат.

СЕДМА ГЛАВА

Как нашите деца мечтаеха да имат мощните ръце на първобитния човек

Саркис не се помръдна. Или беше уморен, или бе изпаднал в отчаяние.

— За какво да ходим някъде си да събираме гориво — възрази той, — може би няма да успеем да получим огън.

— Най-напред се купува колата, а после воловете — каза Гагик и излезе от пещерата след Ашот.

Саркис също бе принуден да напусне шумолящото си ложе.

Ашот се покатери на един дъб и започна да кърши сухите клони. Сняг се сипеше върху стоящия под дървото Саркис, но той не се и помръдна от мястото си.

— Иди да окършиш клонките на онази там ниска еличка каза Ашот. — Какво си се изпънал, като че ли си глътнал бастун?

Но преди още Саркис да се обърне, Хасо вече беше до еличката, изскубна я с корен и я замъкна в пещерата.

В това време Шушик беше заета с една трънка, но колкото и да се мъчеше, не можа да отчупи нито клонче. Студеният сняг пареше до болка слабите и тънички пръсти.

— Храстът е жилав, хушке Шушик, не бива, остави, ще си изпободеш пръстите — кротко убеждаваше момичето Хасо. — Ела тука. Ето така… Вземи този клон и този, ха, влачи ги сега… Остави ги там, до пещерата.

Овчарчето Хасо бе прекарало целия си кратък живот из планините и горите. Сега то беше в стихията си. Катереше се по покритите със сняг издатини на скалите, изравяше от пукнатините кичести нискорасли смърчове, изскубваше ги и като ги хвърляше надолу, викаше:

— Хушке Шушик, дръж!…

Гагик започна борба със стар пън и целият в пот, се мъчеше да го изтръгне от земята. Но пънчето излезе упорито, той се принуди да го остави и се залови с пукнатината в скалата: есенният вятър я беше натъпкал със сухи листа.

— Какво сте се заврели в разни пролуки и дупки? — разговаряше Гагик с листата. — Хайде стоплете царя на природата — човека…

Постепенно пещерата се напълни с гориво. Само Саркис нищичко не донесе.

— Няма ли някой от вас случайно кибрит? — попита Ашот.

Всички претърсиха мълчаливо джобовете си. Не, никой нямаше!

— Веднаж се опитах да пуша, но така си изпатих от баща си, че едва аз самият не задимях — оплака се Гагик. — Ето какво значи да слушаш родителите си! Ако имаше сега кибрит, щяхме ли така да се мъчим от студа?

— Тогава ще се опитаме да получим огън така, как то го е получавал първобитният човек — каза Ашот, — Всеки да вземе по два сухи клона и да почне да ги търка един о друг.

Докато, насядали по земята, децата пъшкаха и се мъчеха да получат огън чрез триене — простия, но труден начин на нашите прадеди, Хасо отвори овчарската си торбичка и извади от нея гъба праханка. Той я бе намерил върху стар прогнил пън преди няколко дни, бе я изсушил в гореща пепел и прибрал с намерение да я подари на баща си на празника.

— Вие правете както знаете, а пък аз както мога — каза той на другарите си.

Хасо отиде настрана, сложи гъбата върху един плосък камък и хубаво я начука с друг камък, за да омекне. После извади ножчето, надялка от смолистите елови клончета тресчици и като потърси между разхвърляните из пещерата камъни, намери кремък. Види се, всичко това беше недостатъчно, защото Хасо разпори подплатата на памуклийката си и измъкна малко памук. Като привърши приготовленията, той се залови в ъгъла на пещерата със своята работа.

— Търкай, Саркис, търкай силно, така няма да получиш огън — подканяше Шушик другаря си.

Но и при нея нищо не излизаше. А когато погледна покритото с пот чело на Ашот и високо повдигащите му се гърди, тя изобщо загуби вяра в успеха на тази работа. Така май огън не ще получат…

— Нищо не излиза — пъшкайки тежко, призна Ашот, без да гледа Шушик.

В какво неудобно положение изпадна!

— Да, това май е по-трудно, отколкото да ядеш кисело мляко — съгласи се Гагик. И продължи вече сериозно: — Но за да получиш огън по първобитен начин, трябва да имаш и ръцете на първобитния човек… А ние… — И той протегна напред тънките си дълги пръсти. — Ето до какво довежда вечното писане!

Децата отново седяха мълчаливо, погълнати от мислите си.

Чат, чат!… — чуваше се от далечния край на пещерата.

— Ти какво правиш там, Хасо?… Нищо ли не излезе?

* * *

Дълго седяха децата в тягостно мълчание. Как, по какъв начин да получат огън? Тази мисъл измъчваше всички. Ясно е, че без огън са загубени.

— Но защо да стоим така, със скръстени ръце? — наруши най-после мълчанието Ашот. Продължавайте, търкайте, търкайте!

Той взе отново две съчки и започна ожесточено да ги търка една о друга.

Няколко минути в пещерата се чуваше само този сух, еднообразен звук. Но полза — никаква.

Най-после върху едната съчка на Ашот се появи лек дим. Замириса на изгоряло. Децата се въодушевиха, но огън все още нямаше.

— Така ли се получава огън? Само знаете да говорите големи приказки! — след продължително мълчание изведнъж каза Саркис.

— А как? Как предлагаш ти? — избухна Ашот. Ръцете му чак трепереха от умора. — Та нали първобитният човек…

„Първобитният човек!“… — прекъсна го Саркис. — Намерил с кого да прави сравнение! А физика учил ли си? Е, хайде обясни според законите на физиката защо никой от нас не можа да получи огън чрез триене и какво трябва да направим, за да го получим.

Ашот смутено мълчеше. Я виж ти! А той винаги мислеше, че това мамино синче нищо не разбира от

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату